Тъжна съм!!!

синеочке,
не знам на колко години си,но според мен те нямат никакво значение. Емоциите са едни и същи ,желанието да станем майки ,на всички тук е едно и също,еднакво голямо. Мисля,че няма възраст за това да обичаш някого и да искате да създадете детенце,плод на вашата любов...
 Какво да ти кажа,разбирам те! Не съм в твоето положение,но и аз плача всеки ден,мен също ме натъжават много неща и думи,но това е  .
Само спокойно, имай сили да дочакаш момента да гушнеш твоето бебенце и тогава съм убедена,че грам няма да ти пука за снахи,свекърви и т.н. Важното е вие с мъжа ти да се обичате,пък другите ги зарежи. Въобщ еискаш ли обичта и загрижеността на едни злобни хора (примерно). Щом не могат да се радват на вашето щастие или да плачат на нещастието ви,по-добре ги игнорирай и не им отдавай внимание

Здравей и много ти багодаря за хубавите думи,в такъв момент имам нужда от подкрепа,а немога да я получа от най-близките си хора тъй като са далеч от мен.Пък и не искам майка ми да страда,тя е болна от сърце и не искам да я натоварвам,ако се случи нещо с нея заради мен ще се побъркам!Затова благодаря за подкрепата,още един път!

Здравей,разбирам много добре как се чувстваш.Аз имам подкрепата на моите близки,но имам една приятелка,която когато се събираме семейно казва на съпруга си "какво повече искаш от мен,нали съм ти родила две деца".Не знам след като знае за моят случай не се ли усеща или нарочно го казва.

Синеочка и аз те разбирам,но трябва да продължиш напред независимо от всичко и независимо от коментарите на някои хора  Ние сме с теб  Бъди сигурна,че и ти един ден ще гушкаш своето бебче.Трябва да си силна и търпелива 

Синеочке не си го слагай при сърце,винаги ще се намери някой да изрази злобата или зависта си,щом имаш подкрепата и любовта на любимия и родителите си другите ги сложи в задния си джоб.И аз съм чувала изречения от рода "малка си още,имаш време" и т.н,но това че сме млади незначи че нямаме нужда от подкрепа и топли думи,щом не ти дават това което заслужаваш дистанцирай се,не им оставай длъжна.Горе главата и не им доставяй удоволствието да те гледат сломена,а напротив,покажи им че си силна жена и можеш да се справиш,не винаги семейството е най-добрата среда.Мисли за хубавите моменти който ви предстоят тепърва и недей да се влияеш от думите на хора които не заслужават уважението ти.  

Здравейте,Весела  сигурно ти е ужасно неприятно да чуваш такива неща,знам го от опит,някой хора просто са си такива разбрала съм го.Когато забременях за първи път и съобщихме за това,много бяхме щастливи,зълва ми я стана много яд че съм забременяла пред нея,а свекърва ми ме погледна и каза:"недей още разказвайте,че не е сигурно".Тези думи ще ги помня цял живот,много ме нараниха,затова сега пиша на вас и споделям чувствата си,защото знам че няма смисъл да казвам на други и да страдам.Благодаря на всички за подкрепата и хубавите думи,след всичко написано се чувствам по добре,зареждате ме с енергия.Въпреки че не ви познавам лично,ви чувствам като сестри!Благодаря ви за което!Преградки от мен и желая на всички по едно здраво и красиво бебче!

Синеочке, трябва да си силна. Знам за какво говориш. Аз започнах да се боря с проблема на 22 - тогава ми казаха, че няма да мога да имам деца по естетсвен път. Хората които ен знаеха за проблема ми казваха - живей си, къде си се разбързала...... аз както се вика " едно си баба знае, едно си баба бае".
Много време мина преди да се успокоя на тази тема, да я приемам по-спокойно, да не се разтройвам. Състоянието ми се "подобри" благодарение на обичта и вниманието от страна на моя съпруг.
Спомням си първата ми ин витро процедура (минала съм през 4 и един размразен трансфер) след като приключи с пълен неуспех и гавра от страна на лекарите, отношенията с мъжът ми бяха на косъм. Бяхме прясно женени - от има няма половин година, но аз се бях сринала тотално и за нищо друго не исках нито да говоря, нито да мисля. Той не знаеше как да ме успокои. След поредния нервен срив (изпаднах в истерия една вечер докато бяхме на дискотека и една наша приятелка ми сподели, че е бременна) съпругът ми застана с/у мен на другия ден и ми каза - ако продължаваш така рискуваш нашето семейство. Тогава се замислих на къде вървя. Детето се беше превърнало от взаимно желание  в причина за съществуване, в единствената тема на разговор, в единствените мисли, които ме спохождаха.
Слава на Бога че тогава се успокоих - намерих начина за себе си - успоредно с работата ми започнах да ходя на тенис 3 пъти в седмицата, занимавах се изцяло със плановете за дизайна на новата ни къща в планината, с подредбата на новия апартамент...... и така успях да градирам нещата по важност - най-важното беше СЕМЕЙСТВОТО ми, което за момента беше само съпругът ми. Някак си успях да преборя черните мисли и да направя така, че да не остава време за тях
Със болка посрещнах 2рия неуспех, 3тия също... последва неосъществилия се размразен трансфер, 2пункции, 1 биобсия..... месец след месец упойки и леки, но все пак операцийки.
Вярвах на докторите и на екипа, който се доверих и тази година дай Боже всико да е наред ще прегърнем нашите малки моиченца- кокиченца.
Пътя е труден, много труден - няма да те лъжа. Но искам да ти вдъхна кураж - това , че нищо не сме видяли от живота си не означава, че не знаем какво искаме! Ако намерим правилния човек до себе си, който да отключи това желание  в нас и да сме на 18..... пак никой не може да ни съди за лиспата на опит.
Горе главата - сигурна съм че ще успееш. Ние всички - жените- сме силни и в такива ситуации успяваме да продължим, макар и след малко време, още по-силни и от преди
 
Моля се да сбъднеш вашата мечта съвсем скоро

Чоко,  за всичко, което си казала, за всичко, което си преживяла и    за бъдещето ви!

Синеочке, мила, всички тук в този форум сме преживели по-малко или повече, всички сме минали през депресията при новината за нечия друга бременност и раждане на фона на нашия неуспех... Благодарение на форума обаче всички ние събираме отново силите и търпението си и продължаваме напред. Просто бъди уверена в това, което правиш, и резултатът ще дойде!

Прегръщам те и МНОГО силно си пожелавам скоро да си най-щастливата жена на света!   

Все едно чета за себе си. От всичко преживяно до тук разбрах, че не трябва да се споделя с никого, това трябва да си остане само между вас двамата. Пэрвия път допуснах грешката да се доверя и бях много наранена, от хора от които не съм очаквала. Приятелка, която уж ми е много близка знае какво ми се е случило и само ми се оплаква от нейното дете и как полудявала, не можела по цял ден да стои с него и как не и стигали парите. Какво знаят тези хора, на тях не им е ясно, че ние даваме мило и драго да си гушнем бебчето и всички трошим големи суми пари и се подлагаме на какво ли не. Не не могат да ни разберат, и не е нужно, ние сме достатъчно силни, за да преудолеем трудностите. Трудното е по-сладко и го пазиш, защото знаеш как си го получила. Аз се научих, че пред никого не трябва да показвам слабото си място, защото хората умишлено или неумишлени ни нараняват. Бъди силна и разчитай на себе си и на съпруга си 

Синеочка  Знам какво е да преживееш неуспех. Гадно е и иска време да се съвземеш. Това, което ме изправи след първия ми неуспех бе подготовката за втория ми опит (който предстои скоро) Пожелавам ти много сила и гледай напред. 

Чоко, мила, написала си го много добре, все едно чувам мислите в главата си. 

Синеочка, 

Аз няма да ти кажа по-различни думи от останалите момичета! Нито годините имат значение, нито мъките през които сме преминали, едни през повече, други през по-малко ... Всички тук преследваме една и съща цел и всички ни боли еднакво! И бъди сигурна, че всички сме се чувствали като теб, няма начин, пътят по който вървим е ужасно труден и мъчителен и всяка една от нас в даден момент е изпадала в депресивни състояния, в дупки и в безизходица ..... Но наш дълг е да изстрадаме стоически всичко, което ни  поднася съдбата, да се изправим и да продължим с нови сили към нашата съкровена мечта, която всъщност е най-благословеното нещо на Земята - желанието да имаш дете!!!
Бъди силна, миличка и нито и за миг не падай духом дотам, че да си мислиш, че това никога няма да стане! Винаги вярвай, че ще бъдеш МАМА, просто трябва да продължиш борбата ...!!! 

 Мила синеочка единственото важно в този момент е подкрепата и разбирането на любимия човек всички други не са от значение. Насладете се на любовта помежду ви и дано малкото чудо дойде скоро 

Миличка, силна вяра трябна и чудесата стават, трябва де се молиш и да вярваш и ще получиш! Не обръщай внимание на злобата, тя ще изяде тези които я носят!