Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

Много е хубаво! 

"Тя, правдата, е в човека. Ако я има в тебе,  има я и по света. Ако я няма в тебе - никъде я няма"

от разказа "Син", Елин Пелин

Истината е, че всеки човек ще те нарани.....Просто трябва да намериш този, за когото да страдаш.....

На изток от рая -  Стайнбек

"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."

"Разбира се, хората се интересуват само от себе си. Ако една история не се отнася до слушателя, той няма и да я чуе. Та от тук изведох и правилото: голяма и трайна е онази история, която се отнася до всички, инак би се изгубила. Чуждото и необяснимото за безинтересни, само дълбоко личното и познатото..."

"За едно дете няма по- голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш, е за него пъкълът, от който трепери. И струва ми се, в по-голяма или по-малка степен такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда вината - такава е историята на човечеството."

"Дете, на което отказват обичта към която се стеми, ритва котка и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова вина! Човекът е едничкото животно, което притежава вина."

"Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът му не разрешава."

"Една силна жена е по-силна и от мъж, особено пък ако таи и обич в сърцето. Според мен любещата жена е нещо почти непоклатимо."

"Под най- горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и  да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най- късия път до обичта."

" Човек разбира хората само ако ги чувства чрез себе си."

"Но мразата не може да живее сама. Тя има нужда от любов, която да я възпламенява - нещо като примамка или като подтик."

" Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът."

Страхотно е!
Всичко казано тук е вярно, истинско, красиво.

" Фул макс" - Марко Семов

" Най -сухите хора, най- ненатрапчивите - тях търси за другари в лошо и във война..."

" Когато човек върши една работа, душата му трябва да е чиста. Може в един момент да го прекара нуждата, както беше тогава, може даже от нямане накъде да си затвори очите и да прегреши. Но после, като дойде друго време, не трябва да забравя какво е вършил. От мен го запомни, Тодоре, който и ще да е, какъвто и ще да е човекът. Чисти ти казвам, трябва да са ръцете му. С мръсни ръце нищо добро не се върши..."

" В каквото и време да живее човек, не бива да се опива от ония работи, дето са отгоре на водата, а вътре, в дълбокото, в скритото трябва да гледа..."

" Тия хора без спомените, да знаеш, са най - бедните хора."

"На каква свирка свирехме, а каква се песен чу!"

"На този свят човек идва за малко. Едни да ги види светът. Други да видят света. Трети да оставят нещо отдире си. Топала оставя най- важното, което може да остави човек. Едно чисто, едно мъжко име."

"Ела" - вика той и това значи буквално "сега", а аз разбирам "завинаги", "почакай" шепне той и това значи буквално "за този миг" , а аз разбирам "за всички следващи мигове". "Отивам си" - казва погледа му и това значи "засега", а аз изтръпвам да не би да е "завинаги".

Не ме напускай
Няма повече да плача
Няма повече да говоря
Ще се скрия тук
Да те гледам
Как танцуваш и се усмихваш
И да те слушам
Как пееш и после се смееш
Остави ме стана
Сянката на твоята сянка
Сянката на твоята ръка
Сянката на твоето куче
Не ме напускай

"Недей!Малцина са тези,които истински обичам.Още по-малко са-които уважавам.Колкото опознавам света, толкова повече ме разочарова;всеки изминал ден ме уверява в несъвършенството на човешкия характер и в измамната фасада на достойнството и блаторазумието."
Джейн Остин-"Гордост и Предразсъдъци"

Това което мога да си позволя го имам,това което не мога да си позволя не ми трябва!

Не ме докосвайте, макар да съм докоснат вече,
не ме докосвайте.
Аз помня как сред мъжделивата позлата,
във пещерата си,
разплакана онази разпиляна вечер,
Венера ме целуна на сбогуване,
целуна ме
и аз

излязох.

Аз помня
онзи мъртъв ден,
когато осъзнах заплахата
в един изригващ миг,
наричан твърде често
"сладостен".
В безвремието
подир този миг
дочух
как моите души
заплакаха.
Върни ни, казваха ми те,
върни ни, молим те. Не искаме
да те оставяме.

И аз последвах гласовете им - и гласовете
ме последваха
през глухи омагьосващи гори,
където клонките прекършени
кървят и стенат,
прибавяха се нови гласове
и после
всички те изчезнаха.
И после всички те
се сгромолясаха връз мене.

Не ме докосвайте, крещях,
не ме докосвайте,
аз вече нямам как
да бъда недокоснат.
Къде съм, как
дойдохме тук? Къде
отивате?
Така обратна е съдбата ни,
така объркана е болката,
недейте,
оставете ме,
не ме оставяйте, не ме оставяйте.
Не знаех, че
и любовта
убива.

Запомних
часовете на смъртта,
през часовете на живота ми
избродени,
знам как
любовните ми дни умираха,
как съм умирал
аз тогава.
Привикнах и с мълчанието на бликащата кръв,
и със скимтежа
на кръвта затворена,
добре,
сега и вас ви чух -
научил съм,
каквото има да се научава.

Ще се съвзема
и с един-единствен глас
ще си вървим обратно,
забравихте го,
спял,
ще го спася,
у мене е,
през дефилета и през пущинаци ще го преведа
до пещерата,
през области,
обвити от смарагдова мъгла,
като
в съновидение,

където зная -

и сънят убива.

Като се приберем със шепота,
ще сритам оня некадърник,
който хърка до богинята,

ще го заколя,

ще съм коленичил,

за изневярата си
получавам

ПРОШКА

    - тогава се върнете, ако искате,
      примамвайте ме,
      говорете,
      викайте,
      ала сега,
      сега не ме докосвайте.

Не ме докосвайте.

 

 

Много любим откъс

"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за пръв път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им невинаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важно: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
 
"На изток от рая"  - Джон Стайнбек

"Когато една книга е завършена, започва нейният живот.
От тази вечер нататък, вече не съм неин автор. Оттук-нататък нейни автори ще бъдат читателите...
Волтер казваше, че най-добрите книги са онези, които са написани поне наполовина от въображението на читателя.
Подписвам се под неговата идея, но дълбоко в себе си винаги съм искал да добавя: ако читателят е талантлив...
*Уточнение: ако читателят евентуално е по-талантлив от мен, това никак не ме притеснява. Напротив."

От писателския дневник към сборника с разкази "Концерт в памет на един ангел", Ерик-Еманюел Шмит

  

Изразът "лудо влюбен " е толкова неясен и тъй неопределен, че нищо не говори.С него се назовават и чувства, породени от мимолетно запознанство, както и една истинска, дълбока привързаност.Опиши ми моля те, колко лудо беше влюбен Мистър Бингли? "

"Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си."

"451 градуса по Фаренхайт" на  Рей Бредбъри, който днес си отиде на 91 години.