Единят път лелята го ударила, за да заспи. Тъй като за мен е абсолютно недопустим такъв подход съвсем любезно я уведомих, че знам за случая и я помолих това повече да не се повтаря.
След няколко дни разбирам от сина ми, че пак по повод неговото нежелание да спи му се е скарала с думите "майка ти с претенциите", детето беше видимо обидено и притеснено. Този път си замълчах, за да не задълбавам излишно, но днес разбирам, че пак във връзка с лягането е казала на сина ми, че е "смотан", а на другите деца, че ако говорят с него ще ги изгони в другата стая.
Какво бихте направили на мое място? Някои майки ми казват "Не се разправяй, това нищо не е", но мен ме притеснява. Никога не съм възпитавала детето си с удряне, с обиди и смея да твърдя, че е едно добре възпитано и разбиращо за възрастта си дете.
Като оставим настрана, че така няма да се реши проблема със спането, смятам, че подобно отношение е абсолютно недопустимо.
Все пак ме интересува какво мислите вие. Издребнявам ли или съм права? Да си замълча ли с надеждата нещата да се оправят с времето или не?