Това са думите,които най-често чувам да изрича моят син.Това е отговорът на всичко,което му казвам или му предлагам да прави.Дори когато става дума за любими занимания.С баща му се шегувахме,че ако всеки път,когато той каже "Не,няма",някой ни даваше по 5 стотинки,вече щяхме да сме милионери в евро.Прибирането ни от разходка или от дома на баба му,която го гледа,всеки път се превръща в нещо като борба за надмощие.Той вечно иска да върви в точно противоположната посока,да се ровичка безкрайно дълго време с всевъзможни боклуци по пътя...Използвам цялото си търпение,изчаквам го да му омръзне,убеждавам го-отговорът е един и същ-"Не,няма!".Всеки ден водим безкрайно много такива дребни битки,които постепенно изчерпват търпението ми и сблъсъците са неизбежни.Следва рев от негова страна,нерви от моя...С огромни усилия на волята се сдържам на моменти да не го ударя.Период ли е това?Как да се справя?
- Публикувана: 7 апр. 2009, 22:34 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2009, 10:39 ч.
"Не,няма!"
Да, период е. Не си хаби нервите да "му предлагаш да прави (разни неща).Дори когато става дума за любими занимания." Просто го остави сам да избира какво да прави. Това е важно за него. Не се връзвай на 'не'-то, не си прави някакви строги планове, които той с поведението си да може да провали. Дай му повече свобода. Светът няма да свърши, ако не се приберете по права линия вкъщи. Не му казвай в коя посока да ходи, защото така го провокираш да избере противоположната. Кажи му например "Сега до магазина ли ще ходим или вкъщи?" (примерно), като му оставиш избор между две допустими възможности, но той да направи избора. И всеки път, когато ти дойде порив да го принудиш на направи нещо, защото такива са ти плановете, знай, че го провокираш да направи противоположното, дори да не иска. Желанието му да се противопостави е по-силно, така че давай му той да избира или поне така да си мисли, като му предпагаш допустими варианти. Т.е. не "къде ще отидем сега" или "какво искаш да правим?", а с изреждане на варианти за избор.
Ще мине бързо! Може да протестира за нещо, може да осъзнава себе си и значимостта си...
Ако каже "не" за нещо наистина важно става сложно. За другите неща - или ибор или му обясни, че не само той случа, но и ти него. За целта обаче трябва да се слушате и двамата, а не само ти него, а той само да "не"ка. Детето е достатъчно голямо да го рабере. И го разсейвай с нещо приемливо без да му го натрапваш, вместо да водите битки.
Ако каже "не" за нещо наистина важно става сложно. За другите неща - или ибор или му обясни, че не само той случа, но и ти него. За целта обаче трябва да се слушате и двамата, а не само ти него, а той само да "не"ка. Детето е достатъчно голямо да го рабере. И го разсейвай с нещо приемливо без да му го натрапваш, вместо да водите битки.
Аз процедирам като Ескарина + малко работещи трикове (надбягваме се до колата за да няма драма че си тръгваме,който се облече 1ви получава 0.5мг повече сладка паста за зъби, ако се мотат на вечеря-чета по-малко и редица подобни) +много много похвали за добро поведение (ако си тръгне сам без вой казвам колко се гордея с него,че това си е поведение като на голямо момче,после хваля пред баща му и пр.). Зацепват,но иска време,изобретателност и много постоянство.
При моя син не отмина само се видоизмени и усложни като проявление.
Вече не е безугледно "НЕ" но жаждата сам да`си решава и да върви на ръба на позволеното и постоянно да сиотвоюва повече свобода и лично пространство са ежедневие и вече не явна а подмолна война.
Някои деца имат много силна потребност да се самоопределят, да искат сами да избират, да живеят като мислещи хора всъщност.Това не е лошо и е полезно за тях, така се става мислещ и самостоятелен човек.
Колкото и да уморява след време ще осъзнаеш колко е пораснало детето ти, как се е научило да иска и да има СВОЕ МНЕНИЕ, това е толкова дефицитна добродетел, ако се огледаш колко коне с капаци и без собствено мнение ходят по улиците и те вбесяват с инертността и тесногръдието си. А всичко започва от липсата на този импулс за собствен избор.
Ако си си родила дете "на място" то ще те научи да го уважаваш като отделна личност още отсега.
Вече не е безугледно "НЕ" но жаждата сам да`си решава и да върви на ръба на позволеното и постоянно да сиотвоюва повече свобода и лично пространство са ежедневие и вече не явна а подмолна война.
Някои деца имат много силна потребност да се самоопределят, да искат сами да избират, да живеят като мислещи хора всъщност.Това не е лошо и е полезно за тях, така се става мислещ и самостоятелен човек.
Колкото и да уморява след време ще осъзнаеш колко е пораснало детето ти, как се е научило да иска и да има СВОЕ МНЕНИЕ, това е толкова дефицитна добродетел, ако се огледаш колко коне с капаци и без собствено мнение ходят по улиците и те вбесяват с инертността и тесногръдието си. А всичко започва от липсата на този импулс за собствен избор.
Ако си си родила дете "на място" то ще те научи да го уважаваш като отделна личност още отсега.
И ние сме във фаза Не.
Всичко е не, обичаш ли мама "не", искаш ли да ядеш "не" и така нататък.
Оставила съм я сама да решава какво иска, и хич не я питам, освем ако не е наложително.
Единственото за което не казва не, е излзиането навън.
Дано е фаза и да отмине, умирам си да чуя едно сладко "да"
Всичко е не, обичаш ли мама "не", искаш ли да ядеш "не" и така нататък.
Оставила съм я сама да решава какво иска, и хич не я питам, освем ако не е наложително.
Единственото за което не казва не, е излзиането навън.
Дано е фаза и да отмине, умирам си да чуя едно сладко "да"
!
Оххх и ние сме на тази фаза. Не, няма и не, неискам...това са ни любимите думички. Гледам да се разбираме с добро. Надявам се по-бързо да премине този период, че на моменти много ме ядосва...в повечето случай я оставям тя да бъде победителка, но когато се налага я обеждавам, че не е права. 
Здравейте, момичета!
Забелязала съм, че повечето дечица минават през „Не, няма!” на тази възраст, но.... за някои е период, при други май е за цял живот!
Нашият батко вече е на 11, ама до сега думичките „да, добре” не сме ги чули! И за най-дребното нещо е готов да спори и от 300 кладенеца вода ще ми донесе, ама ще си действа, както е решил.. Същевременно виждам, че извън вкъщи и когато нас ни няма, принципните неща, които сме му „заложили” като поведение и отношение към нещата и хораta се спазват...
Taaa,
По-добре не мога да го кажа!
Забелязала съм, че повечето дечица минават през „Не, няма!” на тази възраст, но.... за някои е период, при други май е за цял живот!
Нашият батко вече е на 11, ама до сега думичките „да, добре” не сме ги чули! И за най-дребното нещо е готов да спори и от 300 кладенеца вода ще ми донесе, ама ще си действа, както е решил.. Същевременно виждам, че извън вкъщи и когато нас ни няма, принципните неща, които сме му „заложили” като поведение и отношение към нещата и хораta се спазват...
Taaa,
Някои деца имат много силна потребност да се самоопределят, да искат сами да избират, да живеят като мислещи хора всъщност.Това не е лошо и е полезно за тях, така се става мислещ и самостоятелен човек.
Колкото и да уморява след време ще осъзнаеш колко е пораснало детето ти, как се е научило да иска и да има СВОЕ МНЕНИЕ, това е толкова дефицитна добродетел, ако се огледаш колко коне с капаци и без собствено мнение ходят по улиците и те вбесяват с инертността и тесногръдието си. А всичко започва от липсата на този импулс за собствен избор.
Ако си си родила дете "на място" то ще те научи да го уважаваш като отделна личност още отсега.
Колкото и да уморява след време ще осъзнаеш колко е пораснало детето ти, как се е научило да иска и да има СВОЕ МНЕНИЕ, това е толкова дефицитна добродетел, ако се огледаш колко коне с капаци и без собствено мнение ходят по улиците и те вбесяват с инертността и тесногръдието си. А всичко започва от липсата на този импулс за собствен избор.
Ако си си родила дете "на място" то ще те научи да го уважаваш като отделна личност още отсега.
По-добре не мога да го кажа!
И моят е на тая фаза. На 2г.4м. е. Понякога направо се побърквам. На всичко се отговаря с не. Дори "Искаш ли да излезем?". Когато е в особено бунтарско настроение, пиши когато излизаме и когато се прибираме. Трудно овладявам нервите си, честно! Надявам се да отмине и по-рядко задавам въпроси. Просто казвам "Излизаме" или "Прибираме се". Като го питам дали иска да яде, казва НЕ, аз му оставям чинията пред него и обикновено почва да яде.
Периодът на отрицанието и неподчинението е нормален и през него минава почти всяко дете.
Това обаче е и моментът, когато родителят трябва да покаже/обясни, че всеки е свободен да казва "НЕ", но не винаги, не на всяка цена и не и на инат.
Често уповавайки се на това, че периодът ще отмине, родителите губят в битката с детското "не".
Едва ли има универсален съвет за справяне със ситуацията. По-скоро всеки родител трябва да намери верният, съобразявайки се с индивидуалностите на детето.
Това обаче е и моментът, когато родителят трябва да покаже/обясни, че всеки е свободен да казва "НЕ", но не винаги, не на всяка цена и не и на инат.
Често уповавайки се на това, че периодът ще отмине, родителите губят в битката с детското "не".
Едва ли има универсален съвет за справяне със ситуацията. По-скоро всеки родител трябва да намери верният, съобразявайки се с индивидуалностите на детето.
Много важно е според мен човек да приеме ситуацията спокойно и с разбиране, да не влага излишни нерви и емоции и според темперамента на своето дете да намери начин да превърне това отрицание в качество. Иначе, вариантите са или посочената по-горе „загубена битка” с резултат разглезен индивид, побъркващ околните или изискване за безпрекословно подчинение и послушание и съответно създаване на комплексирано дете (пък и възрастен в последствие). Виждала съм достатъчно примери и от двете страни...