Хаванският клуб се събира

  • 10 690
  • 304
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 447
"Многоуважаеми и прелюбезни сеньори,
Знам, че бабиейроската тема се изчерпа, знам и че е добре човек да се оттегли, преди да е писнал и на самия себе си. Обаче... една вълна носталгия ме плисна изведнъж и реших да ви поканя, стари ми другарки, да изпием по ром, да изпушим по пура, да послушаме музика и да се позабавляваме с мучачос за здравето на нашата почитаема и възхитителна сеньора Алмунада Кукумберия, известна още като Небесна Краставица, която днес празнува своя 29-ти рожден ден за седемдесети път!
Заповядайте, донесете снимки, музики, разкази и себе си и се забавлявайте, преди дон Игуанио Полисео да донесе ключовете  Simple Smile
Всички са добре дошли, но моля, оставяйте спамочатенето пред вратата."
Доня Дона прочете още веднъж обявата, изсумтя доволно и я залепи на стълба с помощта на гъста тютюнджийска храчка. След туй избърса ръце в полите си и забърза към хасиендата да се подготви за фиеста. 

# 1
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
- А тъй цък! - рече по севлиевски доня Василиндра и хлопна вратата на зимника. Вътре, завързан здраво за бъчва отлежало пиво, бе прикован като същи Прометей безстрашният и устат дон Игуанио Полисео. Хем като Прометей, хем като Тантал!
- Бан за тебе, дърта вещице - нареждаше отвътре нещастният Игуанио, ама на Василиндра не й пукаше. Беше осигурила няколко часа (може би дори деня) донина свобода, пустословие и пиячка на воля (като забравим за бъчвата, защото дон Полисео бе хитър, той и със сламка можеше да изпие цялото бъчвино съдържание).
- Донча, донча... гърл лайк ми - припяваше Василиндра и вееше фусти, накрая направи шпагат даже. Някъде из кюлотите изпадна угарка от пура и Василиндра страшно й се зарадва.
- Я да видим какво е приготвила нежната Краставицио за празника - потри лапи тя. - Огромна сметанова торта или... Ох, дюкянска палачинка, суха и стипцава като нея самата.  Mr. Green

# 2
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Фрау погледна часовника-вече е юни. Кога дойде новия век, това време лети бързо.
Ром? Не, все пак е дама-изворна вода и кубче разхитителен лед. Крем корега с неизтекъл срок на годност и пура, може.
Кукумберия пак е на 29 години, времето наистина лети, този път назад. Новото гадже на Мадона би бил приличен подарък за всяка уважаваща себе си дама. Дали има и брат?
Фрау отново хвърли поглед върху испано-българския разговорник-има въпроси, но не дават отговорите, щото пък много ще говорим.
Буенос диас, Доня Дона, как беше тази година ромът? Нашият хич не върза и нисък добив даде. Така до вас ще приседна, морето да погледам. Тюрбанът е вързан, воланите на полите-оправени, сутиен не съм слагала, готова съм за фиеста, ама форда си го задръжте.

# 3
  • Мнения: 4 806
Aссинда търка очи с пергаментните си костеливи ръчища, докрай просмукани с аромата на пури, и все не може да повярва - що е туй? Или просто склерозата си прави шеги? М-да, не е лесно да се прецени в тази жега.
Каквото и да е то - Небесната си има повод, да и е честито, значи! Много бутилета да влачи насам, да вдигаме наздравици и да си пожелаваме хубавини.
...

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 306
- Мммм, кое ли привлече обратно бабишкерите? - чудеше се Дафодилия - Дали знаменателната рождена дата на доня Кукумбера или окованият Полисео?  Мъжете в униформа....еххх...

# 5
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Дон Лабър очакваше новата си задача в кабинета. На вратата се почука леко и под вратата се пъхна малък сив плик. Той го прочете и се отправи на инструктаж.

http://www.grapheine.com/bombaytv/movie-uk-6c434b985a830dcef90f7e1bed1f6976.html

# 6
  • Мнения: 1 547
Фиеста? Пури? Ром? Костеливи ръце притрепериха, изкуствено чене изтрака рязко... Крейзилада отметна карираното одеало, отпрати евнуха с щраусовите пера, който вееше вяло и без нужен плам, и седна. Обмисляше предстоящото и прехвърляше наум имената на старите си дружки. Сети се за една-две, после се сети за три далечни братовчедки, сети се за оня весел чироз, който получи веднъж като дар за рождения си ден, след туй в главата й изплува споменът за палавия дон... накрая се отказа. Явно трябваше просто да стане, да излъска златен зъб и да отиде на срещата. Предчувствията за потни коне, ухаещи бъчви и кутии с енфие може и да не бяха напразни...

# 7
  • Мнения: 3 447
А през туй време Кукумберия бързаше за празненството с чисто новото си корито и чисто новата си охрана.

# 8
  • Мнения: 4 806
Доня Дона сцепи мрака с новините - така образно пресъздаващи същността на милата ни рождничка.
- Викам да я караме по-полекинка, че старост-нерадост, трудно взимам завоите ... - Ассинда изхрумтя, тресейки провиснали кожи и сипейки поредна порция пепел от незагасващата и несвършващата пура.
Много нещо се бе променило, много вода изми морските брегове с белите си коси ... И тя вече не бе същата, ми още леко измърдала в страна "Сенилия" ... там и е мястото, там ...

# 9
  • Мнения: 2 829
От кога чаках този момент ,въздъхна Мънката и
лекичко намести очилата ,стана от старото кресло
намести новото чене,подарък от благодарни роднини
и се запъти към събитието.
Надяваше ,се да бъде добре приета ,малко спамочата й е в повече ,но пък сърцето й е отворено за нови преживявания
Ех ,колко беше слушала тя за тези паметни сбирки,как се беше облизвала леко отстрани , вкусвайки дима на отбраните пури...
Отдавна беше приготвила и подарък отбрани пури.
Такива мисли се въртяха в главата на Доня Мънкова

# 10
  • София
  • Мнения: 3 099
Една голяма, хаванска кобра се беше спотаила в тъмното, току зад бъчвата с прикования униформен и се чудеше дали да глътне пивото заедно с него или да изчака да си го спасят, защото униформите са неподходяща за храносмилането опаковка...

Да пребъде Небесната, да и погълнем пивото, пък дъртото мезе отвън да си прави фиести!

# 11
# 12
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 698
Доня Елфиния де Логопедия се усмихна под мустак и сякаш от лицето и се смъкнаха 20 години. С копнеж се загледа към хасиендата на Доня Дона и се замисли за онова далечно лято, когато сама в лодката след дълго гребане и викане така и не догони веселото корабче с ухиления Роджър, където бабийеросите бяха отмъкнали Дон Джонидепио, наливаха се с ром и димяха с първокачествени хавански пури. Еххх, тъжна беше тогава Елфиния, но тогава други птици бяха свили гнезда на нейната глава. Измъкна изпод кревата едно сандъче с изядени и избелели ръбове, от които прозираше картона и внимателно извади от там няколко писма и картички от карибите, които любимите дони й бяха изпращали, макар че в някои от тях текста беше невъзможен да се дешифрира: "Ола, Елфинда! Ти мен уажааш ли мъ?" или пък "Керида сеньора, аюданос! Ром, пури и мучачос. Pray for nuestras animas ". В дъното на сандъка Елфинда съзря една папарашка снимка. Вдигна я и се засмя с пълно гърло. Алмундита Кукумберия в целия си блясък се кокореше от снимка 10/13. От главата и странно стърчаха някакви антени. Тя намести по добре очилата си за близко гледане и се успокои. Това не бяха антени, а красиви плитчици безброй, които правеха Алмундита още по-красива и още по-забавна. На гърба на снимката беше записана дата. Каррамба, та нима това нейният ден?
Елфиния плесна с ръце, изнамери онова радио с латино ритми, които Небесната и бе споделила, запретна фусти и с помощта на старите си кастанети и добре подковани обувки изтанцува кратко фламенко. Остави силите си за купона. Профуча покрай сидитата, грабна няколко, под мишница понесе малко буренце с бяло вино (винаги си е падала малко сноб) и се отправи към хасиендата на Доня Дона. Докато вървеше из дюните и пясъкът влизаше в обувките и с ядосан жест запокити нещо към треволяците. ДоФторчето май щеше да се окаже право, като я караше да си носи очилата винаги. Вместо Буена Виста беше награбила "Аз мога да те накарам да отслабнеш завинаги". Дрън дрън, Алмунда по-добре ги разбира тези работи, нали си намери гуру Дон Дюкянио. Все пак злите езици говореха, че резултатите са вследствие на много ябълки и .....  ooooh! ай да му се не види, какво беше другото?!

# 13
  • Мнения: 1 369
Синьорита Покита де Мучос Номбрес де Хаос се опита за пореден път да си спомни коя е и кога последно беше на 29 и не успя.
"Баба им и години, кога минаха, другите бабиейроси се уредиха по островите, а аз още вися в офиса". Позабравена мисъл мина през главата и и погледът и се спря на червената папка в отсрещния шкаф. Тътрейки се, полека се добра дотам и въздъхна с облекчение, никой не беше докопал скъпоценните запаси. Вече можеше да се почерпи за здравето на Доня Кукумберия, нищо че я тресеше люта завист за невъзможността да присъства на пратито, организирано от Доня Дона. Поне ромът си беше изцяло и само за нея. Сега ако и Доня Ассинда пратеше една пура щастието щеше да е пълно.

# 14
  • Мнения: 2 716
Доня Знатолина дьо ла Спам не бързаше с подготовката. Блажено пое дъх  и сръчно заприготвя подаръка.
Дори и да оставеше спамочатенето пред вратата, тя щеше да внесе живец какъвто й подхожда.
С притрепване коремно си припомни последната фиеста (тогава успя да погълне всичкия ром, разсипан по чашите на бара). За жалост, може би заради рома, споменът беше доста кратък и неясен, но кънтеше в махмурлийското й подсъзнание.
Вдиша отново и се отправи към гардероба

Общи условия

Активация на акаунт