Напъни при епидурална анестезия

Раждала съм веднъж, с упойка. Не ми се е отразила на способността да напъвам ефективно, нито е забавила раждането. Бебето излезе за 10 минути, с 2 контракции и по 2 напъна на всяка. Усещах напъните като натиск, а не като болка. Освен това лекарите напътстват кога и какво да правиш. Нямам разкъсвания или някакви странични реакции от упойката.

Раждах с епидурална и нямах напъни, ама никакви. Бебето ми беше големичко, с голяма глава (обиколка 38 см) та напъвах час и половина само под ръководството на акушерката. За мен лично беше ужасно, че не можех да контролирам положението. Понякога изпусках цяла контракция, докато се наглася да напъвам. Смених хиляди пози за да си намеря удобно положение, но уви. чувствителност не получих, а упойката ми беше спряна доста преди да почна да напъвам. Трябва да напъваш със стиснати очи (това беше съвета на моята акушерка). Аз съм с висок диоптър на астигматизъм и след бремнността и раждането ми се беше повишил. Втория път ще раждам без упойка.

То и аз неискам упойка (ама хич), обаче ще ми предизвикват раждането поради упорито преносване, а нали окситоцина боли зверски, та незнам дали ще остискам

Ами аз преносих 8 дни, но после бебето тръгна спонтанно, та нямам опит. Може пък утре да имаш бебе. Може да имаш висок праг на болка, пробвай да видиш дали ще устискаш.

Аз раждах без упойка.И на мен ми предизвикаха,оба4е окситоцина не ми подейства,затова ми сложиха хап4е.Та...,не е задьлжтелно да е с окситоцин.Колкото до упойката и са сьм 4увала 4е губиш 4увствителност от крьста надолу.УСПЕХ

И двете си деца родих по естествен път, но с епидурална упойка. Много държах на упойката, защото имам нисък праг на поносимост към болката. Първо за усещането - онзи, който говори, че чувствителността от кръста надолу при епидурална се губи и едва ли не си парализиран, просто не е наясно с нещата. Не само не си парализиран, но след като бебето слезе достатъчно ниско сам си отиваш с твоите два крака до родилния стол, за да раждаш. Всъщност нещото, което е спестено са болките. Иначе контракциите се усещат като присвивания, които обаче не болят. Когато дойде ред за напъване усещащ много ясно всичко и контролираш идеално процеса. На родилния стол си напъваш точно както всички останали, само че не те боли. Разликата с естественото раждане без упойка е точно в болката. Мамите без упойка в повечето случаи викат и дори направо си вият от болка, тези с упойка се усмихват. Това е положението. Не го казвам с цел да убеждавам да се ползва тази упойка, а просто отговарям на въпроса, защото явно си решила вече да я ползваш.
Има обаче няколко тънки момента, които са важни и не бива да се пренебрегват. Много е важно кой ще ти сложи упойката, защото от анестезиолог до анестезиолог има огроооомна разлика. При първото си раждане съм виждала с очите си жени, на които се наложи да повтарят и потретват, защото все не ставаше. Да не говорим, че при една упойката подейства само на половината на тялото и тя реално имаше болки. Наистина е важно кой ще я слага. А и все пак става дума за бъркане с игла в гръбначния стълб, макар и на място, където няма какво да се засегне, но пак може да стане беля, ако анестезиологът не е добър.
Дано съм ти била полезна. Пожелавам ти най-правилното решение и леко раждане.

И още нещо - независимо как раждаш, винаги напъвай със затворени очи. Иначе има опасност от спукване на капиляри в очите и е доста неприятно. Особено пък в твоя случай. Доколкото знам диоптърът не влияе на вида на раждането, по-скоро е важно налягането в очните дъна. Но тук говоря и като лаик, защото съм без диоптър и честно казано това съм го чувала, не съм се интересувала подробно. Напъването със затворени очи обаче си е задължително. Абе гледай като цяло при напъване да не съсредоточаваш напрежението в лицето, а в корема, още повече че напъване с лице не върши работа.

Ами при мен наистина се получи така, че спрях на усещам всичко и не можех да напъвам, в резултат на което извадиха Славито с вакуум.
И моето раждане беше предизвикано със система и почти до пълното разкритие не ме е боляло.После само малко, но ми сложиха упойката и май всичко се обърка 
А това ако анестезиологът не е добър-чак на 4-тия път успяха да ми сложат катетъра за упойката и още ме понаболява мястото, където са ме дупчили...

Аз не усещах никакви напъни.
Акушерката, като ми викаше "Напъвай!", аз й викам"Как?"
...а тя: "Все едно акаш"...
Напъвах, напъвах..."изаках" 4 и половина килограмово бебе,
със странични последстия- хемороиди колкото домати...
.... 6 месеца не можех да си седна на Дъто....

Второто го родих без упойка 

  Аз съм раждала с окситоцин и без упойка.Болката беше доста силна,какво да крия,но не и непреживяема.
   За напъните.Макар и не бях с упойка,дълго не можах да схвана,как точно да напъвам(жалко ,че нито лекарят,нито акушерката не са се сетили да ми обяснят какво точно да правя).
   А напъванията трябва да стават по същия начин и със същата група мускули,както при ходене по голяма нужда.Това е много важно да знаеш!
   Леко и безпроблемно раждане!
  

Да кажа и аз при мен как беше,значи като ми почнаха напъните и докато се опитам да обясня какво ми има ми усилиха епидуралната и загубих чувството за напън,напъвах като ми казваха,т.е непрекъснато ме караха да напъвам,ако спирах за момент да си поема дъх,чувах крясъци да  не спирам,така и неуспях да напъвам ефективно,защото през цялото време се стисках,понеже не ми беше направена клизма и ме беше страх да не се изпусна Как се напъва и стиска едновременно не ме питай,ама бебето излезе с триста зота след 40мин напъни и скок върху корема ми

   40 минути не е най-лошия вариант,повярвай!
   Защо не ти беше направена клизма?Горкичката,не си представям наистина,как са те оставили да раждаш и да стискаш едновременно.

Вярвам ти,че не е най лошият варинат,а тука в Португалия избягват клизмите,на мен не ми сложиха,защото ми бяха изтекли водите и казаха,че трябва само да лежа,даже родилна зала ме закараха на инвалидна количка

Към авторката въпреки всичко искам да ти кажа,че за мен раждането си остава най вълнуващият момент в живота ми,няма по прекрасно нещо от това да си гушнеш бебчето,болката и другите екстри са бели кахъри Кога ти беше терминът?

Много точно казано. Напъването си е баш като ходене по голяма нужда и то при запек.
Когато раждах сина си, понеже вече бях наясно с целия процес, го "изкарах" точно с 4 напъна - 2 в предродилна зала и 2 на самото родилно легло. И с минимум шевове, макар че съм със сравнително тесен таз, а той беше 3 кила и половина.
Между другото и двата пъти много добре помня, че анестезиологът ми понамали упойката към финала, така че да чувствам всичко и да мога да контролирам раждането. Но пък и аз раждах с уговорка при доктора си, при който ходя от години, и общо-взето ме гледаха като писано яйце. Сега се замислям, че явно ако се подаде по-силна доза упойка и тогава престават да се усещат контракциите. Ей, затова е важно кой ще е анестезиолога.

Ще си позволя и аз да се включа,макар да раждах без упойка.Раждането ми беше предизвикано,няма да те лъжа боля ме и то много-но ако имам второ дете пак бих го родила без упойка.