Здравейте,
Имам един проблем, който ме измъчва и ако не споделя и не потърся помощ ще се побъркам. Вчера, след поредната нощ на недоспиване с детето (на година и половина), станах да й приготвя закуска, сложих я в столчето докато й направя попара, а тя пищеше и крещеше през цялото време. Явно вече беше огладняла и нямаше търпение. Аз превъртях и й креснах да млъкне, а тя се разплака от страх и вместо да я успокоя отидох в другата стая за да се овладея. Малката продължаваше да пищи и аз се върнах и пак й креснах, плеснах я по лицето и я взех от столчето и я ударих 2-3 пъти по бедрото. Исках само да млъкне и да ме остави на мира. В един момент се осъзнах и я прегърнах и успокоих и накрая се разплаках с нея. И сега като пиша ми иде да се гръмна
Как може да съм такъв изрод? Не можах да се овладея и посегнах на детенцето си.
Имам нужда от съвет за добър психиатър, работещ със здравната каса, който наистина да ми обърне внимание. Моля ви да ми помогнете с препоръки за такъв.
От 13 години съм с диагноза депресия, която лекувам с антидепреснати. Смених наколко лекари, но все не мога да попадна на такъв, който да се отнесе с човещина към проблема ми. Все гледат да те претупат и не се интередсуват дали ти помагат лекарствата или не.
Преди 5 години спрех антидепреснатите по настояване на приятеля си и като резултат станах още по-зле. През това време забременях и се оженихме. По време на бременността имах сериозни проблеми с него, които продължиха и след раждането на детето. Два пъти вече ми е посягал, след последния път си зивадих медицинско, което така и не използвах защото останах без работа и без доходи. Ходих междувременно на лекар и ми поставиха и нова диагноза - социална фобия. Смятат, че може да провокирана и от постоянните скандали вкъщи. Оттогава пия лекарства, но вече и те не ми помагат както се вижда. Цялата съм кълбо от нерви. Не мога да си намеря работа вече трети месец и моя мъж онзи ден ми вдигна скандал затова, че не работя и не изкарвам пари.
Май прекалих с писането, но исках да дам повече информация за състоянието си. Най-много ме приетснява това, че избухвам и вече за трети път посягам на детенцето си. Мъжа бие мен, а аз детето.
Съзнавам, че не мога да си намеря работа докато не се стабилизирам защото на интервютата за работа се панирам до такава степен, че се държа идиотски и повече не ми се обаждат.
Ще съм много благодарна ако някой ми даде съвет и препоръка.
Имам един проблем, който ме измъчва и ако не споделя и не потърся помощ ще се побъркам. Вчера, след поредната нощ на недоспиване с детето (на година и половина), станах да й приготвя закуска, сложих я в столчето докато й направя попара, а тя пищеше и крещеше през цялото време. Явно вече беше огладняла и нямаше търпение. Аз превъртях и й креснах да млъкне, а тя се разплака от страх и вместо да я успокоя отидох в другата стая за да се овладея. Малката продължаваше да пищи и аз се върнах и пак й креснах, плеснах я по лицето и я взех от столчето и я ударих 2-3 пъти по бедрото. Исках само да млъкне и да ме остави на мира. В един момент се осъзнах и я прегърнах и успокоих и накрая се разплаках с нея. И сега като пиша ми иде да се гръмна
Как може да съм такъв изрод? Не можах да се овладея и посегнах на детенцето си.
Имам нужда от съвет за добър психиатър, работещ със здравната каса, който наистина да ми обърне внимание. Моля ви да ми помогнете с препоръки за такъв.
От 13 години съм с диагноза депресия, която лекувам с антидепреснати. Смених наколко лекари, но все не мога да попадна на такъв, който да се отнесе с човещина към проблема ми. Все гледат да те претупат и не се интередсуват дали ти помагат лекарствата или не.
Преди 5 години спрех антидепреснатите по настояване на приятеля си и като резултат станах още по-зле. През това време забременях и се оженихме. По време на бременността имах сериозни проблеми с него, които продължиха и след раждането на детето. Два пъти вече ми е посягал, след последния път си зивадих медицинско, което така и не използвах защото останах без работа и без доходи. Ходих междувременно на лекар и ми поставиха и нова диагноза - социална фобия. Смятат, че може да провокирана и от постоянните скандали вкъщи. Оттогава пия лекарства, но вече и те не ми помагат както се вижда. Цялата съм кълбо от нерви. Не мога да си намеря работа вече трети месец и моя мъж онзи ден ми вдигна скандал затова, че не работя и не изкарвам пари.
Май прекалих с писането, но исках да дам повече информация за състоянието си. Най-много ме приетснява това, че избухвам и вече за трети път посягам на детенцето си. Мъжа бие мен, а аз детето.
Съзнавам, че не мога да си намеря работа докато не се стабилизирам защото на интервютата за работа се панирам до такава степен, че се държа идиотски и повече не ми се обаждат.
Ще съм много благодарна ако някой ми даде съвет и препоръка.
