Как се възпитават децата да имат самочувствие и нужно ли е то в ранна възраст?

  • 10 233
  • 171
  •   1
Отговори
14 юни 2009, 22:10 ч.
  • Мнения: 4 362
Как се възпитават децата да имат самочувствие и нужно ли е то в ранна възраст?

Ето това ми е въпроса,породен от предната тема за децата ,които се оставят да бъдат "командвани" от други деца...
Нужно ли е да има самочувствие едно дете на 3-5 г. възраст и какво трябва да представлява,как да го науча...

Не я лишавам от нищо,постоянно казваме на дъщеря ми ,че я обичаме много,гушкаме я,позволяваме и доста неща,разбира се и доста я наказваме когато е нужно,но все пак моето момиченце,няма така нареченото самочувствие,а напротив,толкова е добричка,че чак наивна понякога....

П.С Пускам темата съвсем сериозно без да искам да се заяждам с някого ,защото аз явно някъде греша,защото досега съм я учила да отстъпва,да е добра,да не се бие,да не наранява,но се оказвам,че може би това идва от самочувствието  Rolling Eyes

# 1 14 юни 2009, 22:31 ч.
  • На морето!
  • Мнения: 5 747
Според мен бъркаш увереността, изразена като самочувствие с арогантостта проявена като нахалство. Достатъчно е детето да се чувства обичано и закриляно, да расте безгрижно, а не разкъсвано от недоверие, съмнение и желание да се налага.

# 2 14 юни 2009, 23:32 ч.
  • Мнения: 4 362
Цитат на: Menina в нд, 14 юни 2009, 22:31
Според мен бъркаш увереността, изразена като самочувствие с арогантостта проявена като нахалство. Достатъчно е детето да се чувства обичано и закриляно, да расте безгрижно, а не разкъсвано от недоверие, съмнение и желание да се налага.

Да,може би си права,нещо се обърквам.
Явно ще трябва повече да насоча вниманието си точно към това,детето ми да се чувства уверено.
Тя обаче се държи неуверено единствено в среда на деца,за което може би имам и аз вина,тъй като до 3 г. си възраст е била с мен и сме излизали с деца,но аз винаги и май прекалено съм правила забележки да внимава с общуването си с децата,удрянето и пр.  Tired
В стремежа си да възпитавам,съм допуснала грешка.....

Става дума за едно дете с чиято майка излизахме,то е доста своенравно  и в началото те много се караха и биеха,аз в повечето случаи съм реагирала като съм и се карала,че трябва да отстъпва /защото никой от тях не отстъпваше и той много пищеше/,че той плаче,че не трябва така да взима от ръцете му играчката и др.В последствие обаче естествено другото дете се почувства защитено,че всички него защитават и започна още повече да се налага над нея,започна да я удря,последваха и дърпания,взимане на играчки от ръцете и,ако не стане на неговата започваше пищене,но майката не реагира така както аз,а каза "оставяме ги сами да се оправят",но тогава аз се усетих,че съм сгрешила много...Защото при всяко негово пищене тя се плашеше и му оставя всичко,което поиска....
И сега не знам как отново да създам увереност в нея...
Уверена е само в среда,в която няма деца.....

Последна редакция: нд, 14 юни 2009, 23:42 от Дея`

# 3 14 юни 2009, 23:39 ч.
  • Мнения: 2 478
Напоследък все по-често мисля по този въпрос. Възпитавам синът ми в толерантност и отстъпчивост, но не на всяка цена, разбира се.
Често го оставям той да вземе решение за това къде ще отидем да играе, какво да яде, какво да облече.
Но вероятно най-важното е, че го ограждаме с любов, опитваме се да го разбираме, интересуваме се от неговите влечения, страхове. Никога не го пренебрегваме и лъжем, съобразяваме се изцяло с него. Винаги ми е било чудно някой като се изкаже: "не оставяйте детето да ви манипулира, пречупете го". Да, но не желая. Не искам да пречупвам нито характера му, нито волята му за нещо. Предпочитам да се съобразя с неговите желания и потребности. Дано е достатъчно!

# 4 14 юни 2009, 23:42 ч.
  • Мнения: 1 367
Аз не мисля,че бъркаш някъде.Задавала съм си много пъти въпросите,които поставяш.Ти правиш това,което ти диктува инстинктът,възпитанието ти,желанието ти да дадеш най-доброто за детето.Все си мисля обаче,че децата си имат закодирано още от преди раждането какъв ще бъде манталитетът им и той рано или късно се проявява.Ние можем да се опитваме да ги насочим,но често не успяваме именно защото децата се раждат с характера си.

# 5 15 юни 2009, 08:49 ч.
  • Мнения: 8 999
Първо - добротата няма нищо общо със самочувствието. Да си добър не изключва да имаш високо самомнение. А такова се добива постепенно в живота, с натрупване на познания и умения, и с нещо, което е заложено в характера на човека, но не може да се котролира отвън. Ако детето ти е свито, колкото и да му натякваш, че е най-способното и най-умното същество на този свят, няма да успееш да му изградиш самочувствие. Дори и това да е самата истина!
Не знам кое е вярното поведение за стимулиране на развитието на високо самомнение. Мен като малка /а и като по-голяма/ много ме хвалеха - майка ми и баща ми непрекъснато ме убеждаваха, че съм най-, най-, най-. Но това не ми даде самочувствие. Винаги съм се съмнявала в способностите си.
Сега гледам да не поощрявам децата си за всичко - само за това, в което наистина са добри, за да не ги подлъжа.
Но дъщеря ми е свита и неуверена, а синът ми - нахакан и самоуверен. Характер - не мога да го променя.

# 6 15 юни 2009, 09:51 ч.
  • Мнения: 2 479
Може би детето ти все пак има самочувствие, но се чувства неуверено сред връстниците си. Това е поправимо. Похвално е, че си я възпитавала да отстъпва и да бъде добра, но според мен е редно и да я научиш да отстоява правата си. Може и да не съм права, но уча децата си да бъдат добри с другите, но ако ги удрят да напердашат те насилника. Засега ми се струва добра тактика. На тяхната възраст и на мен все ми втълпяваха, че трябва да съм добра с всички, и в резултат бях станала толкова отстъпчива и плаха, че не смеех да се заприказвам с някое дете...Беше ми много трудно, чувствах се едва ли не аутсайдер и чак в пубертета успях някак да налучкам верния тон...

# 7 15 юни 2009, 09:51 ч.
  • Мнения: 3 550
Дефинирай самочувствие!

# 8 15 юни 2009, 11:40 ч.
  • Мнения: 801
Детето ти е такова каквото е, това е неговата личност. Някои деца са по- презентативни и веднага показват : Ето ме, вижте ме!, други стоят безмълвно и обичат да наблюдават, трети искат за всичко разрешение и т.н.
Това си е индивидуалност и характер, няма нищо общо със самочувствието.

# 9 15 юни 2009, 12:24 ч.
  • Мнения: 627
Цитат на: Menina в нд, 14 юни 2009, 22:31
Достатъчно е детето да се чувства обичано и закриляно, да расте безгрижно, а не разкъсвано от недоверие, съмнение и желание да се налага.

Мисля, че това не е вярно. За съжаление...Моето дете е обичано и закриляно, но не е безгрижно. Съмнява се в красотата си, съмнява се в това дали стаята и е достатъчно хубава, дали танцува добре, дали пее добре, дали роклята и е хубава като на Х, и какво ли още не...

# 10 15 юни 2009, 13:20 ч.
  • Мнения: 3 550
Темида, колко е голямо детето ти? Защото темата е поставена от майка на 3-годишно и въпросът е за ранната възраст.

# 11 15 юни 2009, 13:34 ч.
  • Мнения: 830
В самочуствието нама нищо лошо особенно ако има и покритие,ама все си мисля, че са ощи мелки за тези неща. За увереността, реагирам според ситуацията.Понякога я карам да отстъпва, понякога я оставям да се налага, това е в отношенията м/у нас двете. Когато си играе с други деца гледам да не се меся или се обаждам само ако се стигне до бой или виждам, че моята не е прекалила. Малко тънка е нишката и се старая да я улавям ама е различно всеки път. Децата трябва да знаят и да отстъпват и да устояват, такъв е живота.

# 12 15 юни 2009, 13:47 ч.
  • Мнения: 4 362
Цитат на: baibibi в пн, 15 юни 2009, 08:49
Сега гледам да не поощрявам децата си за всичко - само за това, в което наистина са добри, за да не ги подлъжа.
Но дъщеря ми е свита и неуверена, а синът ми - нахакан и самоуверен. Характер - не мога да го променя.

Аз също рядко поощрявам и мислех,че е грешно,не съм от тези,които постоянно ще натякват или ще хвалят,когато трябва,да....
Явно си е наистина до детето,но факт е,че не бе такава и аз се почувствах виновна за тази промяна,вярно е и че е много малка още,но тя е срам да си поиска нещо,срам я да се нареди на опашката за сладолед,търпеливо изчаква всички.

Днес не я пуснах на градина,оставих я вкъщи и излязохме трите,заведох я на детската площадка където са децата от др. детска градина,но вместо да иде при тях,тя си играеше около мен,говореше на бебето и не искаше да поиграе  Tired

Прави сте,детето си е личност,то си е такова,каквото е,но аз все си мисля,че донякъде виновна за нейното поведение...

Цитат на: Steisi в пн, 15 юни 2009, 09:51
Дефинирай самочувствие!


Самочувствието означава самоуважение,но може би в голяма степен значи самоувереност според мен.Знам ,че те не осъзнават какво точно е самоуважение,но за мен липсва самочувствието и или увереността и,а съмненията ми са породени от нейното поведение.Тя се срамува,не общува с децата,ако я ударят,идва при мен и се гушка,разплаква се,но не иска и да чуе когато и говоря да отвърне.Имало е случаи когато тя стои и наблюдава децата,които си играят и в същият момент едно от децата я гони,тя просто се дръпва още по настрани или идва пак при мен,неуверена е във отношенията с околните.
Знам,че тя  няма да е такава, каквато искам да бъде.

# 13 15 юни 2009, 14:59 ч.
  • На дивана, под юргана
  • Мнения: 563
Цитат на: Дея` в пн, 15 юни 2009, 13:47

Самочувствието означава самоуважение,но може би в голяма степен значи самоувереност според мен.Знам ,че те не осъзнават какво точно е самоуважение,но за мен липсва самочувствието и или увереността и,а съмненията ми са породени от нейното поведение.Тя се срамува,не общува с децата,ако я ударят,идва при мен и се гушка,разплаква се,но не иска и да чуе когато и говоря да отвърне.Имало е случаи когато тя стои и наблюдава децата,които си играят и в същият момент едно от децата я гони,тя просто се дръпва още по настрани или идва пак при мен,неуверена е във отношенията с околните.
Знам,че тя  няма да е такава, каквато искам да бъде.[/color][/b]


Дали няма да е подходящо да оставиш детето ти да играе в по-малка и по-постоянна компания от деца, така че да може да свикне с тях и да започне да създава приятелство? Така може би ще придобие и повече увереност. Уменията за комуникация не са 100% даденост и също има нужда да се научават и развиват...

# 14 15 юни 2009, 15:06 ч.
  • Мнения: 2 479
Цитат на: tigar-migar в пн, 15 юни 2009, 14:59
Дали няма да е подходящо да оставиш детето ти да играе в по-малка и по-постоянна компания от деца, така че да може да свикне с тях и да започне да създава приятелство? Така може би ще придобие и повече увереност.
Това ми се струва добра идея. Когато се поопознае и отпусне с няколко деца може би ще се притеснява по-малко и с останалите.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата