Защо все на мен?

  • 1 720
  • 17
  •   1
Отговори
  • Там някъде нейде !!!
  • Мнения: 1 136
Защо все на мен ми се случва? Винаги когато почуствам, че някой е много близо до мен и той си отива. Слава богу живи и здрави са всичките, но всеки открива късмета някъде далеч от мен. Току що изпратих още една най-добра приятелка за Търново. Знам, че там ще е добре, много по добре от тук, но започвам да си мисля че на мен ми има нещо. Гадно ми е, тъжно ми е  Cry Cry Cry, плаче ми се, даже ми се крещи. Защо става така и аз незнам, пожелавам им късмет на всички, но ще ми липсват както ми и липсват много. Момичета обичам ви. Ако модератор реши нека изтрие темата. Исках просто да излея душата си.  Cry Cry Cry Cry Cry

# 1
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Ами така се получава понякога.Хората идват и си заминават и не можем да ги виним.Преди седмица и ние с мъжа ми помогнахме на приятелското ни семейство да си изнесат багажа.Вярно в същия град ще са,но вече е далеко и не е същото.А толкова добре си прекарвахме заедно.

# 2
  • София
  • Мнения: 546
това ми звучи в стил "Пейтън" от One Tree Hill

# 3
  • Мнения: 2 821
Търново?..Аз реших, че говориш зад граница...
Ами така е в живота - хората се придвижват от едно място на друго. Здраве да има!

# 4
  • Мнения: 674
Защо все на мен ми се случва? Винаги когато почуствам, че някой е много близо до мен и той си отива. Слава богу живи и здрави са всичките, но всеки открива късмета някъде далеч от мен. Току що изпратих още една най-добра приятелка за Търново. Знам, че там ще е добре, много по добре от тук, но започвам да си мисля че на мен ми има нещо. Гадно ми е, тъжно ми е  Cry Cry Cry, плаче ми се, даже ми се крещи. Защо става така и аз незнам, пожелавам им късмет на всички, но ще ми липсват както ми и липсват много. Момичета обичам ви. Ако модератор реши нека изтрие темата. Исках просто да излея душата си.  Cry Cry Cry Cry Cry
Стига глупости!
Я се вземи в ръце животът е хубав.
Хората се местят - сменят града но са живи и здрави.
Живота се глобализира.
Спокойно - ти нима се виждаш със всичките си приятели от детството - НЕ РАЗБИРА СЕ.
Така че не си пълни главата с глупости и смело напред!

# 5
  • Мнения: 606
Карма, кака.

# 6
  • Мнения: 1 896
Aми такъв е животът. По принцип, не само твоя.
Среща хората, а после пътищата им се разделят.
Нормално е.

Последна редакция: чт, 30 апр 2009, 15:40 от Ulia

# 7
  • Мнения: 1 008
Аз те разбирам напълно.
Търново не е Китай, обаче вече нищо няма да е същото.
Аз дето смених позицията в работата си, толкова ми беше мъчно за колегите (въпреки че ежедневно се чуваме, пишеме и пр.) че първите 2-3 седмици всяка сутрин се будех с голямо нежелание за работа.
Но както и другите са написали, такъв е животът. Свиква се.
Горе главата!

# 8
  • Мнения: 69
Аз имах подобни слу4ки. Наистина е кофти, сприятелиш се снякои ,станете си толкова близки 4е 4ак не е за вярване , купонясвате заедно, и изведнъж я заради работа я за нещо друго се разделяте. и си казвате - ще се 4уваме, ще пием кафе пак.Но вътрешно знаеш 4е ве4е няма де е като в "доброто старо време"    Cry   Споко излеи си мъката за да ти мине . Вси4ко ще се нареди!

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 789
Търново е хубав град, Снежке.  Grinning Ще и ходиш на гости и пак ще се виждате, какво толкова?

# 10
  • Мнения: 3 634
Решението е да откриеш повече приятели.  Hug

Най-добрата ми приятелка от детството замина да живее в Берлин и дълго време ми се струваше, че я виждам в автобуса или чувам гласа й пред вратата. Много често я сънувам и тя мен. В началото ходех почти всеки ден у тях и просто седях в стаята й. Нямам спомен който да не е свързан с нея. Обичам я, но тя там си е у дома.

# 11
  • Мнения: 2 448
Не е все на теб, на всеки човек му се случват подобни случки с близки хора. А и сега е лесно, Интернет стопява границите. Аз навремето съм плакала за най добрата си приятелка от училище като замина за Турция и не я видях 8 месеца, нито чух нещо за нея. Не знаех изобщо дали е жива. Имах някакъв адрес, и писах писмо на него , но ми го върнаха. Рев, рев, ама после се видяхме. Мислих си, че друга като нея няма да намеря, но пътищата ни се разделиха по съвсем други причини, съвсем нови хора са сега тези, които биха ми липсвали, ако ги няма.

# 12
  • Мнения: 1 484
Наистина  е  много  гадно.От  нашите  приятели   почти  всички  са  в   чужбина.Но  какво  да  се  прави  такъв  е  живота.В  нашата  страна  като  няма   прехрана   всеки  се  спасява   както  може.

# 13
  • Мнения: 2 401
А защо толкова искате добрите хора да са ви вечно до гъза? Не е ли егоистично?

# 14
  • Мнения: 230
Едни от най-най големите ми приятели са в Америка от години. Много им е добре там. Аз страдам, даже след последния ни скайп разговор се разплаках, как съдбата разделя хората. Това обаче са временни състояния. В края на краищата, нали сме живи и здрави.

Имам познати, ирландци. Жената имаше няколко братя и сестри.Всеки нанякъде. Даже каза, че в момента не знае къде се е преместил единият й брат. Тя самата живееше със своето си семейство във Франция. Хора-космополити . Ние сме по различни, но постепенно ще свикнем. При толкова дълго затворени граници, при разните му там жителства и пр. не сме по драстичните промени, свързани с раздели.

Но има  и нещо друго- животът не успява истински да раздели хората, които са ти дадени завинаги. Има ли желание, се намира начин за поддържане на връзката.

Общи условия

Активация на акаунт