Та, без повече предисловия - имам дългогодишен брак, следствие от дълга връзка; резултатът - 2 деца. Не знам кога точно нещата между нас се пречупиха - може би с течение на времето все повече се отдалечавахме един от друг. Реалната равносметка към сегашния момент:
1. виждаме се за не повече от 2 часа на ден, като през това време обикновено мълчим или се караме за нещо;
2. нямам никаква идея за неговите проблеми (обикновено ги научавам случайно от общи приятели), а при моите бегли опити да споделя нещо за моите, установявам, че не ме слуша и се отказвам;
3. всяка вечер е порядъчно подпийнал, което ме вбесява и е причина за поредния скандал;
4. евентуално има замесена и жена (подчертавам евентуално, защото може и да бъркам, но имам съмнения).
Това, в най-общи линии, че ако се отпусна, мога да напиша и роман
Какво направих аз, за да подобря ситуацията:
1. непрекъснати опити за разговори - обикновено безуспешни ("не ме занимавай с глупости", "защо сама си създаваш проблеми" и т.н.);
2. съобразяване с всички негови нужди и желания - също пълен провал - подадох му пръст, а той ми захапа ръката ;
3. в крайна сметка му предложих да се разделим - обичал ме бил, ама ако съм искала - да съм му съберяла багажа
Това е в общи линии. Тъпо и прозаично. Обаче, оттук нататък какво? На първо място съм финансово зависима от него; на следващо - децата го обичат, макар и да го виждат рядко. А аз съм твърдо решена на раздяла - за мен друг изход няма. В момента връзката ни е на доизживяване - чувствам се безсилна да я спася, а бога ми, искам!
Благодаря на тази от вас, които ме изчетоха