объркана съм,искам да споделя

  • 2 495
  • 16
  •   1
Отговори
Здравейте,аз не съм самотен родител,но така се чувствам.С мъжа ми не сме в идеални отношения и много пъти съм мислила за раздяла,ама нямам смелост.Незнам как ще е по-добре за детето и за нас.Нзнам какво ще стане ака остана сама-дали ще бъда достатъчно силна духом и да преодолея промяната.Ще трябва да живея при родителите си, а незнам те как ще понесат развода ми.В момента мъжа ми е в конфликт с родителите ми и се опитва да ми забрани те да виждат детето-нещо,което аз никога няма да допусна.Не мислете,че поставям въпроса или той или родителите.С него проблемите са ми от отдавна.Много съм объркана и незнам как да постъпя.Мoжe би и двамата ако направим компромиси и си променим отношението един към друг нещата ще се оправят и бихме могли да живеем щастливо,но знам,че само аз ще трябва да прощавам.Незнам,незнам,незнам...на всичките ми въпроси отговора е това.Исках само да споделя със вас.

# 1
  • София
  • Мнения: 1 105
Едва ли някой може да ти даде отговор, сама трябва да прецениш. Ситуацията не е лека и напълно те разбирам как се чувстваш. Пожелавам ти да вземеш най-най-правилното решение за себе си и детенцето ти. Спокойствието, доверието и любовта са важни, за теб, за мъжа ти, а пък за детето най-вече. Не трябва да се превръщаш в буфер независимо за какво става дума.
Успех, мила  bouquet!

# 2
  • Мнения: 2 327
Като останеш сам - щеш не щеш се справяш някак си... Но ако вярваш че нещата още могат да потръгнат се опитай. Така после няма да има за какво да съжаляваш независимо какво стане. Вземи решение за себе си и действай. Бори се за щастието си.

# 3
  • Мнения: 4 212
Зву4иш объркано, защото си объркана.Виждам желания да се промениш заради него и детето, дали той оба4е би го направил? Така както разбирам НЕ. Зна4и отговарае, не си заслужава. Банално зву4и, но това се казва несходство в характерите. Родителите ти ще го преживеят, вярвай ми, мамакар и да им бъде трудно, и на теб и на тях, но помисли, заслужава ли си цял живот да се мъ4иш, като за няколко месеца на ви4ки ще ви мине?

# 4
  • София
  • Мнения: 77
Не се лутай дълго, защото това ще повлияе и на здравето ти! От подобно лутане във същата ситуация, се превърнах в истеричка със сърдечни проблеми, до момента в който взех решението за себе си. Факта че веднага след това се успокоих, за мен значи, че е било правилно.  Simple Smile
Трудно се издържа в ситуация като твоята, така че ти пожелавам много сила и много кураж!
Пък имаш и родители - защо не споделиш с тях? Убедена съм че ще те подкрепят във всяко твое решение.

# 5
  • Мнения: 1 425
Ами говори с родителите си - кажи им че имаш проблеми с мъжа си и че понякога мислиш за раздяла (само като теоретичен вариант) и евентуално ще разбереш какво мислят по въпроса. А и с мъжа си може да го обсъдиш Много ми е странно бе хора вие с мъжете си не говорите ли? Направо ми убивате желанието да се женя. Честно убивате ми желанието за връзки и брак което и без тва не е особено голямо.
Е късмет и успех каквото и да решиш според мен комуникацията е най-важна ама с някой хора просто не може да се говори - те си знаят тяхното каквото и да става. Но дано при теб да се оправят нещата някакси.
@ралюха - явно имаме общи идеи  Peace

# 6
  • София
  • Мнения: 77
Aми какво да ти кажа, Пантерчо? Има мъже и мъже.
Има такива, на които колкото и малко да говориш те разбират от половин дума, дори от поглед, както има и такива, на които виждаш че просто не им пука какво им говориш. Ти просто си някъде на емнайсто място в списъка им на хора които биха (по)слушали.
С втория чешит в един момент просто преставаш да говориш, но нещата вече са се сринали (поне за теб).
Тогава имаш два варианта - или се оставяш на течението и си вечно недоволна от себе си заради това, че нямаш желание и/или сили за борба, или теглиш майната на всичко и ставаш малко или повече егоист, ама си спокойна.
Това важи и за другия пол със същата сила. Всичко зависи от човека на който попаднеш.

А родителите са си родители - ти си им чедото, онова което са отгледали от парче месо, дето се вика и винаги ще те подкрепят. А да имаш подкрепата на някой близък в един такъв момент е много важно.

Последна редакция: вт, 30 авг 2005, 00:04 от raliuha

# 7
  • Мнения: 1 425
има и жени и жени...
също

# 8
  • София
  • Мнения: 77
Е, позабавих се малко със модифицирането  Laughing

# 9
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Ако има надежда и двамата да направите тия компромиси и нещата потръгнат-добре!Но да се бориш с вятърни мелници и да стоиш при него заради детето или страха от самотното бъдеще-НЕ!И аз се страхувах преди години и много време живях никакъв живот,а имах и две малки деца!Е престраших се и се справих-трудно ,но винаги има начини!А ти даже има и къде да идеш-при родителите си!За тях не мисли-ще преживеят развода ,ако се стигне до него-всеки родител иска най-доброто за детето си!А за вашето дете едва ли е най-доброто да расте в семейство без обич и разбирателство!
Все пак ти си решаваш-ние отстрани трудно бихме дали най-точният съвет!

# 10
  • Мнения: 781
Ох току що го написах и на Бубето, абе момичета я го давайте по-оптимистично, едни отношения не могат да бъдат идеални....а когато има и семейство, деца...би трябвало да се правят повече компромиси, не едностранни разбира се, но все ми се струва че ние жените прекалено се впрягаме и ги изживяваме нещата!!  Wink Не прибързвайте с крайни решения, те са бягство, не разрешаване на проблемите, а предизвикване на купища нови  Close Не на цената на всичко, но опитай все пак да съхраниш семейството си  Simple Smile

# 11
  • Мнения: 843
     Трудно се дават съвети за това...затова само расъждавам.
     Самотна си, мислиш за развод... а дали това състояние е моментно , просто криза между вас или продължава дълго във времето...
     Ти най- добре знаеш ИМА ли какво да спасяваш. Аз бих се абстрахирала  от дете и родители в този момент . Ако човекът си струва и може да се поговори и да се промени нещо... опитай..Но едностранните компромиси само удължават агонията.
     

     Пожелавам ти топлина и разбиране:-)) независимо от мъж или родители.

   

# 12
Дали не правя грешка?

# 13
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз също си събрах багажа...но той не ни пусна
дали правиш грешка? само бъдещето ще покаже... може пък вашата липса и да му помогне да се осъзнае...но пък може и да му хареса
аз като човек в твоето положение ще ти кажа че за мен поне е най-важно дали ТИ лично си готовна за раздялата... щото ако не си - ще клекнеш и от цялата процетура - кел файда
затова - премисли и ако все още не си готова - не предприемай нищо... така или иначе ще се върнеш с подвита опашка и ще бъде дори по-зле щото той ще знае, че НЕ МОЖЕШ да се оправяш сама
ОБАЧЕ ако си ГОТОВА - направи го, пък като видиш как реагира - ще решиш.
НО поне за мен ако не му пука дори от това дали си при него или не - нямаш какво да губиш - щото при първа възможност той ще си иде...
Даоно вземеш правилното решение...
Миналия път багажа ми бе събрън 3 дни в пликове  Mr. Green И му казах, че другиея път не за 1ч а за 30 мин сме аут... Ама останах поради много причини и една от тях е, че той наистина иска да сме при него

# 14
  • Мнения: 2 978
.... Ама останах поради много причини и една от тях е, че той наистина иска да сме при него

Eто тук, се крие отговора на многото ти въпроси villy.a ..

Опитай се да разбереш дали иска или не....може сега да е казал, че не му пука от инат...
Нима ние не правим понякога грешки от инат?.... Sick

Ако наистина си решила събери си багажа и изчакай....
Той наистина ще си покаже дали иска да е с теб или не... Thinking

Силно се надявам последното да не е вярно Praynig

Успех и дано му дойде акъла в главата  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт