Здравейте! Пиша като гост,тъй като хората,за които ще говоря,знаят,че съм редовна тук. Искам да ви питам за мнение,за да видя дали греша в разсъжденията си и дали съдя твърде субективно.
Имам приятел от 4 години и почти живеем заедно -т.е. не официално,но той всяка вечер е при мен. Иначе той живее още с техните на принципа - прибира се след работа,душ,да си пооправи каквото има и идва при мен. Въпросът ми се състои в друго обаче... Той има сестра на 17 години,която,за разлика от повечето 17-годишни,които познавам,е едно кротко дете,което само учи,ходи на уроци по пеене и други подобни и си седи вечер в къщи. Родителите му заминаха в командировка за месец и сега майка му настоява той вечер да си е в тях,за да я наглежда. Мен това ме дразни,понеже смятам ,че момиче на 17 години не е малко дете и спокойно може да си я остави сама,тя да си кани например 1-2 приятелки вкъщи отвреме-навреме и така,докато родителите се приберат. ОБАЧЕ НЕ! Трябвало да я наглежда. Разбирам,че родителите се притесняват,но пък на мен ми е страшно нелепо той да е "бавачка" на толкова голямо момиче. Реално погледнато по закон тя на тези години може да се ожени дори (със съгласието на родителите си),а и да работи. Смятам,че те прекаляват с притесненията и особено неприятно ми е,че така ангажират и него. И той смята,че това е ненужно,но просто не иска да се кара с майка си. Аз разбира се не роптая особено,за да не се скараме,но тъй като се дразня,поне реших да споделя тук - да кажете според вас нормално ли е да се дразня,вие как бихте реагирали на мое място? Опитах се да му обясня,че смятам,че подобно отношение на родителите спрямо нея не е добро за нея самата,тя се държи като дете,а е още на 17 години.И те насърчават това поведение. Аз на 17 вече работех и живеех с едно момче и тази ситуация ме учудва.Ходех на почивки с приятели,а тя още ходи с мама и тати!!! Според мен е редно да й дадат малко повече самостоятелност... Той даже ми е предлагал да я взимаме с нашата компания по баровете и заведенията,че да свикне и тя и да започне да излиза,а не само в тях да си стои... Как обаче "да порастне детето" ,като майка й се притеснява да я остави вечер сама в къщи....??? За мен е неприемливо. Това е прекалена загриженост от типа "толкова е тежко орловото крило,че малкото не може да порасне". Е,а вие как мислите?
Имам приятел от 4 години и почти живеем заедно -т.е. не официално,но той всяка вечер е при мен. Иначе той живее още с техните на принципа - прибира се след работа,душ,да си пооправи каквото има и идва при мен. Въпросът ми се състои в друго обаче... Той има сестра на 17 години,която,за разлика от повечето 17-годишни,които познавам,е едно кротко дете,което само учи,ходи на уроци по пеене и други подобни и си седи вечер в къщи. Родителите му заминаха в командировка за месец и сега майка му настоява той вечер да си е в тях,за да я наглежда. Мен това ме дразни,понеже смятам ,че момиче на 17 години не е малко дете и спокойно може да си я остави сама,тя да си кани например 1-2 приятелки вкъщи отвреме-навреме и така,докато родителите се приберат. ОБАЧЕ НЕ! Трябвало да я наглежда. Разбирам,че родителите се притесняват,но пък на мен ми е страшно нелепо той да е "бавачка" на толкова голямо момиче. Реално погледнато по закон тя на тези години може да се ожени дори (със съгласието на родителите си),а и да работи. Смятам,че те прекаляват с притесненията и особено неприятно ми е,че така ангажират и него. И той смята,че това е ненужно,но просто не иска да се кара с майка си. Аз разбира се не роптая особено,за да не се скараме,но тъй като се дразня,поне реших да споделя тук - да кажете според вас нормално ли е да се дразня,вие как бихте реагирали на мое място? Опитах се да му обясня,че смятам,че подобно отношение на родителите спрямо нея не е добро за нея самата,тя се държи като дете,а е още на 17 години.И те насърчават това поведение. Аз на 17 вече работех и живеех с едно момче и тази ситуация ме учудва.Ходех на почивки с приятели,а тя още ходи с мама и тати!!! Според мен е редно да й дадат малко повече самостоятелност... Той даже ми е предлагал да я взимаме с нашата компания по баровете и заведенията,че да свикне и тя и да започне да излиза,а не само в тях да си стои... Как обаче "да порастне детето" ,като майка й се притеснява да я остави вечер сама в къщи....??? За мен е неприемливо. Това е прекалена загриженост от типа "толкова е тежко орловото крило,че малкото не може да порасне". Е,а вие как мислите?
ухухухуо недейте стряскайте авторката,че тя ще вземе да наглежда сестрата,а гаджето ще прати на заточение.. 
