Публикувана: 14 юни 2009, 22:16 ч.
Последно мнение: 15 юни 2009, 23:39 ч.

За децата

1 003
9
1

Гост

14 юни 2009, 22:16 ч.

Ще пусна тази тема и тук защото ми се иска да събера повече,е мнения да прецизирам евентуално къде е моята грешка
Въпроса ми е?
Майчета, стига ли ви времето за да обърнете достатъчно внимание на децата си? Как се справяте?

Ще започна първа.Имам две слънца които много обичам.Едното на 8г, другото на 6г. Развивам самостоятелен бизнес (който е на самоиздръжка) и финансово разчитаме единствено на това. Кризата удари най-много в нашия бранш.От известно време на сам почти цялото ми време преминава пред компа търсейки клиенти и оферти, разпространявайки обяви, нови бизнес партньори и др., свързани с дейността.Офиса ми се намира в къщи, поради причината, че живеем в къща и имам възможността да направя такъв(с което съкращавам допълнителните разходи по евентуален наем).Макар и децата да са пред очите ми, играейки си на двора или на улицата, вечер когато ги сложа да си легнат, си задавам въпроса (Дали днес им обърнах достатъчното необходимо внимание??? От друга страна е необходимо да работя, за да мога да задоволявам ежедневните им нужди. Вие как се справяте? Как съчетавате двете неща?

# 1 14 юни 2009, 22:28 ч.

Мнения: 2 175

Изобщо не се справям.. Embarassed

И аз съм така..
Дори и да сме заедно - винаги нещо върша..

От време на време се "откупвам" - посвещавам му целият ден и изпълнавам желанията му..които най-често са блъскаши се колички или да катерим стена..
За утре пак съм приготвила маратонките.. Wink

# 2 15 юни 2009, 01:09 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Старая се всеки ден да отделям време за дъщеря ми. Но понякога и аз съм затрупана с работа и не и обръщам особенно внимание. Добре, че тези случки са рядкост.

# 3 15 юни 2009, 07:59 ч.

Мнения: 156

хора, аз и без деца понякога имам чувството, че нямам време да се обърна, вие с деца - направо не си представям. мисля, че ако заимам деца, начина ми на живот и работата най-вече ще тряба да се променят, за да успявам - направо не ми се мисли. ще ви кажа, че аз от 10-11 годишна нататък виждах родителите си по 1.5 часа на ден (в хубавия случай) и това доведе до своите последствия. да, всички сме живи и здрави, но можеше нещата да са много по-добре ако някой все пак прекарваше с мен някакво време. никого не искам да стряскам, казвам ви как беше и е при мен.

# 4 15 юни 2009, 11:39 ч.

Мнения: 4 965

Водя се от принципа, че не е важно количеството, а качеството на прекараното заедно време. Имам основна работа + няколко допълнителни занимания и наистина много време ми отива за рабоптата, но се старая да намирам време за децата - цялото ми време вечер (след прибиране до преди да заспят) е за тях. Тази неделя трябваше да работя, но пък от петък вечер отидохме на вилата - играхме заедно, говорихме си, ходихме на събор и т.н. Т.е. опитвам се да намеря баланс - все пак, през деня децата ми имат нужда да общуват и с други хора и тогава е времето ми за работа, както и през нощта (казвала съм и друг път, че 4-5 ч. сън идеално ми стигат да си почина). Ако бяхме 24 ч. заедно нямаше да съм по-полезна на децата ми, защото нямаше да имат всички уроци, курсове и забавления, които посещават, а и аз щях да се изнервя. Честно казано, 2 ч. изкарани в игри и общуване за мен са много повече от 16 ч. стоене пред телевизора или в кварталното кафене (само да съм до децата). Пък и с порастването на децата е по-добре да имаш повече средства, за да им осигуриш повече възможности. Peace

# 5 15 юни 2009, 11:46 ч.

Мнения: 804

Аз също съм от майките с две деца,все си мисля,че не обръщам достатъчно внимание на каката,тя е на 7г. , а повече тичам след малката,която е на 1г.4м.Може би имам грях към нея,но правя всичко по силите си да съм заедно и с двете и в игрите,и в храненето, и в ученето при каката.Всяка майка си мисли,че не отделя достатъчно време на децата си в този напрегнат и забързан живот.Въпреки всичко,мисля,че нито аз нито всички Вие сме лоши майки,напротив,мисля,че е много важно да отделяме нужното внимание на децата си и най-важното много Да ги Обичаме - те са нашето бъдеще и сбъднатите ни мечти!!!А и не е важно колко време си прекарал с децата си, а как си го изразходил,понякога и един час е достатъчен,за да им се покаже любовта и всеотдайността на родителите.

# 6 15 юни 2009, 12:40 ч.

Мнения: 2 130

Никога не е късно да кажеш на някой,че го обичаш.Вечно имаме съмнения относно развитието на децата си,кое е най-добро,дали направих нужното и т. н.Единственото в което съм сигурна е,че децата трябва да чувстват,че са обичани.

# 7 15 юни 2009, 13:19 ч.

Мнения: 800

Аз също съм се питала. Откакто тръгнах на работа се надпреварвам с времето и повечето време докато съм с децата правя нещо в къщи. От пролетта започнах да излизам с децата по 2-3 часа навън, а домакинските задължения върша или вечер след като заспят или ги изоставям ... Децата ми са малки и с 3г. разлика, каката много ревнува и затова ми е много трудно. Писала съм и в други теми, че избирам времето с децата или сготвена вечеря, игра навън или оправена къща ...

# 8 15 юни 2009, 22:47 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Едва ли работещата жена има достатъчно време за децата си, важното е да има време винаги да си поговори с тях,да види какво са нарисували,да направят нещо заедно...въпреки умората и напрежението. Ще дойде ден,децата ще пораснат и излетят от семейното гнездо...тогава и да искаме...няма да има с кого да си говорим или да гушкаме.

# 9 15 юни 2009, 23:39 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Времето е малко, но си имаме време само за нас. Такова има с мен, има и с баща си.
Така е организиран деня ни, че е или с единия или с другия. Заедно сме вечер и в почивните дни.
Научихме се да използваме това време пълноценно - понякога най-интересното научвам при миенето на зъбите например. Имаме си разни ритуали - готвим заедно, помага в много неща. Четем приказки, когато можем и т.н. Но нашето време са почивните дни основно. А когато не почиваме се редуваме, така че детето да има контакт поне с единия родител.

Препоръчани теми

Караници през бременността

Не знам какво искам

Развод и след това

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Причина:

Причина: