Iskam da popitam mamite koito imat 6evove....kakvi vidove konci ima , kak padat , ili se mahat ot doktora(spored vida moje bi), sled kolko vreme....kolko sedite s 6evove .... boli , nali?
- Публикувана: 15 авг. 2005, 10:41 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2005, 18:34 ч.
Шевовете след раждане
Аз имам и вътрешни и външни шевове и навсякъде съм със самоабсорбиращи се конци (не са ми ги махали). Започнаха да ми падат още от болницата (бях там 6 дни), около 10 - 15 ден ми се струва че вече бяха изпаднали всичките. Малко щипе като пишкаш и е трудно да се отпуснеш докато свикнеш 
И не, не боли от шевовете, боли само като седиш или лежиш (все пак си е рана и е чувствително). Като се прибрах от болницата забравих за болката
И не, не боли от шевовете, боли само като седиш или лежиш (все пак си е рана и е чувствително). Като се прибрах от болницата забравих за болката
Аз имах три външни шева, и няколко вътрешни (не зная колко). Вътрешните бяха с такива конци, които си се разграждат в тялото. Външните доктора нарече "козметични" и техните конци трябваше да се махат. Махна ги на четвъртия ден след раждането. Малко болеше, но аз бях така претръпнала на болка в този момент, че почти не обърнах внимание. Малко некомфортно се чувстваш с шевовете. Придърпва те като сядаш и ставаш, но не е болка за умиране. След махането на конците ми изписаха кремче - локално обезболяващо, но нямах много нужда от него и бързо спрях да го ползвам. Мисля, че след болката и емоциите около раждането - на шевовете почти не им обърнах внимание 
Аз имах 6 външни. Бяха с конци, които трябва да се махат.
Болеше ме по време на шиенето, въпреки упойката. Е, беше поносимо
Всъщност, най-трудно е след това, защото колкото повече зараства, мястото, толко повече се опъват конците и става трудно сядането и вървенето. Аз сядах само на една кълка.
Но това е само докато ги махнат - отколо 5 тия ден след раждането.
Самото махане въобще не го усетих. Махна ги една акушерка. Явно беше много добра, защото, наистина, въобще не ме заболя.
Ако си със шевове, опитай се да си осигуриш помощ в къщи, докато ги махнат, защото наистина си е трудничко движението
В една книга четох, че може да се сяда в пояс, за да не те боли, но не съм го пробвала.
Болеше ме по време на шиенето, въпреки упойката. Е, беше поносимо
Всъщност, най-трудно е след това, защото колкото повече зараства, мястото, толко повече се опъват конците и става трудно сядането и вървенето. Аз сядах само на една кълка.
Но това е само докато ги махнат - отколо 5 тия ден след раждането.
Самото махане въобще не го усетих. Махна ги една акушерка. Явно беше много добра, защото, наистина, въобще не ме заболя.
Ако си със шевове, опитай се да си осигуриш помощ в къщи, докато ги махнат, защото наистина си е трудничко движението
В една книга четох, че може да се сяда в пояс, за да не те боли, но не съм го пробвала.
Аз имах четири външни, които махнаха на петия ден след раждането (не боли!), и не знам колко вътрешни (беше ме страх да попитам 
), самоабсорбиращи се. Нямах проблеми със сядането и не ме болеше, но усещах нещо като опъване и доста пареше при пишкане. Страх ме беше от ходенето по голяма нужда. С течение на времето чувството за опъване намалява, при мен вече е съвсем слабо, но още го има 
, а и още ме е страх да помисля за секс.
), самоабсорбиращи се. Нямах проблеми със сядането и не ме болеше, но усещах нещо като опъване и доста пареше при пишкане. Страх ме беше от ходенето по голяма нужда. С течение на времето чувството за опъване намалява, при мен вече е съвсем слабо, но още го има , а и още ме е страх да помисля за секс. Аз имах пет външни, които махнаха на петия ден след раждането (не боли!), и не знам колко вътрешни (беше ме страх да попитам ), самоабсорбиращи се. Нямах проблеми със сядането и не ме болеше, но усещах нещо като опъване и доста пареше при пишкане. Страх ме беше от ходенето по голяма нужда. С течение на времето чувството за опъване намалява, при мен вече е съвсем слабо, но още го има .
), самоабсорбиращи се. Нямах проблеми със сядането и не ме болеше, но усещах нещо като опъване и доста пареше при пишкане. Страх ме беше от ходенето по голяма нужда. С течение на времето чувството за опъване намалява, при мен вече е съвсем слабо, но още го има .И при мен беше абсолютната същата ситуация
