Синът ми е на 5.5 месеца. Мъжът ми е от доста далеч и иска да заведем детето при баба му и дядо му за седмица през лятото. За да се доберем дотам, горкото дете ще трябва да изтърпи - с престои и прекачвания - десетчасово пътуване, от които около 5 - в полет. На него и сега му идва доста нанагорно да издържи повече от час в кошницата, гръбчето му се обрива от запаряването и т.н. И след седмица, едва съвзел и аклиматизирал се, този кошмар ще трябва да му се случи пак. При такива пътувания, аз самата реанимирам поне 3-4 дни. Да не говорим, че днес го заведох до БГ-баба му в Банкя и след три часа вече беше толкова шашнат, че плака пронизително (което практически никога не му се случва). Представям си как ще му се отрази десетчасовия стрес по летища и т.н, едва на 7 месеца.
Та, според вас, прекалявам ли с притесненията? АЗ съм категорично против да го подлагам на това преди да навърши поне година и ако надам вой, никой няма да води детето никъде. Но разбирам и мъжа ми, за когото е много важно детето да общува и с неговите родители. Не ми се ще необмислено да налагам вето така, че - какво мислите вие?
Благодаря ви!