Здравейте момичета,
Тези дни наминавах да погледна какво пишете и ще взема да излея мъката си за кърменето. Ето я мойта история:
Бебка се роди с проблеми с адаптацията, беше в кувиоз, захраниха я на 3 ден с кърма, борех се за всяка капка. До 3-та седмица бяхме само на кърма, когато педиатърката ни даде добавка защото малката беше наддала само 100 грама за седмица (после разбрах че това всъщност е едно добро наддаване за бебе на кърма). Така и не намерих сили да я разкарам тази добавка Оттам започна борбата да си запазя кърмата.
Майчето папкаше от цици до към края на 3 месец когато започна да отказва цици. След 3 седмични опити да я върна на цици с какви ли не номера се отказах. Продължавах да изцеждам и да давам като и осигурявах кърма за половината хранене. И така до деня в който тръгнах на работа: от 300 на 40 грама за цял ден. Цедих се в работата, вкъщи, но уви. Сега вече кърмата падна до 20 грама на ден. Решила съм като падне под 10 грама да спирам и като гледам това ще се случи съвсем скоро.
Малко ми е мъчно (всъщност много ), защото много исках да кърмя детето си дълго време. Още повече че за мен всяко кърмене беше един празник, едно невероятно усещане. Много ми се искаше поне още веднъж да я накърмя, но така и не можах да я накарам.
Призовавам всички мами, които искат да кърмят, да се борят с педиатрите, да се борят за всяка капка и да не пропускат тези прекрасни мигове
Искам да благодаря на всички мами от този форум, които ми помагаха и пред себе си обещавам че следващото си бебче (да сме живи и здрави ) ще го кърмя дълго, дълго