Понеже много мисля...,размишлявам,просто съм такъв човек...доста често ме тормози една мисъл.Ок,човешкия живот..растем-детство..,следваме,преследваме мечти,търсим себе си,изграждаме се,правим деца - може би най-смисленото нещо,което правим...но въпреки всичко на мен ми се струва недостатъчно за да остави следа след мен.Имам чувството,че искам да оставя нещо повече след себе си и живота си от наследници и години изпъленени с борба и мъдрост....Например,за момента единсвеното,което бих могла да оставя след себе си е една стихосбирка...,което е доста но пак не ми се струва достатъчно...
Минават ли ви такива мисли през главата или смятате децата и това,което успеете да им осигурите за напълно достатъчно ,което да остане след вас,да остави следата от вашето съществуване на тази зема ?
Знам,че може би е твърде философски въпроса ми....но все пак може би има хора,които са мислили като мен над това.На мен ми се случва доста често....