Моят син е на 2 год. и 8 месеца и от 4 дни ходи на детска градина. С всеки изминал ден обаче, драмата сутрин с раздялата и оставането в дестката градина става все по-голяма. И аз сега незнам ,дали да го спирам или да продължавам да настоявам да ходи. Някой друг има ли такива проблеми?
- Публикувана: 24 окт. 2005, 16:06 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2005, 15:00 ч.
Проблеми с ходенето на детска градина
Голямото ми бебе тръгна на ясла на годинка и половина и първата седмица много плачеше. Обаче ми направи впечатление, че когато татко му го води - не плачеше. Моя съвет е да не го спираш. Ще свикне, всички деца са така. Моят вече свикна и даже, като го заведа влиза с усмивка вътре и му викат "усмивко". Там им е много по-добре. Играят си с другите деца и няма да бъдат лишени от детско присъствие и игра. 
Всички деца са така в началото. До сега не познавам нито едно дете, което да не е плакало първите 1-2 седмици в ДГ. При нас към края на първата седмица ми се налагаше да го влача по двора на градината докато стигнем до стаята им. Но след това вътре мого бързо забравяше за мен, а след време, особено когато имат повече игри по двора, вечно ме питаше защо идвам толкова рано. Ако сега го спреш, след това ще свикне още по-трудно.
Не се предавайте /това явно стана любимата ми реплика/ 
Говорете му колко е хубаво там, колко много приказки ще им разказват госпожите, ще пеят песнички и т.н. Предполагам, че вие се чувствате като чудовище за това, че го оставяте разплакан в градината и си отивате /при мен беше така/, но всичко е въпрос на време. 
Говорете му колко е хубаво там, колко много приказки ще им разказват госпожите, ще пеят песнички и т.н. Предполагам, че вие се чувствате като чудовище за това, че го оставяте разплакан в градината и си отивате /при мен беше така/, но всичко е въпрос на време.
Ние имахме лек плач само трери и четвърти ден в яслата. Свикна обаче много трудно- неиска да си играе с децата, не дава на никого да я пипа и т.н., но нито веднъж не каза "Неискам". Страдаше си по някакъв неин начин, но благодарение на ЛЕЛИТЕ толкова започна да и харесва, че сутрин викаше от вратата "Бързо мамо, моята пЛиятелка леля Ани ме чака."
Сега е на градина вече месец и изобщо не се е оплаквала. А градината е на съвсем друго място и всичко е ново за нея.
Само не се отказвайте. Не им говорете много, а само ако стане въпрос леко успокоително без излишен ентусиазъм и само положително.
Сега е на градина вече месец и изобщо не се е оплаквала. А градината е на съвсем друго място и всичко е ново за нея.
Само не се отказвайте. Не им говорете много, а само ако стане въпрос леко успокоително без излишен ентусиазъм и само положително.
Обаче ми направи впечатление, че когато татко му го води - не плачеше.