Гледах току що една женица по телевизията. Възрастна,побеляла. Лицето и беше осеяно с бръчици,най-много около очите и около устните-така става с хората,които цял живот тихо,но постоянно са се усмихвали. Говореше колко е щастлива,че най-сетне в селото им са построили нова църква,старата е била разрушена отдавна. Каза:"Ето ,дойдох,запалих си свещица,целунах Света Богородица и ми стана едно леко и светло на душата." Съвсем простичко говореше,но не спираше да се усмихва и очите и блестяха,беше много мила бабка. Ако бях близо да нея,бих я целунала. Моята мила баба,и тя така силно вярваше в Господ. И тя така нежно обичаше Исус Христос и искрено се молеше. Имаше си кандилце и иконка над кревата. Отдавна си отиде баба,но винаги ще я помня. Ще я запомня най-вече с тази нейна по детски чиста вяра,която я правеше щастлива и и даваше сили в най-трудните моменти. А тя е преживяла страшни дни и години. Мисля си,колко осакатени са хората без вяра. Не говоря само за вярата в Бог. Вече сме двадесет и първи век,технологии,интернет,кой ще ти вярва в някакви недоказани божества. Става дума за онази вяра в доброто,в правдата,в добродетелността. Да повярваш,че единственият смисъл на живота е самият живот,и всичко,което го прави красив. Да разбереш,че вяра,живот и любов са едно и също нещо. Да остарееш с тази вяра и лицето ти да се покрие с бръчици,защото цял живот не си спирал да се усмихваш.
Христос возкресе!
Христос возкресе!
; аз затова рядко стъпвам в църква и обикновено го правя, когато почувствам някаква моя си нужда да отида там, а не защото било едикойси празник. 
