Дъщеричката ми е на 2 год. и тръгна на ясла преди 10 дни. В началото всичко беше наред, плачкаше малко, но се хранеше и спеше нормално там. Но последните три дни е някакъв кошмар. Спря да се храни, спи неспокойно. Постоянно е крива, като я вземем иска да си бъдем само вкъщи, не я съблазняват ни люлки, ни пързалки, ни играчки. Само вкъщи е спокойна. Просто не е същото дете - преди не искаше да се прибира. Всичко това отдадох на адаптацията, без и за миг да си помисля нещо лошо за леличките. Пред мен винаги демонстрират голяма загриженост
Върхът беше вчера. Получих си я с огромна пурпурна синина от вътрешната страна на ръчичката от лакътя до рамото. С ясни следи от нокти. Няма да обяснявам как се почувставах и какво ми беше. Не е ударено. Тя само повтаряше "лелята стиска, лелята стиска". Цяла нощ беше кански рев, само повтаряше не на домчето, не в градината, не при ..... (името на лелята) и се гърчеше, не ми даваше да я гушна, а бе ужас! Баща й побесня. Днес естествено не я пуснах. Не иска да излиза от вкъщи, само да спомена за излизане и изпада в истерия и див ужас от градината.
Баща й сутринта е ходил при директорката и я помолил да разучи случката. Без да обвиняваме никого разбира се, защото не знаем какво точно е станало. Следобед ми се обажда лелката и ми обяснява, че просто я е държала за ръчичката, защото не искала да яде и искала да става от столчето Че дъщеря ми много я обичала, че тя много се грижела за нея.
Следващата седмица ще я пуснем пак на яслата. Изпитвам неистов ужас да не упражнят някакъв психически тормоз над детето ми. Синината ще мине, но другото ......
Дайте ми съвет как да подходя, така че детето ми да не страда.