Е, един вид живеем заедно, децата ни се разбират, но аз нещо този мъж не мога да го разбера изобщо.
Дразни ме с всичко което прави, всичко което не прави, всичко което казва. Бе не мога да го понасям. А той, обича ме, поне така казва, но за бога, с нищо не го показва.
Един вид и той е дете, винаги гледа на него да му е добре, чак тогава ако се сети се загрижва за другите. Аз съм станала мама и на децата му, пера ги, чистя им, глезя ги. Той само им вика, шшшътка им (и на моите деца също), командва ги. Аз се опитвам да му обясня, че така се не прави. Ти самия трябва да даваш пример на децата си. Но не, не чува, не разбира.
Същевременно аз се изтощявам да тичам след децата, да чистя, да оправям легла, правя закуски, обеди, вечери. Да им търся забавления.
Господина влиза в къщи и право пред телевизора. Прави си програмата за деня гледайки телевизионната, да не изпусне случайно нещо интересно. И само ме преследва, да ме целува, да ми се натиска, а мен вече почна да ми става... гадно от това внимание. И уж се бяхме разбрали за не пред децата, но нещо май на приказки той е едно, на дела друго. Яде като прасе. Все нещо сладко трябва да е, нещо скъпо. Децата му ходят със скъсани дрехи, толкова ли не може нови да им купи? Като влезе в тоалетната и започвам да се чудя какво прави там. С часове седи.
Ето, и сега лежи на дивана, шшшшътка на децата (едното не е дори на годинка) и ми праща целувки. Още не се е и облякал. С халата от банята е, а вече е след 1 часа. Отвратително! Не издържам вече. Знам, че на мое място бихте го изритали 100 пъти през вратата. Но пък ми е жал за дечицата. Толкова са сладки, толкова съм привързана към тях.
Мислите ли, че мога да го променя тоз техен баща? И така като го гледам в момента, не ме привлича по ни най-малкия начин.