Преупредиха ме тук, че ще ме анатемосат, предполагам каква буря ще се изсипе на главата ми заради революционната за българката тема, но аз съм длъжен да кажа и не задължавам никого. След като наша позната роди във вкъщи само с мъжа си, без акушерка, и то при условие, че е материално и здравно осигурена, жена ми реши, че иска същото и това е, та сега се образоваме и подготвяме а аз с приятели превеждаме материали.
Всъщност въобще не задължавам противниците на раждането в домашни условия да пишат тук само за да покажат пред света колко са против или да изкажат безсмислени мнения по мой адрес затова лично ги моля да пропуснат тази тема.
Не задължавам никого с нищо, както казах, само информирам.
Аз изпитвам наслада от раждането. То е вдъхновяващо и вълнуващо, сексуално и духовно, магическо и чудотворно. То е СИЛАТА в най-чистата й форма. То е връх на съзиданието.
Предпочитам да раждам или сама, или със съпруга и децата ми. Всичките ни четири деца са родени по този начин. Дейвид посрещна първото, а аз – останалите три. За тези, които са израстнали в култура, която счита раждането за изначално опасно и болезнено, това може да звучи като лудост. Преди време и аз мислех така, но това беше преди да узная истината за раждането.
За безопасността и красотата на раждането ми отвори очите един английски лекар и писател – Грантли Дик-Рийд. Той е писал и практикувал през първата половина на 20 век и е считан за един от бащите на естественото раждане. Дик-Рийд смята, че има любящо интелигентно съзнание, което сътворява живота. Това съзнание знае как да израстне бебето в нас. Не е нужно да му помагаме да направи очите, ушите, пръстите. Просто трябва да му се доверим и ако имаме чист въздух, движение, подслон и храна, оплоденото яйце в нас ще се превърне в човек. И понеже Природата или Бог завършва това, което е започнал, знае и как да стане раждането.
С други думи, ние не сме изоставени изведнъж в края на бременността. Има буквално родилен рефлекс, който тласка бебето от матката към белия свят с почти никакво съзнателно усилие от наша страна. Проблемът е, че има и друг, по-силен рефлекс, който може да попречи на раждането. Този рефлекс е известен като “борба-бягство”.
Дик-Рийд го обяснява по следния начин: когато жената е в състояние на страх, по цялото й тяло се разпространява послание, че има опасност, с която трябва да се бие или да избяга. Кръвта и кислородът незабавно се изпращат към ръцете и краката, за да може изплашената жена да се бие или да избяга. Поради това другите органи остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Затова пребледняваме, когато сме изплашени. Тялото решава, че мускулите на краката ни се нуждаят повече от кислород, отколкото лицето.
За съжаление, когато трябва да се бие или да бяга, организмът счита матката за маловажен орган. Според Дик-Рийд матката на изплашена раждаща жена е буквално бяла. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Решението е следното: жената да не се страхува, а докторите да не се намесват. Раждащата жена не трябва да бъде бутана, дърпана или да бъркат в нея. Вместо това тя трябва да бъде спокойно окуражавана или просто да бъде оставена на спокойствие.
Животните инстинктивно чувстват това. Затова когато раждат, те търсят усамотение. Те знаят, че ако някой се намеси в раждането, то може да спре, а бебето - да умре. Това важи както за домашните животни, така и за дивите.
За съжаление в медицинските училища учат докторите да се намесват в раждането и те правят точно това.
Един от най-разпространените митове, поддържан от медицинските среди, е че болниците са безопасно място за раждане. Внушава ни се, че жените са умирали при раждане преди да е имало модерни болници. Всъщност жените са умирали не защото раждането е опасно, а поради лошите условия на живот по това време. Бедните жени са страдали от недохранване и пресомерен труд през време на бременността, докато богатите често са били лишени от чист въздух и слънце, защото почернялата кожа е била неприемлива. Заможните момичета са се стягали в корсети още от 11-госишна възраст, така че тазът им е бил деформиран. Теди физически фактори, заедно с различни психологически (страх, срам, вина) са водели до проблемите, които жените са срещали при раждане.
Нормалните здрави жени много рядко са умирали при раждане. В действителност когато раждането се преместило от дома в болницата през 20-те години на ХХ век, смъртността на новородените и майките се увеличила. Голямо изследване, извършено през 1933 г., показва, че раждането в болница не е така безопасно, както раждането вкъщи. Проучвания от последните 20 г. показват, че това все още е вярно. (Mayer Eisenstein, MD, The Home Court Advantage, 1988.)
Когато раждащата жена отиде в съвременна болница, тя е заобиколена от медицински персонал и апаратура. Често й казват какво да яде, в каква поза да ражда (обикновено легнала по гръб, което стеснява тазовия отвор ??? the pelvic outlet и й пречи да използва силата на гравитацията), кога да напъва и кога да не напъва (което е вмешателство в нейните собствени усещания и инстинктивно знание за раждането). Нейният напресък се измерва и претегля и тя е третирана по-скоро като машина, отколкото като мислещ, чувстващ и интелигентен човек. Ако ражсането не се развива със скоростта, с която болницата е преценила, че трябва да се развива, дават й се лекарства за ускоряване на процеса. Лекарствата обаче могат да направят контракциите по-болезнени, което от своя страна я кара да взима болкоуспокояващи. А те не само че й пречат да участва пълно в родовата дейност, но и също въздействат върху плацентата и върху нероденото дете.
Понякога тялото на жената просто отказва след всички тези интервенции и й съобщават, че се налага да роди с цезарово сечение, за да е в безопасност бебето. Неосъзнавайки, че намесата в раждането е предизвикала тези “усложнения”, тя често се съгласява “за доброто на детето”. Почти една четвърт от бебетата в страната се раждат с цезарово сечение.
Много родилки не са доволни не само от начина, по който са се отнесли с тях в болницата, но и от отношението към бебетата. Те често биват отделяни от майката веднага след раждането, за да бъдат претеглени, измерени, тестувани и измити. Предписват им капки за очи, само защото майката е можело да има венерическа болест, и витамин К, защото се предполага, че бебетата имат липса на витамин К по рождение.
Когато жената ражда в къщи, тя е свободна да яде каквото иска, да заеме каквато поза иска и да напъва или са не напъва в зависимост от това какво чувства. Когато никой не й казва какво да прави, тя може да се вслуша във вътрешния си глас. Същият любящ интелект, който е знаел перфектно как да сътвори бебето в нея, знае как безопасно и лесно да го изведе на бял свят, ако тя му позволи. Когато никой не раздава команди, жената е спокойна и може да роди по естествен начин. След раждането никой не отделя бебето от майката. Тя може да държи бебето и да го кърми колкото пожелае. Жените от цял свят преоткриват факта, че раждането е толкова по-лесно, колкото по-малка е намесата.
Позната сцена: раждаща жена лежи на болнично легло, заобиколена от мъже и жени с маски. По челото й се стича пот и тя крещи: “Не мога! Не мога! Боли ме! Боли ме!”. По този начин се ражда. Но това ли е истината?
В действителност за много жени раждането не е болезнено или трудно. Наричат ги късметлийки, но съм склонна да вярвам, че това по-скоро се дължи не на късмет, а на нагласата на раждащата жена и на хората, с които тя е избрала да бъде заобиколена. Ако попитате жена, която е родила лесно, може да установите, че е приемала спокойно своето тяло и своята сексуалност. Може би винаги е била такава или съзнателно е работила за преодоляване на страховете си и се е научила да се доверява на тялото си. И в двата случая, бебетата й са родени с лекота и грация.
Вярно е, че на този етап тези жени са изключение, но смятам, че историите им са очарователни. Ако можем поне да се порадваме на идеята, че раждането може да е лесно и безболезнено, може би повече жени ще го преживеят по този начин. Ето няколко истории, които съм събирала през годините.
Знам, че има напълно безболезнени раждания. Това са случаите на две жени, едната от които е моя сестра.
По-голямата ми сестра Карен дори не беше разбрала, че ражда, докато нейният доктор не и съобщи това на прегледа в 39 седмица. Той я изпрати веднага в болница. Персоналът там не вярваше, че раждането е започнало, защото тя се разхождаше наоколо, смеейки се щастливо и шегувайки се с другите майки. Тя не усещаше нищо докато не започнаха напъните. Пет минути по-късно Тара беше родена. Карен се кълне, че единственото нещо, което е усетила, освен напъните, е как перинеумът й се разтяга от главата на детето.
Нейната втора дъщеря е била в седалищно положение. Карен беше в болница, защото терминът й беше минал и докторът планираше изкуствено предизвикване на напъни. Тя се събудила сутринта и отказала да закуси, въпреки че се чувствала добре. Тя седяла в леглото, приказвайки с медицинската сестра, когато изведнъж усетила нещо между краката си…едно малко краче. Сестрата изтичала да повика доктора. Междувременно се появило и другото краче. Докторът пристигнал и Адел се родила с още два напъна. Нямало време дори да я преместят в родилното отделение!
Тази история е от едно списание, което четох преди няколко години. Петнайсетгодишно момиче имало леки стомашни болки и диария. Предположила, че това се дължи на вирусна инфекция и си легнала рано. Няколко часа по-късно се събудила от плача на нещо, което се бутало в краката й под одеалото. Тя отгърнала завивката и видяла гърчещо се розово бебе – момиченце, все още свързано с нея чрез пъпната връв, лежащо между краката й. Тя даже не е знаела, че е бременна.
Узнах, че раждането може да доведе до оргазъм, от състудентката ми Ким. Говорехме си за безболезнено раждане (току-що бях прочела “Раждане без страх”), когато Ким каза: “Знаеш ли, някои жени изпитват оргазъм по време на раждане. Майка ми, например.”
Какво? Аз се мислих за човек с отворен ум, но даже и за мен тази идея беше смущаваща. Представих си майката, която лежи на болничното легло и получава оргазъм пред куп лекари. Това ме заинтригува. Раждане - защо не, ако ще бъде приятно?
По-късно четох за този феномен в много книги и, въпреки че аз лично никога не съм изживявала това, мисля, че след време това ще стане по-разпространено. Малко по малко нашата култура се оттърсва от страха, срама и вината, които пречат на много от нас да изживеят оргазъм даже при секс, пък какво остава за раждането. Може би някой ден, когато приемем напълно сексуалната си природа, много от нас ще могат да изпитат радостта, която тези жени са познали:
“Бяха ми казали да очаквам ужасна болка, но не бях подготвена за сексуален екстаз, за сладостното чувство от проникването. Застанала на колене върху малък килим, аз хванах бебето, излизащо през вагината ми в малкия свят между моите крака, посред необикновен оргазъм.”
От “Йога за бременни и естествено раждане” – Жанин Правати Бейкър:
“Аз имах най-търсената акушерка във Франция – моята компетентна и забавна леля Мари-Терез, чиято радикална идея беше, че раждането освен всичко е и секси. Слушах само госпъл-музика през бременността, една нова за мен музика. “Това е път към рая” звучеше в уредбата ми докато раждах, топлината на гласовете се съчетаваше идеално с огъня в камината. Вулвата ми беше масажирана, за да се разшири вагината ми и накрая изпитах оргазъм. Всъщност малкият Пиер се плъзна между краката ми за мое учудване, усмихвайки се още преди да е отворил очи.”
От “Да узнаеш тайната на радостта”, роман от Алис Уокър
“Много майки изпитват изгаряща или разкъсваща болка, когато най-големият диаметър на бебешката глава минава през родовия канал. Някои в действителност изпитват оргазъм.”
“През 1968 родих Робърт Киркпатрик. Бях подготвена, в съзнание и отговорна. 4 часа след началото на раждането изпитах оргазъм, докато бебето излизаше от тялото ми.”
От “Екстаз при раждане: Съзнателната еволюция на въдможността в настояща реалност” от Бини Дансби – доклад на Конгреса на международната общност за пре- и перинаталната психология и медицина, Йерусалим 1989
“Мисля, че да имаш бебе е много секси. В действителност раждането е толкова чувствено, толкова еротично. Чувствата, които и двамата изпитахме при раждането на всяко от децата ни, бяха толкова значими.”
Кейт Гапшоу Спилбърг (???Бившата???? съпруга на Стивън Спилбърг):
Започнах да напъвам, а Майкъл ме придържаше докато клечах. Внезапно при един силен напън аз усетих, че Деймиан слиза надолу. Трепетно вълнение изпълни кухнята и Майкъл и аз сякаш се сляхме, когато погледите ни се срещнаха. Усещането беше като че ли станахме едно цяло отново, както когато се любим. Да, ние бяхме едно. Не раждах само аз. Майкъл също раждаше. Усещахме екстаз. Сливах се с всичко. Извиках от същинска наслада, когато почувствах как Деймиан излиза навън… в сигурните ръце на Майкъл…”
От “Щастливи рождани дни”, Мерилин Моран
“Биологично жената е така устроена, че да изпитва удоволствие не само когато се люби, но също при раждане и кърмене. …Раждането предлага удоволствие от множество приятни усещания (при ритмичните контракции на матката в началата на раждането, когато жената е отпусната и спокойна) и интензивните усещания при кулминацията на раждането (да, точно като оргазъм), когато бебето се плъзва във вашите очакващи ръце.”
“Това раждане беше не само безболезнено, но и приятно. Не бяхме чели за такова нещо и много се изненадахме. Докато бебето излизаше, разбирах от погледа и звуците на Джийн, че тя изпитва върховен оргазъм, който се повтаря отново и отново. Колко различно от болката и агонията на конвенционалния мит! По-късно попитахме един близък доктор за това – “Да, виждал съм го няколко пъти. Възможно е дори много жени да изпитват оргазъм при раждане, но го считат за болка, защото усещанията са много интензивни и нищо не може да се сравни с това и защото са подготвени да очакват болка.”
От “Първа духовна помощ при бременност и раждане” от д-р Джууст Миърлу
“Удоволствието при раждане може да е начало на много добри семейни отношения. Знанията ни за възпроизводството показват, че би трябвало да има биологична причина удоволствието при раждане да е свързано с това, което е най-добро за детето.”
“Раждането има много общо с оргазма: отделя се хормонът окситоцин, има контракции на матката, зърната на гърдите набъбват и би могло да се изпита усещане за оргазъм.”
Как да предпазим детето си от ненужно лишаване от кръв?
Лекари, акушерки и други медицински лица стягат или прерязват пъпната връв още на 30-та секунда след раждането. Това не само е ненужно, но е и опасно за бебето, защото го лишава от ценните хранителни вещества, съдържащи се в плацентната кръв, при това в момент, в който то има огромна нужда от тях.
Пъпната връв пулсира 5 или повече минути след раждането, а ако майките са приемали токсини (медикаменти) – до 20 минути. По-мъдрите лекари не прерязват пъпната връв, независимо дали пулсира или не, преди 12-та минута.
Може ли при цезарово сечение бебето да бъде извадено с плацентата, без прерязване на пъпната връв? Да. Ваше законно право е да уговорите това с лекаря, най-добре е предварително да сключите договор с него. Ако той въпреки това незабавно след раждането пререже пъпната връв, това ще е престъпление – поставяне на здравето на детето в опасност.
Незабавно прерязване на пъпната връв е необходимо само в много редки случаи – при разкъсване на връвта или на плацентата.
Плацентата трябва да се държи малко над бебето, в никакъв случай под него. Лоша практика е, особено при цезаровото сечение, лекарят да държи бебето високо. Това причинява затруднение на сърцето да изпомпва кръв с въглероден двуокис обратно към плацентата и да черпи свежа кръв с кислород. Това е и причината в много случаи връвта да спира да пулсира, ставайки бяла.
Дете, което не диша, може да бъде върнато към живота, ако не му е прерязана пъпната връв – щом сърцето забие отново, кръвният поток продължава да тече по връвта. Оставете го. То ще се възстанови. Достатъчно е то и майката да са на топло и сухо.
Защо медицинските лица прерязват рано пъпната връв? Защо ги обучават на това?
Отговорът на този въпрос може да се открие, ако се претегли плацентата и извлечената от нея кръв (от 4 до 6 унции или приблизително 120-180 мл). От това голямо количество кръв е лишено детето. Оправдание винаги може да бъде намерено, даже и ако вследствие на прерязването или завързването на пъпната връв някой орган е спрял да функционира. Внушават ви страх, че нещо може да се случи, а в действителност твърде рядко е необходимо връзката на бебето с плацентата да бъде прекъсната незабавно.
Мотивите за ранното прерязване са неетични, ако не и криминални. Плацентата бива “ожъната” за ценни хранителни вещества, хормони, stem cells, които се продават много скъпо. Длъжни сме да защитим бебето, което не може да даде своето информирано съгласие. Кръвта от плацентата принадлежи на бебето и не бива да бъде давана на друг. Бебето е твърде малко и незащитено, за да дарява кръв на друг.
Най-много се цени плацентата на недоносените бебета, защото е много богата на stem cells, така че преносените имат повече шансове връвта им да не бъде срязана веднага.
Продажбата на плацента и кръв, извлечена от нея, се прави почти винаги без знанието и съгласието на родителите. Медицинските лица не са длъжни да докладват какво е състоянието на връвта при прерязването, нито колко кръв са източили по-късно от плацентата, защото обикновено си сътрудничат с лабораториите в самите болници. В някои случаи се използва без знанието на родителите даже генетичната информация от клетките в плацентата.
В по-стари времена плацентата е оставала в пелените на детето поне два дни, след което пъпната връв е изсъхвала и се е скъсвала сама. Раната при скъсване зараства по-бързо, отколкото при срязване, и не се инфектира.
Бебето, получило необходимата кръв от плацентата, има много по-здрава имунна система, много по-рядко ще боледува от настинки, възпаления и т.н. Ранното прерязване води до анемия и други смущения, които обикновено проличават в по-късна възраст. Засягат се белите дробове, защото при липса на кръв се абсорбира водата от белите дробове, която е богата на кислород.
Неопитните родители, наивни и доверчиви, са най-уязвими от тази гледна точка.
Най-добрият начин да защитите вашето бебе е да го родите без намесата на медицински лица. Най-сигурното място, където бебето ще е защитено, е собственият Ви дом. Защо?
Твърде много са случаите на неоправдаване на доверието, от страна както на лекари, така и на регистрирани сестри-акушерки. Дори се е случвало медицински лица уж случайно да навредят на майката, която е поискала да не се реже пъпната връв веднага след раждането. Един пресен пример: (октомври 2003) – неопитна майка ражда във Ванкувър. Тя е отказала ранното отрязване на пъпната връв на нейното бебе. Медицинските лица избутват бебето обратно към утробата под претекст, че не е обърнато с лице напред. Няма такава клинична практика – да се връща бебето в утробата само поради тази причина. След това майката се бори за живота си с вътреутробна инфекция.
Поемете отговорността и запазете контрола над ситуацията при раждането. В 95% от случаите майката няма нужда от помощ, за да роди своето дете. Достатъчно е един любящ човек да го поеме, когато то се появи на белия свят и да го даде на майката.
(по материали от канадски сайт)
Всъщност въобще не задължавам противниците на раждането в домашни условия да пишат тук само за да покажат пред света колко са против или да изкажат безсмислени мнения по мой адрес затова лично ги моля да пропуснат тази тема.
Не задължавам никого с нищо, както казах, само информирам.
Истината за раждането
Лора Шанли
Лора Шанли
Аз изпитвам наслада от раждането. То е вдъхновяващо и вълнуващо, сексуално и духовно, магическо и чудотворно. То е СИЛАТА в най-чистата й форма. То е връх на съзиданието.
Предпочитам да раждам или сама, или със съпруга и децата ми. Всичките ни четири деца са родени по този начин. Дейвид посрещна първото, а аз – останалите три. За тези, които са израстнали в култура, която счита раждането за изначално опасно и болезнено, това може да звучи като лудост. Преди време и аз мислех така, но това беше преди да узная истината за раждането.
За безопасността и красотата на раждането ми отвори очите един английски лекар и писател – Грантли Дик-Рийд. Той е писал и практикувал през първата половина на 20 век и е считан за един от бащите на естественото раждане. Дик-Рийд смята, че има любящо интелигентно съзнание, което сътворява живота. Това съзнание знае как да израстне бебето в нас. Не е нужно да му помагаме да направи очите, ушите, пръстите. Просто трябва да му се доверим и ако имаме чист въздух, движение, подслон и храна, оплоденото яйце в нас ще се превърне в човек. И понеже Природата или Бог завършва това, което е започнал, знае и как да стане раждането.
С други думи, ние не сме изоставени изведнъж в края на бременността. Има буквално родилен рефлекс, който тласка бебето от матката към белия свят с почти никакво съзнателно усилие от наша страна. Проблемът е, че има и друг, по-силен рефлекс, който може да попречи на раждането. Този рефлекс е известен като “борба-бягство”.
Дик-Рийд го обяснява по следния начин: когато жената е в състояние на страх, по цялото й тяло се разпространява послание, че има опасност, с която трябва да се бие или да избяга. Кръвта и кислородът незабавно се изпращат към ръцете и краката, за да може изплашената жена да се бие или да избяга. Поради това другите органи остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Затова пребледняваме, когато сме изплашени. Тялото решава, че мускулите на краката ни се нуждаят повече от кислород, отколкото лицето.
За съжаление, когато трябва да се бие или да бяга, организмът счита матката за маловажен орган. Според Дик-Рийд матката на изплашена раждаща жена е буквално бяла. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Решението е следното: жената да не се страхува, а докторите да не се намесват. Раждащата жена не трябва да бъде бутана, дърпана или да бъркат в нея. Вместо това тя трябва да бъде спокойно окуражавана или просто да бъде оставена на спокойствие.
Животните инстинктивно чувстват това. Затова когато раждат, те търсят усамотение. Те знаят, че ако някой се намеси в раждането, то може да спре, а бебето - да умре. Това важи както за домашните животни, така и за дивите.
За съжаление в медицинските училища учат докторите да се намесват в раждането и те правят точно това.
БЕЗОПАСНО ЛИ Е РАЖДАНЕТО В КЪЩИ?
[/color]Един от най-разпространените митове, поддържан от медицинските среди, е че болниците са безопасно място за раждане. Внушава ни се, че жените са умирали при раждане преди да е имало модерни болници. Всъщност жените са умирали не защото раждането е опасно, а поради лошите условия на живот по това време. Бедните жени са страдали от недохранване и пресомерен труд през време на бременността, докато богатите често са били лишени от чист въздух и слънце, защото почернялата кожа е била неприемлива. Заможните момичета са се стягали в корсети още от 11-госишна възраст, така че тазът им е бил деформиран. Теди физически фактори, заедно с различни психологически (страх, срам, вина) са водели до проблемите, които жените са срещали при раждане.
Нормалните здрави жени много рядко са умирали при раждане. В действителност когато раждането се преместило от дома в болницата през 20-те години на ХХ век, смъртността на новородените и майките се увеличила. Голямо изследване, извършено през 1933 г., показва, че раждането в болница не е така безопасно, както раждането вкъщи. Проучвания от последните 20 г. показват, че това все още е вярно. (Mayer Eisenstein, MD, The Home Court Advantage, 1988.)
Когато раждащата жена отиде в съвременна болница, тя е заобиколена от медицински персонал и апаратура. Често й казват какво да яде, в каква поза да ражда (обикновено легнала по гръб, което стеснява тазовия отвор ??? the pelvic outlet и й пречи да използва силата на гравитацията), кога да напъва и кога да не напъва (което е вмешателство в нейните собствени усещания и инстинктивно знание за раждането). Нейният напресък се измерва и претегля и тя е третирана по-скоро като машина, отколкото като мислещ, чувстващ и интелигентен човек. Ако ражсането не се развива със скоростта, с която болницата е преценила, че трябва да се развива, дават й се лекарства за ускоряване на процеса. Лекарствата обаче могат да направят контракциите по-болезнени, което от своя страна я кара да взима болкоуспокояващи. А те не само че й пречат да участва пълно в родовата дейност, но и също въздействат върху плацентата и върху нероденото дете.
Понякога тялото на жената просто отказва след всички тези интервенции и й съобщават, че се налага да роди с цезарово сечение, за да е в безопасност бебето. Неосъзнавайки, че намесата в раждането е предизвикала тези “усложнения”, тя често се съгласява “за доброто на детето”. Почти една четвърт от бебетата в страната се раждат с цезарово сечение.
Много родилки не са доволни не само от начина, по който са се отнесли с тях в болницата, но и от отношението към бебетата. Те често биват отделяни от майката веднага след раждането, за да бъдат претеглени, измерени, тестувани и измити. Предписват им капки за очи, само защото майката е можело да има венерическа болест, и витамин К, защото се предполага, че бебетата имат липса на витамин К по рождение.
Когато жената ражда в къщи, тя е свободна да яде каквото иска, да заеме каквато поза иска и да напъва или са не напъва в зависимост от това какво чувства. Когато никой не й казва какво да прави, тя може да се вслуша във вътрешния си глас. Същият любящ интелект, който е знаел перфектно как да сътвори бебето в нея, знае как безопасно и лесно да го изведе на бял свят, ако тя му позволи. Когато никой не раздава команди, жената е спокойна и може да роди по естествен начин. След раждането никой не отделя бебето от майката. Тя може да държи бебето и да го кърми колкото пожелае. Жените от цял свят преоткриват факта, че раждането е толкова по-лесно, колкото по-малка е намесата.
ЛЕСНО И БЕЗБОЛЕЗНЕНО РАЖДАНЕ
Лора Шанли
Лора Шанли
Позната сцена: раждаща жена лежи на болнично легло, заобиколена от мъже и жени с маски. По челото й се стича пот и тя крещи: “Не мога! Не мога! Боли ме! Боли ме!”. По този начин се ражда. Но това ли е истината?
В действителност за много жени раждането не е болезнено или трудно. Наричат ги късметлийки, но съм склонна да вярвам, че това по-скоро се дължи не на късмет, а на нагласата на раждащата жена и на хората, с които тя е избрала да бъде заобиколена. Ако попитате жена, която е родила лесно, може да установите, че е приемала спокойно своето тяло и своята сексуалност. Може би винаги е била такава или съзнателно е работила за преодоляване на страховете си и се е научила да се доверява на тялото си. И в двата случая, бебетата й са родени с лекота и грация.
Вярно е, че на този етап тези жени са изключение, но смятам, че историите им са очарователни. Ако можем поне да се порадваме на идеята, че раждането може да е лесно и безболезнено, може би повече жени ще го преживеят по този начин. Ето няколко истории, които съм събирала през годините.
Знам, че има напълно безболезнени раждания. Това са случаите на две жени, едната от които е моя сестра.
По-голямата ми сестра Карен дори не беше разбрала, че ражда, докато нейният доктор не и съобщи това на прегледа в 39 седмица. Той я изпрати веднага в болница. Персоналът там не вярваше, че раждането е започнало, защото тя се разхождаше наоколо, смеейки се щастливо и шегувайки се с другите майки. Тя не усещаше нищо докато не започнаха напъните. Пет минути по-късно Тара беше родена. Карен се кълне, че единственото нещо, което е усетила, освен напъните, е как перинеумът й се разтяга от главата на детето.
Нейната втора дъщеря е била в седалищно положение. Карен беше в болница, защото терминът й беше минал и докторът планираше изкуствено предизвикване на напъни. Тя се събудила сутринта и отказала да закуси, въпреки че се чувствала добре. Тя седяла в леглото, приказвайки с медицинската сестра, когато изведнъж усетила нещо между краката си…едно малко краче. Сестрата изтичала да повика доктора. Междувременно се появило и другото краче. Докторът пристигнал и Адел се родила с още два напъна. Нямало време дори да я преместят в родилното отделение!
Тази история е от едно списание, което четох преди няколко години. Петнайсетгодишно момиче имало леки стомашни болки и диария. Предположила, че това се дължи на вирусна инфекция и си легнала рано. Няколко часа по-късно се събудила от плача на нещо, което се бутало в краката й под одеалото. Тя отгърнала завивката и видяла гърчещо се розово бебе – момиченце, все още свързано с нея чрез пъпната връв, лежащо между краката й. Тя даже не е знаела, че е бременна.
Оргазъм по време на раждане
Лора Шанли
Лора Шанли
Узнах, че раждането може да доведе до оргазъм, от състудентката ми Ким. Говорехме си за безболезнено раждане (току-що бях прочела “Раждане без страх”), когато Ким каза: “Знаеш ли, някои жени изпитват оргазъм по време на раждане. Майка ми, например.”
Какво? Аз се мислих за човек с отворен ум, но даже и за мен тази идея беше смущаваща. Представих си майката, която лежи на болничното легло и получава оргазъм пред куп лекари. Това ме заинтригува. Раждане - защо не, ако ще бъде приятно?
По-късно четох за този феномен в много книги и, въпреки че аз лично никога не съм изживявала това, мисля, че след време това ще стане по-разпространено. Малко по малко нашата култура се оттърсва от страха, срама и вината, които пречат на много от нас да изживеят оргазъм даже при секс, пък какво остава за раждането. Може би някой ден, когато приемем напълно сексуалната си природа, много от нас ще могат да изпитат радостта, която тези жени са познали:
“Бяха ми казали да очаквам ужасна болка, но не бях подготвена за сексуален екстаз, за сладостното чувство от проникването. Застанала на колене върху малък килим, аз хванах бебето, излизащо през вагината ми в малкия свят между моите крака, посред необикновен оргазъм.”
От “Йога за бременни и естествено раждане” – Жанин Правати Бейкър:
“Аз имах най-търсената акушерка във Франция – моята компетентна и забавна леля Мари-Терез, чиято радикална идея беше, че раждането освен всичко е и секси. Слушах само госпъл-музика през бременността, една нова за мен музика. “Това е път към рая” звучеше в уредбата ми докато раждах, топлината на гласовете се съчетаваше идеално с огъня в камината. Вулвата ми беше масажирана, за да се разшири вагината ми и накрая изпитах оргазъм. Всъщност малкият Пиер се плъзна между краката ми за мое учудване, усмихвайки се още преди да е отворил очи.”
От “Да узнаеш тайната на радостта”, роман от Алис Уокър
“Много майки изпитват изгаряща или разкъсваща болка, когато най-големият диаметър на бебешката глава минава през родовия канал. Някои в действителност изпитват оргазъм.”
“През 1968 родих Робърт Киркпатрик. Бях подготвена, в съзнание и отговорна. 4 часа след началото на раждането изпитах оргазъм, докато бебето излизаше от тялото ми.”
От “Екстаз при раждане: Съзнателната еволюция на въдможността в настояща реалност” от Бини Дансби – доклад на Конгреса на международната общност за пре- и перинаталната психология и медицина, Йерусалим 1989
“Мисля, че да имаш бебе е много секси. В действителност раждането е толкова чувствено, толкова еротично. Чувствата, които и двамата изпитахме при раждането на всяко от децата ни, бяха толкова значими.”
Кейт Гапшоу Спилбърг (???Бившата???? съпруга на Стивън Спилбърг):
Започнах да напъвам, а Майкъл ме придържаше докато клечах. Внезапно при един силен напън аз усетих, че Деймиан слиза надолу. Трепетно вълнение изпълни кухнята и Майкъл и аз сякаш се сляхме, когато погледите ни се срещнаха. Усещането беше като че ли станахме едно цяло отново, както когато се любим. Да, ние бяхме едно. Не раждах само аз. Майкъл също раждаше. Усещахме екстаз. Сливах се с всичко. Извиках от същинска наслада, когато почувствах как Деймиан излиза навън… в сигурните ръце на Майкъл…”
От “Щастливи рождани дни”, Мерилин Моран
“Биологично жената е така устроена, че да изпитва удоволствие не само когато се люби, но също при раждане и кърмене. …Раждането предлага удоволствие от множество приятни усещания (при ритмичните контракции на матката в началата на раждането, когато жената е отпусната и спокойна) и интензивните усещания при кулминацията на раждането (да, точно като оргазъм), когато бебето се плъзва във вашите очакващи ръце.”
“Това раждане беше не само безболезнено, но и приятно. Не бяхме чели за такова нещо и много се изненадахме. Докато бебето излизаше, разбирах от погледа и звуците на Джийн, че тя изпитва върховен оргазъм, който се повтаря отново и отново. Колко различно от болката и агонията на конвенционалния мит! По-късно попитахме един близък доктор за това – “Да, виждал съм го няколко пъти. Възможно е дори много жени да изпитват оргазъм при раждане, но го считат за болка, защото усещанията са много интензивни и нищо не може да се сравни с това и защото са подготвени да очакват болка.”
От “Първа духовна помощ при бременност и раждане” от д-р Джууст Миърлу
“Удоволствието при раждане може да е начало на много добри семейни отношения. Знанията ни за възпроизводството показват, че би трябвало да има биологична причина удоволствието при раждане да е свързано с това, което е най-добро за детето.”
“Раждането има много общо с оргазма: отделя се хормонът окситоцин, има контракции на матката, зърната на гърдите набъбват и би могло да се изпита усещане за оргазъм.”
ПРЕРЯЗВАНЕ НА ПЪПНАТА ВРЪВ – ТВЪРДЕ РЯДКО, АКО ИЗОБЩО Е НЕОБХОДИМО
Как да предпазим детето си от ненужно лишаване от кръв?
Лекари, акушерки и други медицински лица стягат или прерязват пъпната връв още на 30-та секунда след раждането. Това не само е ненужно, но е и опасно за бебето, защото го лишава от ценните хранителни вещества, съдържащи се в плацентната кръв, при това в момент, в който то има огромна нужда от тях.
Пъпната връв пулсира 5 или повече минути след раждането, а ако майките са приемали токсини (медикаменти) – до 20 минути. По-мъдрите лекари не прерязват пъпната връв, независимо дали пулсира или не, преди 12-та минута.
Може ли при цезарово сечение бебето да бъде извадено с плацентата, без прерязване на пъпната връв? Да. Ваше законно право е да уговорите това с лекаря, най-добре е предварително да сключите договор с него. Ако той въпреки това незабавно след раждането пререже пъпната връв, това ще е престъпление – поставяне на здравето на детето в опасност.
Незабавно прерязване на пъпната връв е необходимо само в много редки случаи – при разкъсване на връвта или на плацентата.
Плацентата трябва да се държи малко над бебето, в никакъв случай под него. Лоша практика е, особено при цезаровото сечение, лекарят да държи бебето високо. Това причинява затруднение на сърцето да изпомпва кръв с въглероден двуокис обратно към плацентата и да черпи свежа кръв с кислород. Това е и причината в много случаи връвта да спира да пулсира, ставайки бяла.
Дете, което не диша, може да бъде върнато към живота, ако не му е прерязана пъпната връв – щом сърцето забие отново, кръвният поток продължава да тече по връвта. Оставете го. То ще се възстанови. Достатъчно е то и майката да са на топло и сухо.
Защо медицинските лица прерязват рано пъпната връв? Защо ги обучават на това?
Отговорът на този въпрос може да се открие, ако се претегли плацентата и извлечената от нея кръв (от 4 до 6 унции или приблизително 120-180 мл). От това голямо количество кръв е лишено детето. Оправдание винаги може да бъде намерено, даже и ако вследствие на прерязването или завързването на пъпната връв някой орган е спрял да функционира. Внушават ви страх, че нещо може да се случи, а в действителност твърде рядко е необходимо връзката на бебето с плацентата да бъде прекъсната незабавно.
Мотивите за ранното прерязване са неетични, ако не и криминални. Плацентата бива “ожъната” за ценни хранителни вещества, хормони, stem cells, които се продават много скъпо. Длъжни сме да защитим бебето, което не може да даде своето информирано съгласие. Кръвта от плацентата принадлежи на бебето и не бива да бъде давана на друг. Бебето е твърде малко и незащитено, за да дарява кръв на друг.
Най-много се цени плацентата на недоносените бебета, защото е много богата на stem cells, така че преносените имат повече шансове връвта им да не бъде срязана веднага.
Продажбата на плацента и кръв, извлечена от нея, се прави почти винаги без знанието и съгласието на родителите. Медицинските лица не са длъжни да докладват какво е състоянието на връвта при прерязването, нито колко кръв са източили по-късно от плацентата, защото обикновено си сътрудничат с лабораториите в самите болници. В някои случаи се използва без знанието на родителите даже генетичната информация от клетките в плацентата.
В по-стари времена плацентата е оставала в пелените на детето поне два дни, след което пъпната връв е изсъхвала и се е скъсвала сама. Раната при скъсване зараства по-бързо, отколкото при срязване, и не се инфектира.
Бебето, получило необходимата кръв от плацентата, има много по-здрава имунна система, много по-рядко ще боледува от настинки, възпаления и т.н. Ранното прерязване води до анемия и други смущения, които обикновено проличават в по-късна възраст. Засягат се белите дробове, защото при липса на кръв се абсорбира водата от белите дробове, която е богата на кислород.
Неопитните родители, наивни и доверчиви, са най-уязвими от тази гледна точка.
Най-добрият начин да защитите вашето бебе е да го родите без намесата на медицински лица. Най-сигурното място, където бебето ще е защитено, е собственият Ви дом. Защо?
Твърде много са случаите на неоправдаване на доверието, от страна както на лекари, така и на регистрирани сестри-акушерки. Дори се е случвало медицински лица уж случайно да навредят на майката, която е поискала да не се реже пъпната връв веднага след раждането. Един пресен пример: (октомври 2003) – неопитна майка ражда във Ванкувър. Тя е отказала ранното отрязване на пъпната връв на нейното бебе. Медицинските лица избутват бебето обратно към утробата под претекст, че не е обърнато с лице напред. Няма такава клинична практика – да се връща бебето в утробата само поради тази причина. След това майката се бори за живота си с вътреутробна инфекция.
Поемете отговорността и запазете контрола над ситуацията при раждането. В 95% от случаите майката няма нужда от помощ, за да роди своето дете. Достатъчно е един любящ човек да го поеме, когато то се появи на белия свят и да го даде на майката.
(по материали от канадски сайт)
/ за ЧИЙ ни "информираш"? Който се интересува от такъв вид раждане може да си пусне гугъла едва ли чака теб 
... 
може да намериш нещо интересно за жена ти 
Процента на смъртните случаи на бебета и жени хич не е бил малък в миналото и това не е само вследсвие на лошата хигиена и условия. Ако природата винаги си знаеше и вършеше работата нямаше да съществува медицината, нито лекарите. И не виждам защо се опитваш да убеждаваш хората, че е по- добре едва ли не да си родиш вкъщи, отколкото в болница. Явно не знаеш, че понякога има ситуации, при които наистина ама много спешно да се вземат мерки за оперативно родоразрешение и всяка секунда е важна, дори и раждането да си е вървяло съвсем нормало. Ами представи си, че започнат да падат тоновете на бебето например, какво ще направиш, м? Секцио вкъщи? Мерси! 
