Намерихме си прилична къщичка в София, в която ще живеем, докато довършим нашата. Доволна съм и от избора на детската градина за Сашето. И все пак десетте дни, които прекарахме в търсене на жилище съвсем ме потиснаха...
Вероятно за част от читателите, това е излишна драматизация, но аз наистина се чувствам зле.
Поддържат ме като че ли само две-три неща. Първото е, че тази промяна е много положителна за мъжа ми.
Второто е, че ще мога да се срещам с някои светли личности, които живеят на нашенска територия и, които ми вдъхват силна доза оптимизъм, че нещата могат да се променят (с голяма част от тях се запознах в тези форуми). Пък и като се замисля и с такива, които не живеят в Бг, защото ще съм винаги там, за да ги посрещна, когато си идват
Третото е, че реално ще мога да пътувам повече, ерго онова там за многопосочния билет...
Това е.