Та напоследък прочетох някъде из нета, че някой от предозиране с антидепресант получил мания, основа за биполярно разстройство. И като се притесних да нямам такова нещо. Почнах да се анализирам в миналото и сега и да се чудя нормалната енергия за покоряване на цели, за разнообразие и обогатяване на живота, следването всеки ден "стъпка по стъпка" на по-глобалните цели- да не би да съдържа нещо маниакално в болестния смисъл ? Как да разбера дали са нормални мислите ми, импулсите ми за действие ?
Как да разбера, че подобряването на база самовнушение след депресивен период НЕ е мания? Сякаш ме е страх от самото понятие "мания". А може би просто всичко това е страхът ми от болести, в случая- психични.
В момента психиатърката ми е в чужбина, не мога да я посетя, нямам възможност за сеанси при терапевт. Уж пия силни антидепресанти, а се сдухвам самичка от страховити мисли какво не ми е наред.