Какво се случва с майката, когато престане да кърми? При мен беше голяма радост и облекчение.Как е при вас? Ще помоля да отговарят хора, които вече не кърмят.Това в случай , че темата остане изобщо в пространството.
- Публикувана: 20 авг. 2005, 02:47 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2005, 14:23 ч.
краят на кърменето - депресия, радост, празнота или друго
Със сина ми процеса беше съвсем плавен и следвайки българската схема на захранване ни беше останало само едно кърмене вечер и като пропуснахме 3 дни и това беше .... не съм го изживявала драматично, просто беше ....естествено 
.....на 9 и 1/2 мес.
Сега съм на друг акъл
и кърмя доста повече и ако се спира рязко кърменето сигур ще се депресирам - ще ми липсват хормончетата 
. Но оставам нещата в нейните ръце, така да се каже и се надявам да се кърмим по-дългичко.
Наистина като знаеш, че е за последно е по-свидно някак си.
.....на 9 и 1/2 мес.Сега съм на друг акъл
и кърмя доста повече и ако се спира рязко кърменето сигур ще се депресирам - ще ми липсват хормончетата . Но оставам нещата в нейните ръце, така да се каже и се надявам да се кърмим по-дългичко. Наистина като знаеш, че е за последно е по-свидно някак си.
С баткото - донякъде облекчение (защото бях почнала да цедя и да дохранвам и много бързо ми писна така),но едновременно с това и доста мъчно ми беше,защото определено исках да го кърмя.Спомням си,че няколко пъти седмици след като бях спряла да го кърмя,съм му давала гърдата ей така,като много плаче и притихваше веднага и ми беше много гадно,че не можех да го кърмя (тогава бях убедена,че не мога,защото и майка ми не е можела).
Сега не знам как ще е - ако всичко протече плавно и беба постепенно се откаже сама,ще съм хем щастлива,че съм успяла и че тя е вече пораснала и готова сама да прекрати,хем ще ми е много-много мъчно по същата причина като на Зъхи - защото е твърде невероятно да имам още едно дете (макар че искам) и това ще ми е последното кърмене.
Сега не знам как ще е - ако всичко протече плавно и беба постепенно се откаже сама,ще съм хем щастлива,че съм успяла и че тя е вече пораснала и готова сама да прекрати,хем ще ми е много-много мъчно по същата причина като на Зъхи - защото е твърде невероятно да имам още едно дете (макар че искам) и това ще ми е последното кърмене.
кърмих Ния 14 месеца...оставих я сама да си се отбие...всичко стана постепенно...накрая ни беше останало само обедното кърмене, преди заспиването...честно да си призная, бях се поизнервила, защото тя вече не сучеше истински, а само, колкото да заспи или да се успокои...тъкмо си мислех да прекратя "насилствено" и тя се отказа сама....от една страна почувствах облекчение, от друга ми беше странно да не кърмя вече и някакси ми липсваше...но за кратко...чак празнота или депресия не съм изпитвала...лошото беше, че докато кърмех си бях докарала килограмите от гимназията/50/. като спрях, точно за 3 седмици качих 8 кг 
...сега съм ги посвалила, но борбата продължава:)
...сега съм ги посвалила, но борбата продължава:)
И аз станах нов човек, като спрях да кърмя.
То си беше като мъчение за мен.
Едната ми гърда беше със запушени каналчета. В смисъл, излизаше кърма, но на капчици, а не на струйки. Така си беше през 4-те месеца, през които кърмех. Трябваше да се цедя и беше много трудно.
Изцедената кърма давах с шише, а като свикна с шишето се дърпаше и не искаше да суче от другата гърда. Почнах и нея да изцеждам и постепенно кърмата ми намаля и спря.
То си беше като мъчение за мен.
Едната ми гърда беше със запушени каналчета. В смисъл, излизаше кърма, но на капчици, а не на струйки. Така си беше през 4-те месеца, през които кърмех. Трябваше да се цедя и беше много трудно.
Изцедената кърма давах с шише, а като свикна с шишето се дърпаше и не искаше да суче от другата гърда. Почнах и нея да изцеждам и постепенно кърмата ми намаля и спря.
На мен постепенно ми спря кърмата и рязко отбиване нямаше . Почувсвах нещо като успокоение донякъде... , защото като хранех изкуствено виждах колко е изяла. Ама ми беше и малко мъчно да си призная.... , защото Дариа до последно си сучеше с голям кеф....., макра ,че последните дни кърмех един път на 24-30 часа 
, защото Дариа до последно си сучеше с голям кеф....., макра ,че последните дни кърмех един път на 24-30 часа
Със синът ми беше облекчение примесено с малко тъга. Растяха му зъби и хапеше ухасно- захапе и затръска глава както куче като захапе мръвка и се опитва да отхапе от нея. Освен това не ми се беше регулирала кърмата и все запушени канали, буци, цедене- от къде да знам че можело и да не се цедя. Тъгата идваше от това, че за шест месеца ми беше станало като навик. След един месец направо си ме беше яд, че съм спряла да го кърмя. Започнаха проблемите с алергиите в момента в който спрях да кърмя и пак поради липса на информация не знаех, че може да се възстанови лактацията. Уф как ме е яд сега - две години и половина ходене по мъките с тези алергии.
Това ме мотивира да кърмя дъщеря ми поне до годинка. Чувството с нея е съвсем различно. Сега ми доставя удоволствие. Не знам как ще се лиша от това удоволствие
но хващам признаци на готовност да се отбие малката ми Буба. Няма да ми е мъчно защото ще знам, че успяхме поне да минем критичните периоди и си спестих поне за сега алергичните истории.
Баси колко изписах- извинете.
Това ме мотивира да кърмя дъщеря ми поне до годинка. Чувството с нея е съвсем различно. Сега ми доставя удоволствие. Не знам как ще се лиша от това удоволствие
но хващам признаци на готовност да се отбие малката ми Буба. Няма да ми е мъчно защото ще знам, че успяхме поне да минем критичните периоди и си спестих поне за сега алергичните истории.Баси колко изписах- извинете.
След едномесечно ходене по мъките последва насилствено отбиване и спиране на кърмата с пристягане. Все още изпитвам вина!
На мен ми се наложи да спра, когато беше на 3 месеца.
Чувствах се ужасно, но НЕ заради себе си, а заради него, защото беше свикнал и не искаше въобще да пие от шише.
Обаче това не е критерий, защото сега се чувствам ужасно, когато го преместих сам в другата стая на друго легло, а както и като го оставих един на свекървата да го гледа. Т.е явно още ми е трудно да свикна с такива промени. Ама ми минаве, де.
На петия ден, откакто го хранех с адаптирано вече си казвах, че това е "чисто хранене", не знам защо, но този израз ми изплува в главата.
Аз си мислех, че съм от тези, на които кърменето им е лесно, и някак си им се отдава, но сега като са минали два месеца, ми се струва, че е бил кошмарен период. И определно се чувствам нов човек!
Въпреки това не съжалявам, че съм кърмила три месеца.
Чувствах се ужасно, но НЕ заради себе си, а заради него, защото беше свикнал и не искаше въобще да пие от шише.
Обаче това не е критерий, защото сега се чувствам ужасно, когато го преместих сам в другата стая на друго легло, а както и като го оставих един на свекървата да го гледа. Т.е явно още ми е трудно да свикна с такива промени. Ама ми минаве, де.
На петия ден, откакто го хранех с адаптирано вече си казвах, че това е "чисто хранене", не знам защо, но този израз ми изплува в главата.
Аз си мислех, че съм от тези, на които кърменето им е лесно, и някак си им се отдава, но сега като са минали два месеца, ми се струва, че е бил кошмарен период. И определно се чувствам нов човек!
Въпреки това не съжалявам, че съм кърмила три месеца.
Смесени чувства. 
Много ми харесваше, после ми дотежа, чудех се какво да сторя, нали бил двустранен процес, обаче аз сдадох багажа, рано-рано, та започнах постепенно да намалявам кърменията, бебе не бе много настоятелна, отбихме се успешно и се почувствах облекчена. Мая бе на 1,2г. Срамота. Сега я гушкам и се чудя колко щеше да е приятно да се кърмим. Започна да ми рови в пазвата, с друга идея разбира се (интересни са й дрехите ми, цицкодържателите, изследва ми бельото обстойно, иска да го облича
). Обаче мен ми е носталгично.
Аз по принцип не знам какво точно искам, но честото кърмене ме тормозеше, исках да съм по-свободна. Като претегля нещата, добре ни е така. Нормално е да изпитвам тъга по нещо толкова съкровено и интимно, като кърмачеството...
Много ми харесваше, после ми дотежа, чудех се какво да сторя, нали бил двустранен процес, обаче аз сдадох багажа, рано-рано, та започнах постепенно да намалявам кърменията, бебе не бе много настоятелна, отбихме се успешно и се почувствах облекчена. Мая бе на 1,2г. Срамота. Сега я гушкам и се чудя колко щеше да е приятно да се кърмим. Започна да ми рови в пазвата, с друга идея разбира се (интересни са й дрехите ми, цицкодържателите, изследва ми бельото обстойно, иска да го облича
). Обаче мен ми е носталгично. Аз по принцип не знам какво точно искам, но честото кърмене ме тормозеше, исках да съм по-свободна. Като претегля нещата, добре ни е така. Нормално е да изпитвам тъга по нещо толкова съкровено и интимно, като кърмачеството...
