Публикувана: 9 юни 2009, 21:07 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2010, 10:52 ч.

Отношението между българите във 4ужбина.

13 299
204
1

9 юни 2009, 21:07 ч.

Мнения: 141

Променяме ли се зад граница???По-добри или по-лоши ставаме в отношенията помежду си? И съществува ли нещото''синдрома на превъзходството"?
При мен ли4но се развали едно дългогодишно приятелство,което при същите обстоятелства,но в БГ,мисля,4е нещата щяха да се развият другоя4е.
И ако има нещо,според вас кой е влияещия фактор??

# 1 9 юни 2009, 21:31 ч.

Мнения: 3 804

Зависи от човека ,
синдрома си го има,в повечето случаи за съжаление се гледа първо интереса Peace

# 2 9 юни 2009, 21:55 ч.

Мнения: 703

Абе имам приятели българи тук,но рядко се събираме на по чашка и сладка приказка.Моите приятели съм си ги подбрала..малко,но читави хора Naughty

Нямаме никакви проблеми.Напротив...помагаме си,когато е възможно...

# 3 9 юни 2009, 22:16 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

Цитат на: labulgara в вт, 09 юни 2009, 21:07

И ако има нещо,според вас кой е влияещия фактор??

в нашия случай фактора предпазливост...или страх.

промяна не мисля, човек е такъв какъвто е.
нашите приятели са от мноого години, малко, но изпробвани.
трудно ми е да допусна нов човек, дори и за по кафе, не че не искам, напротив.
но съм много взискателна Laughing

# 4 9 юни 2009, 22:32 ч.

Мнения: 1 473

Нещата, които ти се случват в живота те променят, няма значение къде си, в България, в чужбина, всеки се променя. Както е казано: "всичко тече, всичко се променя". Това според мен е добре, защото в повечето случай е за добро и означава развитие.
Приятелите ми в чужбина са ми приятели още от ученическите години в България и аз съм щастлива, че тези отношения се запазиха и общуваме въпреки всички промени които са ни се случили в живота.
Много малко запознанства през годините извън България доведоха до приятелство. Но всеки контакт, всяка среща носи нещо, а когато загубиш приятел, по добре е да погледнеш оптимистично на това и да си запазиш хубавите спомени, а не да търсиш вина или да се самообвиняваш.

# 5 9 юни 2009, 23:21 ч.

Мнения: 5 710

Аз познавам една българка тук ( в града ни) и сме в прекрасни отношения.
Чувствам я близка душа и опора. Друго си е да има с кой да размениш 5 думи на родния си език, човек, който разбира
от къде идваш, през какво преминаваш, който може да ти даде съвет ... Направо се чудя как съм живяла без нея.
Иначе по принцип нямам никакво желание да се социализирам с българи само защото сме от България. Но ако съдбата ни срещне и даде шанс да се опознаем, защо не.

# 6 9 юни 2009, 23:34 ч.

Мнения: 1 169

Цитат на: 10cent's в вт, 09 юни 2009, 23:21

Аз имах две, но едната си замина. Сега и аз съм с едничка.

# 7 10 юни 2009, 00:06 ч.

Мнения: 991

Тук има много българи. На практика повечето ми познанства и всичките ми приятели са българи. Не намирам отношенията помежду ни да са по-различни, отколкото биха били в България. Единствено комуникацията се затруднява от тукашния начин на живот и оргомните разстояния, които трябва да преодоляваме, за да се срещаме.

# 8 10 юни 2009, 00:32 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Ммммммм такаааа Thinking

.
Разбира се ,4е се променяме Peace

,"среЩата"с 4ужди култури ни обогатява и надявам се ни прави по разумни.Надявам се Peace

,заЩото ако сме достать4но умни Ще вземем само хубавото от тях.
ОтноШенията между бьлгари в 4ужбина на теориа са сьЩите както в Бьлгария,но Naughty

аз определено не мога да приема много от сьнародниците ни тук които в момента в който те видят по4ват да обясняват Shocked

колко скьпи 4арШафи са си купили newsm78

"вси4ко марково естествено" и как хладилника им бил пьлен само сьс най_скьпото месо Shocked

.И вси4ко това преди да са те попитали"Как си" Shocked

Е да ме извиняват ,както казват"надута" може да сьм ,но мразя комплексарите ,които след като вземат пьрвата заплата ве4е"са голяма работа" Thinking

.
С "нормалните " бьлгари имаме нормални взаимоотноШения,ако имаме еднакви интереси и допирни то4ки ставаме приятели,ако НЕ ,просто си оставаме добри познати Peace

Ей казах си го Joy

.преди няколко 4аса имах среЩа с една девойка ,4иито поздрав беШе "Лелееее,само толкова.....ли купувате" newsm78

,след което ми беШе обяснено как в нейната кьЩа винаги имало пьржоли от свинско месо и два пакета бира Thinking

не сьм знаела колко губя като не пия newsm78

.В цялото това излияние успях да кажа"Здравей Embarassed

"

И сега ми е оЩе "топло" от среЩата с предвидливата девойка Tired

......

# 9 10 юни 2009, 08:35 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Аз лично съм се променила. По-други неща ме интересуват в живота, опитът ме е направил по-зряла. Приятелствата в България се отсяха още през първата година след емиграцията, в по-голямата си част - не по мое желание. Тук срещнах много малко българи (в Из са разпръснати), сред които не намерих приятели (това, че сме от една и съща държава, не е достатъчно, за да се сприятелим все пак). Изключение е едно момиче, с което рядко се чуваме, но я чувствам близка, мога да я нарека приятелка, въпреки че водим различен живот и сравнително рядко се чуваме.

Във форума намерих хора, които харесвам и са българи - това му е плюсът на форума - че на първо място намираш хора, с които имаш общи интереси, а след това започваш да мислиш за разстоянията и т.н. Flutter

Струва ми се нормално, че щом в тази държава има повече израелци, съм намерила приятели - израелци, не е било целенасочено, не съм си ги избирала по националност. Peace

Има хора, подобно на описания от Вал случай, които си мислят, че в чужбина са хванали Господ за шлифера. Най-голямата им радост са в придобивките (пр. пълен хладилник), които в България са им липсвали, но в чужбина са част от нормалния стандарт на живот. С такива хора се съмнявам, че и в България бих могла да се сближа, но извън нея тези им черти бият на очи и явно по-лесно ги разбираш що за хора са и съответно - отсяваш.... Tired

# 10 10 юни 2009, 10:16 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

нямам отноШения родени само на база българско гражданство. на времето умиШлено ги избягвах, а и сега не ги посреЩам с голям ентусиазъм.
за промяната, някои неЩа се променят с годините по един или друг на4ин, и в България едва ли Щях да съм съЩата като преди 20 години (де да беШе Laughing

). но основните 4ерти от характера ми, не смятам 4е са претърпели някаква зна4ителна метаморфоза Rolling Eyes

виж, както е казала Mentha, някои приятелства "в България се отсяха още през първата година след емиграцията"... айде да не е първата, ама първите 5 Rolling Eyes

# 11 10 юни 2009, 10:32 ч.

Мнения: 806

Точно това ме мъчи мен. Променя се всеки човек в различна ситуация. Не мога да кажа, че всеки българин се е променил за лошо. Има и много свестни хора и имам честта да познавам такива зад граница.
Има прекрасни хора с които мога да се смея, да говоря за най различни неща. С много интерес слушам преживелиците им и се чувствам у дома си с тях.
Има и много които заобикалям с километри. Тези които гледат как да ти направят мръсно, как да те унищожат. Обсъждат, каква кола караш, къде живееш, с кого излизаш....
Имало е моменти когато съм присъствала на нашенски изяви, и ме е било срам, че са Българи тези хора.
Много съм разочарована също от млади (почти деца) хора, които пристигат тук. Поведението им е ужасно, отвратително и долнопробно. Чак се чудя от кой свят идват. На по 15-16 години деца с които не може да се говори, защото просто яма нищо свястно в тях.
И понеже живота тук те принуждава да се промениш, те не намират друга среда, освен с други като тях българчета.

# 12 10 юни 2009, 10:55 ч.

Мнения: 1 550

През първите 5 години срещах спорадично българи, но нищо не излезе от тези случайните срещи.
Благодарение на форума се запознах с други мами тук и често казано ми е много приятно да си поддържаме връзка.
Едната мама живее при това на близо и доста често се виждаме Heart Eyes

Сега и на мен ми е чудно как съм издържала 5 години без приятелки тук, но първите 5 години ми беше толкова натоварено с бебе, следване и болна свекърва, че нямах никакво време за социални контакти.
Колкото до това как някои българи се променят в чужбина, неизбежно е ако са водили по- различен живот в БГ Thinking

Не съм имала подобни изживявания като тези на Вал и Мента, обаче Grinning

# 13 10 юни 2009, 15:30 ч.

Мнения: 4 916

Зависи.
В чужбина срещаш хора, които в Бг няма да срещнеш при никакви обстоятелства и никога няма да поддържаш контакти. Обаче там това е единствената ти връзка с БГ, и се получават едни разочарования... Голям късмет е да срещнеш някой, с когото би поддържал контакт и в Бг. На мен това ми е единствен критерий - бих ли искала да познавам и да се виждам с този човек и в Бг.

# 14 10 юни 2009, 23:01 ч.

Мнения: 15

Тук има много българи общувам предимно с нашенци всяко мое ново запознанство мислех ,4е ще се превърне в трайно приятелство ,но уви.......останах си с малко много верни приятели от детинство ,които се пръснаха в разли4ни държави и с , които продалжавам да поддаржам връзка и при нужда да си помагаме въпреки разстоянията.Ще споделя мое мнение за хората ,които сам срещнала тук(не вси4ки са в това 4исло разбира се) променят се и то много според мен още при запознанството се споменава веднага какво работят ,каква висока заплата полу4ават,как квартирата е в един от най-скъпите квартали,каква скъпа кола са си купили и колко апартамента в България за много кратко време :БРАВО!-казвам аз и вси4ко това за много кратко време споделено на 4аша кафе с акцент след примерно 3-4 годишен престои.Съжалявам на първа среща предпо4итам да поговорим за нещо свежо,позитивно да споделим ,да потъгуваме ,спомени и т.н не веднага разговора да се завърти около пари и клюки.Въпреки вси4ко продължавам да търся може би все още има хора ,които не са се променили и не са заразени от ''синдрома на превъзходството'' newsm10

Препоръчани теми

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Живот и учене на език в Нидерландия

Банка действаща в Бг и Германия???

Раждане в Чужбина (Германия)

Причина:

Причина: