Публикувана: 23 авг. 2005, 16:49 ч.
Последно мнение: 3 септ. 2005, 00:18 ч.

не знаем дали да кажем

1 818
10
1

Гост

23 авг. 2005, 16:49 ч.

Здравей те мили мами! От доста време следя форума ви и наистина бескрайно ви се възхищавам!!! Искам да си споделя проблема тук защото знам че вие ще ми дадете правилния съвет!
Става въпрос че откриха че не мога да имам деца! Цял живот това съм мечтала! Аз и приятеля ми сме решили да си осиновим, но проблема е че никой не знае за моят проблем и не знам как ще реагират роднините от страната на приятеле ми, понеже от моето семейство всички знаят! Притеснявам се от това как ще ме приемат вече и как ще гледат на мен!? Иска ми се да ме приемат както приятеля ми, защото той ме приема такава каквато съм и за него не е важно от къде е детето, а това че ще бъде наше, че ние ще го възпитаме и обичаме повече от всичко на света!
Помогнете ми, защото не знам как да подходя с останалите хора!

# 1 23 авг. 2005, 17:04 ч.

Мнения: 487

Трудно ми е да ти дам съвет, защото при нас това не стоеше на дневен ред. При условие, че 11 години нямахме деца и ходех все по болници, всички близки бяха наясно с проблема. Когато решихме да осиновим дете, това някак си беше като очакван край.
Иначе когато ни се обадиха за детенцето, информирахме само родителите си. Не сметнах за нужно да звъня на цялата рода.
И това е единствения съвет който мога да ти дам. Не е нужно да се притесняваш как ще реагират роднините. Единствените които все пак трябва да подготвите са родителите на приятеля ти и тук мисля, че той трябва да вземе инициативата. Ако той им обясни, че ти си жената с която иска да живее и, че това е вашето решение, надявам се да приемат това и да не ти създават проблеми за в бъдеще.
Успех newsm10

# 2 23 авг. 2005, 17:27 ч.

София
Мнения: 7 242

Аз нямам моралното право да давам съвети, тъй като не съм минала по този път, но все пак ще си го позволя.
Не казвайте или поне не обсъждайте в подробности, докато детенце не стане факт. А след това бъдете готови, че евентуално на роднините ще им е нужно известно време, за да го приемат, но рано или късно това ще стане.
Когато споменах на родителите си, че обмисляме такава възможност, ме изненадаха с недотам положителната си реакция. И двамата са хора, които напълно одобряват осиновяването, но май когато лично ги засяга им е необходимо време, за да го приемат. Реших, че е по-добре да не ги занимавам - не се знае какво ще стане, а и няма смисъл да ме притесняват със страховете и съмненията си. Осиновяването и всичко свързано с него си е изключително и основно работа на майката и таткото, а не на фамилията. Ако след време осиновя, вярвам, че роднините ми ще приемат и обичат детето ми. Видят ли го, стане ли факт то ще им бъде много по-лесно да го приемат.

# 3 23 авг. 2005, 17:59 ч.

Мнения: 2 863

МНОГО СЪМ СЪГЛАСНА С ЛЕКСИ!
Абсолютно на никого не е работа вашата размножителна способност!Това е много лично и засяга само вас двамата. Както и осиновяването е едно много силно лично решение и само двойката може да го вземе. Много хубаво говори за твоят приятел, че това не го разколебава за връзката ви... От тук нататък, правете каквото сте решили- не ви трябват коментари и негативни емоции да ви развалят настроението и хубавата емоция от очакването да си вземете бебче. Като се появи бебчето и им кажете, ще подскочат, ще са по-емоционални може би, но като гушнат едно мъничко човече, ще го приемат и ще го обичат. Просто няма да имат избор. Колкото и да са широко скроени хората, както каза и Лекси, когато ги засяга лично рагират много неадекватно понякога. Мен баща ми не искаше да ме види, понеже реших да запазя бебето си от извънбрачна връзка:) ти иди обяснявай, че вече не си женен, ама просто не си се развел:)))) Е, сега й се радват и дори ме критикуват как я отглеждам!!!!

# 4 24 авг. 2005, 19:05 ч.

вие сте единствените хора които биха ми дали най- добрият съвет! Благодаря ви ще са ми отполза всички тези неща които казахте и споделихте!

# 5 26 авг. 2005, 15:04 ч.

Мнения: 3 164

Ние когато взехме решение да си осиновим детенце,само информирахме неговите родители и мойте.Майката на мъжа ми и една моя леля бяха против, на леля ми въобще не си направих и труда да давам обяснения , а с майка си се зае той и сестра му.
Е, сега бабата(свекърва ми) най-много от всички внуци обича нашия голям син.
Пожелавам ти , колкото се може по-бързо да се докоснеш до това щастие-най-сладкия бебок да е за вас bouquet

# 6 26 авг. 2005, 21:14 ч.

Мнения: 810

GaBbka, преглътни страховете си и давай напред! Зная, че когато жени, които не могат да имат деца, ходели при баба Ванга, тя е казвала "Деца има много!" и ги е пращала да си ходят. Не се срамувай от това, че не можеш да имаш деца, ти не си виновна. Напротив, гордей се и всички около теб трябва да се гордеят, че имаш сърцето да осиновиш. Ако те не те приемат, толкова по-зле за тях, важното е приятелят ти да застане зад теб.

# 7 27 авг. 2005, 00:40 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Според мен,споделете и с неговите родители,за да няма после неприятни разправии.Може пък и да реагират нормално на новината.Пък и има толкова много случаи майки дето неможели да раждат,след като си осиновят детенце и забременяват!Чудото newsm17

става

!Най важното е,че имаш обичта и подкрепата на мъжът до теб loveuuu

# 8 2 септ. 2005, 15:59 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

По принцип съм съгласна с Лекси, НО! все пак ако дори сега не можете да отстоявате своето желание и право да осиновите дете накъде сте тръгнали Thinking

Ако човек не може да сподели открито своите намерения - аз съм на принципа тогава да не се захваща с тях, щоато при първия проблем ще се откаже и ще си намери извинение за това!
Затова моя съвет е да се говори с най-близки - майки, бащи и братя и сестри. Така като преодолеете първите препятствия ще видите дали сте готови за по-тежките изпитания!
Успех каквото и да решиш!

# 9 2 септ. 2005, 16:32 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: catnadeen в пт, 02 сеп 2005, 15:59

Чакай

. Не мисля, че мнението на близките ми би повлияло на решението ми и изобщо не вижадам за какво "отстояване на правото" говориш - да не сме деца. Хич и ни ми е хрумвало да ги питам за одобрението им. Като тръгнах да си правя бебе не ги попитах - казах им като стана. Ако започна процедура по осиновяване ще е същото - ще ги уведомя, ако имам реален резултат. Наистина не виждам какъв е смисъла в един толкова съдбовен и все пак натоварващ момент, някой евентуално да ти пили на главата, когато си имаш други грижи и вълнения. В случая Гъбка няма никакви съмнения и няма защо да се "тества" както предлагаш. Тя просто пита как и кога да го сподели.
Тъй като и друб път сме се заяждали, предполагам че визираш мен с "при първия проблем ще се откаже и ще си намери извинение за това". Не съм се отказала, но имам основания да вярвам, че скоро ще мога да забременея, само че, не е тук мястото да обяснявам защо.
Извинявам се за разводняването на темата.

# 10 3 септ. 2005, 00:18 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Лекси, не визирам теб - нашите взаимоотношения ги изяснихме отдавна - поне за мен няма проблем
Аз наистина считам, че ако момичето от сега е притеснено как и дали - аз поне така схванах постинга й - та ако не е сигурно, че може да сподели желанието си за осиновяване - не знам как ще се справи с проблемите после!
и се надявам, че никой друг няма да види нищо злонамелено в постинга ми - просто считам, че ако искаш нещо да направиш - то трябва да имаш сили да го кажеш ясно и на глас и на всички и че ако не можеш да го направиш - не си готов да го направиш!

Препоръчани теми

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Шеста тема на чакащите

5 022
Осиновители

Разсиновяване

42
Осиновени

Достъп до документи по делото за осиновяване

10
Осиновители

Причина:

Причина: