Как се справяте с детския плач?

  • 2 518
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 337
Предполагам има и други родители, които не могат да издържат на детския плач, особено, когато той е нещо редовно. Моята дъщеря е вече на 3 г. и си мислех, че все ще й мине ревливият период, но уви...не минава. Виждала съм деца на по 6-7, които също плачат така за нищо и съм ужасена, че и ние отиваме натам. Знам, че най-вероятно причината е в мен, но не мога да се справя в тази ситуация. Вариант да я оставя да плаче, докато й мине, за мен не е възможен. Още докато бях бременна в мен нещо се преобърна и настръхвам като чуя бебе да плаче. Просто не мога да се преборя с това-като алергия ми е. Почва да ми се вдига кръвното сигурно и направо блокирам. Като се прибави и притеснението от комшиите/ако сме вкъщи/ или от възмутени минувачи по улиците и картинката е ясна-малкото човече обикновено успява да ме обработи. Целите са постигнати с рев. Не че не съм я оставяла да плаче, оставяла съм я. Единственият резултат от това е, че и двете се изнервяме още повече, тя почва да се дави и захласва от рев, аз си изкарвам акъла, превъзбужда се и после се буди цяла нощ. На другия ден и двете недоспали-ситуацията е още по-утежнена и истериите още по-големи. Допълнителен бонус е, че мъжът ми отсъства задълго и буферът го няма. С тати ситуацията е по-различна, но уви. Има дни, в които изобщо не й чувам гласа и вечер си спи и всичко е ОК. За съжаление обаче, в повечето случаи набира за глупости и веднъж като с почне, става опасно. Днес,  например, на разходката, първо почна да хленчи, че й е скучно като няма компания. Намираме приятелче, счепват се за някои от обичайните неща, рев. Вземат й играчки-рев. Не й дават чужди -рев. Ударят я-страшен рев. После аз й се карам и така...Иначе не е конфликтна въобще. Много обича да играе и е контактна и с малките, и с големите. Не е и срамежлива, но защо този рев? Явно е прекалено емоционална/то кое дете не е,де/ и така си се справя. Макар че осъзнавам, че така свикна да се справя с мен и явно мисли, че и с другите ще стане. Предполагам като тръгне на градина, живот и здраве скоро, или ще се оправи, или ще стане по-зле. Пропуснах да уточня, че си я гледам сама и никога не се е отделяла от мен за повече от половин ден, и не й липсва внимание изобщо.

# 1
  • Мнения: 703
Надявам се не става въпрос за  хленчещото дете?
Запиши я вече на градина,тя има нужда от общуване с връстници.
Мисля,че ще помогне Peace

# 2
  • Мнения: 2 477
olipoli,съжалявам за директният въпрос,но сигурна ли си,че проблемът не е в теб?Питам,защото ти самата казваш,че не понасяш всякакъв детски плач.Може би,когато тя плаче,ти ставаш неспокойна и превъзбудена,от което тя се разревава още повече.Не знам.На никой родител не му е приятно детето му все да мрънка и реве,но все някъде има решение на проблема ви.Знам,че е трудно сам,но ще трябва да намерите пътя към доброто настроение Wink
Почивай си винаги,когато имаш възможност.Ако все пак съществува и малка възможност да я оставиш на някого за 2-3 часа,ще ви се отрази добре и на двете.
Успех!

# 3
  • Мнения: 337
Естествено, че причината е в мен и не го крия. Но както вече казах, ми е невъзможно я оставя да плаче, опитах и не мога. По-силно е от мен. А и тя се разплаква за каквото ви доиде на ум. Че хленчи понякога, хленчи, но хленченето не е проблем, то се изтърпява. Когато обаче се разплаче ,и не се опитам да я успокоя веднага, така се набира, че после вече става много трудно. И ако не съм спала няколко дена, познайте...Проблемът с този плач е, че е без причина. А ако има причина, вече става страшно. Пример-още със ставането сутрин/около 6-6.30/ веднага почва с рев-на секундата да стана да я облека. След това със закуската-по същия начин. Как се варят макарони и се прави кафе на фона на ревящото дете, аз си знам. Не може да си намери някоя играчка и пак плаче. Намира я, но не може да я облече/куклата/-плаче. Гладна е-плаче, не иска да яде това, което й давам и естествено никога не я карам, но тя пак си плаче. Като й се доспи вече става страшно. И не е така от бебе, изобщо не плачеше тогава.От около 2г като почна да се осъзнава. Ако ме изгуби от поглед/в редките случаи, когато успявам да отида до тоалетна, без да ме усети/ и настава една истерия... Само навън е по-спокойна с децата, но и там изпада в настроения понякога като я ударят или обидят по някакъв начин. И естествено, че искам да я пратя на градина , ако я вземат о юни. Мисля, че ще се чувства добре като свикне малко без мен и аз ще взема малко въздух. Христос воскресе!

Последна редакция: нд, 19 апр 2009, 09:19 от olipoli

# 4
  • Мнения: 1 121
Макар че осъзнавам, че така свикна да се справя с мен и явно мисли, че и с другите ще стане.

От това, което си написала и на мен така ми се струва. Синът ми, например е много ревлив от раждането си, но определено плаче много повече при баба ми, защото знае, че с плач получава всичко. При мен вече не истерясва толкова, защото най-накрая започна да проумява, че файда няма.

А конкретно на въпроса ти: май вече посвикнах, щото наистина много реве и вече мога да запазя самообладание и да се държа сякаш не забелязвам нищо. Това е най-добрата стратегия, когато те изнудват с рев, ако не можеш да отклониш вниманието на детето по някакъв начин.

Пример-още със ставането сутрин/около 6-6.30/ веднага почва с рев-на секундата да стана да я облека. След това със закуската-по същия начин. Как се варят макарони и се прави кафе на фона на ревящото дете, аз си знам. Не може да си намери някоя играчка и пак плаче. Намира я, но не може да я облече/куклата/-плаче. Гладна е-плаче, не иска да яде това, което й давам и естествено никога не я карам, но тя пак си плаче. Като й се доспи вече става страшно.

А това вече си е плач от кривотия. Не щото иска да ти се наложи, а щото й е криво, раздразнителна е... вече за този плач не знам какво помага, аз не съм намерила лек. И моят син понякога реве непрекъснато и за най-малкото нещо. Изнервя се, че не може да намери някоя играчка или че не може да отвори капачката на някое шише и изпада в истерия. В такива случаи се отзовавам и му помагам, не го оставям да реве. И майка ми все ми натяква, че го глезя Close

# 5
  • Мнения: 7 831
Оlipoli, децата по принцип си плачат  Wink. Най-вече защото не могат да се овладяват, когато са невъзбудени или изпитват силни емоции. С времето ще се научи, но моя е момче и е на почти 8 и още понякога плаче  Wink.

# 6
  • Мнения: 284
Чела съм доста книги, които обясняват света като обмен на енергии, и една подобна теория ми помага - не, че се сещам винаги на време, но ако искаш пробвай. Когато детето започне да мрънка или се разплаква, помисли си наум - "Вземи цялата енергия, от която се нуждаеш". Ако можеш заедно с това да си представиш как от теб излиза поток от светлина и отива към детето ти, ефектът ще е по-силен. Иначе всеки човек, който се опитва да дразни друг, го прави точно за това - да получи енергия. Знам, че звучи доста странно и за някой може и налудничаво, но това е защото не са ни обяснили ясно формулата на Айнщайн за относителността.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 5 009
Aster, не ми е хрумвало, да пробвам по този начин...И не съм се замисляла, че дразненето на някой, би могло да се разглежда така.
Иначе за обмена на енергии - да, при заболяване, ако майката е спокойна и не се "шашка", уверена е, че детето ще се справи бързо със заболяването, така и става.  Peace
Тя му отдава енергия, ако го боли нещо, детенце подсъзнателно иска да го гушнеш, да си сложиш ръката на болното място, примерно ушенце....

# 8
  • Мнения: 284
Aster, не ми е хрумвало, да пробвам по този начин...И не съм се замисляла, че дразненето на някой, би могло да се разглежда така.
Иначе за обмена на енергии - да, при заболяване, ако майката е спокойна и не се "шашка", уверена е, че детето ще се справи бързо със заболяването, така и става.  Peace
Тя му отдава енергия, ако го боли нещо, детенце подсъзнателно иска да го гушнеш, да си сложиш ръката на болното място, примерно ушенце....

Говорим за едно и също Simple Smile - човек се разболява, защото му пада имунитетът, а имунитетът пада, когато енергията му е паднала. Майката дава енергия и това помага на болното дете. Когато човек е изморен, енергията му е ниско и е по-раздразнителен, но ако срещне хора с висока енергия, някак си се съживява и сякаш умората му изчезва. Ако детето мрънка или плаче, значи няма достатъчно енергия (причините са различни). Лошото е, че мрънкането и плачът стават навик, тоест детето открива начин да си набавя енергия по този начин.

# 9
  • вкъщи
  • Мнения: 704
първо търся причината за плачаако не я установя тогава вземам детето а не ревне и веднага на ръце

# 10
  • Мнения: 2 331
Гушкам, докато спре плачът и после нищим защо, какво и как...С възрастта се научават да изразяват емоциите си и по друг начин.Аз лично им помагам, като се опитвам да обясня дали изпитват гняв, дали им е мъчно, дали са сърдити и синът ми вече доста е овладял с думи да обясни, а не с хленч. При дъщеря ми е друго...
ПП:Никога не съм изпълнявала желание, само защото плачат.Искам обяснение и тогава обсъждаме.

# 11
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Христос Воскресе!
 Децата плачат - нормално е, само гледай да не заприлича на Тити Папазов, че той направо прекалява.  Mr. Green
 Почивай си повече, пусни я на градина, прегръщай я и си говорете. Щом проблема е в теб опитай да го преодолееш. Късмет!  Hug

# 12
  • Мнения: 546
Да, наистина децата по принцип си плачат, но има деца, за които това се превръща в начин на поведение и така, по навик.
Също така не съм съгласна, че децата, които за всичко плачат и с рев постигат нещата, видите ли са по-емоционални.
Мисля, че е наша отговорността и задачата да им помогнем и покажем как да се справят с емоциите си.

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
Честито Възкресение Христово!
всички деца плачат,нормално е.
някои обаче като видят,че минава номерът почват да прекаляват.
и аз трудно издържам на продължителен детски плач.
Ако плачът е основателен (нещо го боли,мъчно му е,страда) гушкам и успокоявам. Hug
Ако обаче плаче,защото ябълката,която давам е червена,а той точно в този момент иска зелена, го оставям да си излее емоцията и да се успокои сам...т.е. за глезотии и кривене за спорта не успокоявам и не обръщам внимание. Crossing Armsс времето детето свикна,че няма смисъл да реве за глупости,защото това нищо не променя. Crossing Arms
като пак казвам,че ако плачът е осонователен нещата стоят по друг начин.
това е моето мнение.всяко дете е различно,при моето така ги решихме нещата,при вас не знам дали ще помогне. Thinking
може би трябва първо да поработиш над себе си,щом казваш,че проблемът е в теб.
успех!

# 14
  • София
  • Мнения: 888
Промени си поведението спрямо хленченето. Едно е детето да плаче наистина, друго е,когато хленчи с цел да получи нещо. При мен ефектът при хленченето е обратен - колкото и да хленчи, детето няма да получи това, което иска. Дъщеря ми взе да се отучва от хленченето вече - само като ревне за нещо, аз й казвам, че няма да го получи, докато хленчи и тя  на секундата млъква, но това не е станало от самосебе си, а с много усилия и от двете страни.

Общи условия

Активация на акаунт