Публикувана: 28 март 2009, 21:06 ч.
Последно мнение: 9 апр. 2009, 20:06 ч.

За моето куче

4 110
33
1

28 март 2009, 21:06 ч.

Мнения: 289

Здравейте , не знам темета дали е за тук, но ми е много тежко и мъчно.
Днес родителите ми са приспали нашето куче, което живя с нас 16 години и ми беше като брат.
Никой нищо не ми каза предварително и слава на Бога, само намекваха , беше много стар ,болен, не можеше да ходи , носеха го на ръце до градинката , но нямаше някакви неописуеми болки.
Тежко ми е, че не почина естествено и страдам за него и ще е така много дълго време.

# 1 28 март 2009, 21:23 ч.

Мнения: 3 622

Съжалявам за кучето ти Cry

И аз имам далматинец, на 12 години и се страхувам от момента в който вече няма да го има. Човек много се привързва към животните

# 2 28 март 2009, 21:30 ч.

Мнения: 307

Много съжалявам за кучето ти. Мисли позитивно, сега то е на по-добро място и не е е било нужно да страда повече на земния си път. Предишното ми куче почина от рак и никога няма да го забравя, но сега имам друго, което ме радва и съм насочила мислите си към него. bouquet

# 3 28 март 2009, 22:16 ч.

Мнения: 2 374

Знам как се чувстваш чудесно.Прегръщам те!
Все едно прочетох себе си в твоя пост.Същото преживях преди почти година.
Имахме Коли помня го от дете,невероятно умно куче,уникален.Обожавахме го всички.
Но......настъпи и неговия час,беше по-добре за него,за да не се мъчи,виеше по цяла нощ,
не можеше да стане,не можеше да се храни,не можеше да слиза на разходка,
в продължение на 3 месеца не беше слизал...и все пак беше умен отиваше в банята и свършваше каквото има.
А толкова се мъчеше докато стигнеше дотам,сърцето ми се къса в момента докато пиша.
Приспаха го,единствено баща ми намери смелост да го занесе до ветеринаря (с едно одеало) понеже не можеше да върви.
Умря в ръцете му.Гледката как го свалят беше потресаваща за мен.Да видя как този мой приятел от детството си отива,
беше неописуемо с прости думи.Мъка.Огромна.
Не бях се сещала от 1-2 месеца.Никога няма да го забравя.Винаги ще е част от мен.И от всички нас.

# 4 28 март 2009, 22:35 ч.

София
Мнения: 5 074

Някъде, вече не помня в коя тема писах за моята прекрасна Сара.
Намерихме си я на един мост в планината Пирин.
Мъничка, трепереща и много сладка.
Това беше преди 17 години .
Сара беше принцесата в нашето семейство.
Невероятно умно куче. Мислех си, че е породиста.
Някакво гонче първоначално, после овчарка Grinning

Да, ама не би....
Беше си мивчица, която обаче заслужи нашата любов.
Сарка почина на 18.07.2009 г.
Приспахме я. Не аз, защото не можех да си представя....
Обичам я и ще я обичам винаги.

# 5 28 март 2009, 22:38 ч.

Някъде там...
Мнения: 280

Ох миличка знам колко ти е тежко...Преди една година на 16.02 преспахме моята овчарка... Cry

# 6 28 март 2009, 22:38 ч.

Мнения: 128

Много съжалявам за кучето ти!Ние изживяхме скоро такава загуба.Нашето куче го приспаха по време на операция,когато лекарите разбраха,че е безнадеждно.Ако трябваше да го занесем за приспиване със съзнанието за това,не знам дали щях да го понеса.Сега имаме малко куче и му се радваме много,но никога няма да забравим първата си кучешка любов!

# 7 28 март 2009, 22:47 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Ужасно е. Знам болката....
Винаги съм казвала, че животните могат да бъдат по-висши от нас хората и затова така завладяват сърцето ни.

# 8 28 март 2009, 22:54 ч.

Мнения: 1 341

Плача с вас момичета.
Знам какво е, изгубих верен приятел още като дете. Дълги години не исках да чуя за друго куче, защото знам каква е болката при загубата му. Мъжът ми настоя и си взехме, вече я гледаме 5 г. и никой от нас неможе без нея. Дори дъщеря ми й казва "кака". Само като си помисля, че някой ден ще я загубим и ми се свива сърцето. Cry

# 9 28 март 2009, 23:05 ч.

София
Мнения: 161

Много съжалявам за загубата ти! Бъди силна и помни хубавите мигове с него Praynig

# 10 28 март 2009, 23:14 ч.

Мнения: 398

И моето почина на 16 години.Много си поплаках.

# 11 28 март 2009, 23:36 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: kailid в сб, 28 мар 2009, 21:06

Таке е по-добре за него. Какво значи, че е намяло неописуеми болки?! Нима средни по сила болки са ОК? Да не говорим пък колко е лесно да познаеш дали кучето страда...

# 12 29 март 2009, 00:22 ч.

Мнения: 502

Съжалявам за кучето ти Hug

.
Твоят тъжен пост ме върна преди 6 месеца, когато се наложи да приспя едно от моите кучета-Лора, беше с кокс-артроза/надявам се, че така се пише/.Опитах какво ли не да й облекча болките, то не бяха доктори,лекарства...Ама нищо не помогна, а я болеше много наистина и се принудих да прибегна до тази мярка, за да не се мъчи повече Cry

.
Разбирам те напълно и ти съчувствам, моята Лора ми липсва много...
Добре, че имам още две кучета да ме радват - иначе не знам как щях да се справя.

# 13 29 март 2009, 02:16 ч.

Мнения: 1 844

съжалявам за загубата ти! Hug

аз имам лабрадор и не мога да си представя живота без него,така че разбирам болката ти.. Hug

така или иначе обаче рано или късно този момент идва..
според мен най-доброто решение е да си вземеш друго куче,да намериш в него една частичка от верния другар. Laughing

цитирам по спомен:
ИЗ ЗАВЕЩАНИЕТО НА ЕДНО ПРЕКРАСНО КУЧЕ:
"някога бях чувал моята стопанка да казва,че ме обича и никога не би взела друго куче след мен.сега,искам нещо да й кажа:моля те,вземи и отледай с любов друго куче,защото инак моята памет ще бъде опетнена,искам след мен никога повече да не можеш да оставиш къщата си празна и никога,след като вече си ме имала,да не можеш да живееш без куче-най-верния другар в живота.."