Болезнената привързаност - докога?

  • 557
  • 5
  •   1
Отговори
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Дъщеря ми е на година и почти седем месеца и ме преселедва навсякъде. Не мога и до тоалетната за 1 минута да отида без да тръгне след мен, с нея ходя по лекари, по магазини и т.н. То лошо няма, но взе да ми писва - поне в банята искам да съм сама. Кажете моля кога горе-долу отминава този период.

# 1
  • София
  • Мнения: 1 621
Здрасти! Мойта дъщеря е съвсем малко по голяма , но е абсолютно същата - навсякъде е с мен, не се откъсва като залепена за мен е Laughing. При нас това привързване започна отдавна (има вече 5-6 месеца )и вече отдавна свикнах и не ме дразни, но в началото си спомням, че на моменти яко ми писваше и ми се е искало да остана за малко сама... Wink Незнам кога отминава и дали отминава, нека мамите на по-големи дечица да кажат, но си мисля, че ще свикнеш и след време няма да ти прави такова впечатление. На мен даже мисля, че ще ми липсва ако не дойде с мен в тоалетната например Crazy

# 2
  • Мнения: 702
Някъде към 2-3годинки като стане

# 3
  • Мнения: 2 596
Явно този период при момичетата е много по-дълъг, поне така наблюдавам. Иначе моя сладур вече го израстна това след като проходи. Сега ходи при всеки, а пък ако много си хареса някого, започва да се закача докато не го вземе и започва да го целува Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 2 952
  О,боже , аз съм била такава , майка ми с  едната  ръка е  готвила , с другата ме е гушкала , защото даже в кошарката  не съм седяла  ако майка е  на пове4е от 2 метра от мен ...Навсякъде заедно...чак дотягащо вярвам е било за нея.
  И до сега сме си  необикновено свързани...но...надалече.... Simple SmileДо  голяма спяхме  заедно(майка ми ме отгледа сама)...няма оттърване от мен! Кърлеж и половина ... Rolling Eyes 
  Може би така ме е научила...после няма отвикване...все  едно е предателство...така  смятах всяко отделяне от нея ...хаха...Трябваше да се омъжа  надалече...ина4е няма оттърване ... Mr. Green

# 5
  • Мнения: 955
До дете е, аз пък имам точно противоположното питане. Синът въобще не си пада много много по мен. Понякога се чудя дали въобще се сеща за мен, когато ме няма. Когато се прибирам отнякъде - не се хвърля на врата ми, а щях да бъда много по-щастлива да е болезнено привързан.  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт