въпрос по детска психология

Нямам личен опит, но някъде бях чела, че децата го правят, когато има някакъв проблем и по този начин се скриват зад личността на друг...За съжаление, беше статия в списание....и дори заглавието не мога да се сетя....Дано друг да ти помогне с идеи

Най-добре променете посоката на тенденцията.

Здравей. Нямам личен опит с моята дъщеря, но от това , което съм чела за нормалните етапи в психо-емоционалното развитие на детето, мисля, че това , което прави Изабела е нещо напълно нормално и даже често срещано. Има си и име "roman familial" на френски, описано още в 1909 година от чичко Фройд. Според него тези детски фантазии са част от развръзката на едиповия комплекс и целят да предпазят "истинските"  родители от агресивните фантазии(подсъзнателни разбира се) така характерни за този етап и да ги прехвърлят в другото "измислено " семейство.....
Това са само теоретични обяснения разбира се, не казвам, че това е случая на вашето дете. всяка ситуация  е строго индивидуална, но подчинена все пак на универсалността на психичното функциониране.
Та с една дума смятам, че е нормално. Но се питам в каква степен ти и съпругът ти ътрябва да се включвате в играта (да я наричате с друго име и тн) и до кога?Може би тук е по-скоро трудността на ситуацията за теб. Защото моето лично мнение е , че не бива да се поддаваш и да вличаш надълбоко в нейните фнтазии в момента, но може и да не съм права. както казах нямам личен опит.

Благодаря на всички за мненията. Моят проблем е точно в това, което си подчертала. Да го правя ли изобщо? Тя подражава на тези деца, вероятно защото могат повече неща от нея и имат самочувствие. В сравнение с тях тя е бебе. Интелектуално е добре развита - вероятно може и знае повече неща чисто "интелектуално", но емоционално е по-назад; направо си е "наивна" душица. А и физически е доста по-дребна от тях.  Поне съм доволна, че си е избрала подходящи примери за подражание - и двете момиченца, които "боготвори" са добре възпитани и изглеждат добре.    Освен това съм виждала как се държат с Изабела - като по-големи сестри - прегръщат я, водят я за ръка, включват я в игрите си.
А за това да има проблем - сигурно има такъв - ново училище, нови деца; стресът сигурно и оказва влияние.

Лаура, това го коментираха в "нашите деца". Аз лично съм попадала тук-таме на мнения на експерти, и се счита за  нормално и дори красиво. Нямам време да търся повече, ето нещо съвсем кратко, но има и много други писаници.

http://www.babycenter.com/expert/toddler/toddlerdevelopment/11537.html

Ще се опитам като психолог, занимаващ се с деца да ти обясня на кратко. Не само е "здравословно", но и е съвсем нормално дъщеря ти да прави това. Около три годишна възраст децата за пръв път осъзнават собственото си 'аз' и се отделят от майката, която до тогава е била част от цялостното им възприятие за самите себе си. Затова тогава започва и по-осъзнатата връзка с бащата. В този етап на развитието, до към 5-6 година децата започават да осъзнават с пълна сила света около тях и да възприемат различни модели на поведение, извън самите тях. Дали дъщеря ти ще се вижда в образа на Мади или Барби, или баба Яга ако щеш - няма нищо страшно в това - тя просто има нужда да се отъждестви с нещо от външния свят, нещо извън нея, което и помага да бъде критична и да прави разлика. Децата имат нужда да се отъждествяват с някой друг, това заздравява собствената им представа за "отделността" им от света - в смисъл - бидейки някой друг, те осмислят собственото си аз. С две думи - за да се усети сама себе си, тя ще имитира и ще се вживява в образите на много хора и герои - не се плаши и я остави да мине през този етап, не е вредно , а напротив - развива въоображението и и помага да намери своето място в света. Когато мине в "Мади" я питай къде е ....( не знам името на дъщеря ти) и можеш да разбереш защо е Мади в момента и какво става с дъщеря ти - получават се много интересни неща. Вероятно има нещо, което дъщеря ти все още не е открила у себе си и го търси под друга форма, у други хора. Това е толкова симпатична възраст, не се страхувай, напротив, оставяй детенцето да си фантазира на воля.
Между другото, ще останеш поразена, ако направиш едно малко тестче с щерка ти - накарай я да нарисува вашето семейство, уж че е омагьосано от някоя фея и виж какви интересни неща ще се получат!

Лаура, без да съм специалист , от опита  с трите ми деца, мога да кажа , че на Изабела и липсва компанията на други деца, синът ми просто ме изнуди да има сестра и то каква трябвало да бъде само името стана после друго ,на прага на род .дом вдигна олелия къде му е сестричката да не му я вземе друго дете. беше само на 2 .5г  но да ти кажа след това просто той се грижеше за нея като голям .биберона паднал -баткото насреща, да носи, дава играчки, да я наглежда -просто това беше негова задача.имах си страхотен поМощник  и страхотната енергия (тои беше суперактивен) се използваше за добро.а за това, че се вживявя в роли е нормално, мисля ,че вие -таткото и ти ,трябва да и казвате колко си е по -добра и по- интересна ,оригинална даже, ако си е самата тя- вашата Изи. точно затова и я обичате.

Не зная какво й се върти в главицата ама почвам да си мисля, че бабите и дядовците й липсват макар и подсъзнателно

Много е важно и хубаво, че ви е подредила всичките на рисунката и не е оставила някой извън нея! А щом баба и дядо са там, значи че наистина тя ги помни и те присъстват в съзнанието й, което е супер, на фона на това, колко сте далеч от тях във всекидневието. Направи ми впечатление, че тати е малко отдалечен , което потвърждава теорията, че тати все още не е така близо до нея, както ти, сестра й и кучето - просто тати все още не й е съвсем ясен, той е някак отдалечен и зает с неговите си важни неща,  но след някоя друга година, ако всичко върви добре в "спойката баща-дъщеря" ще бъде нарисуван по-близичко:). В такива рисунки има значение кой детето рисува най-напред, после кой най-близо до себе си, големината на фигурите и такива неща. Но ако искаш опитай да я накараш да нарисува "омагьосаното семейство" и виж кой как излиза на рисунката

Хонда, нали това беше щерката дето ходи вече на училище? И Борис като тръгна на градина започна така в един момент с тези баба и дядо. Ами в градината в един момент започнаха много приказки за тези разширени семейства, за това колко забавно и спокойно същество е бабата, такива бяха уроците, и на него в един момент му беше станало доста екзотично. Той до около 4 1/2 г. нямаше реална представа за съществото "баба", и когато майка ми дойде, положението стана малко "за прехвалените ягоди с голяма кошница", ама това е друга тема.  

наистина и аз съм била свидетел на подобна слу4ка с 4уждите имена-работих като детегледа4ка и 5 годиШната кукла отвреме на време я прихваЩаха да и викам Фран4еска,Али4е и про4ие.като се обърнех с неиното има в такъв момент ме поправяШе,да кажа измисленото ина4е не искаШе да прави от това което я молех
G&J а къде може да се про4ете оЩе неЩо относно развитието на детската психика?на български ако може,4е с другите езици ме няма  или някоя книга да препоръ4аШ?

дъщеря ми като беше на 5, наша роднина психоложка й беше "разкодирала" рисунка. много интересно. мама беше с ръце на кръста, тати с разтворени като букет пръсти и широка усмивка, на прозорците на къщата имаше решетки, но затова пък комина пушеше ......
най-интересно ми беше като видях свекърва ми...на фона на всички , които присъстваха на рисунката тя изглеждаше огромна! заемаше половината лист

тая рисунка си я надписах с дата и си я сложих за "един ден"

много ми беше забавно да слушам коментарите и да се опитам да разбера какво й е в душичката.

умирам си за психология