Пускам тази нова тема с идеята обективно (през субективния ми поглед на пътуваща (из Европа) за удоволствие на приемливи цени ) да представя положителните ми впечатления от града и да поканя ходилите и живелите там да си спомнят красивите и вълнуващите моменти от престоя си в Мадрид.
Пролог
Взех DELE basico преди 6 години. Учих испански не от необходимост, а от любов към кастилския. Интересувалите се от него знаят историята му, къде , как и какъв "кастейано" се говори. В тази история участват вестготите, маврите, евреите, католиците и много крале и кралици. Но аз не съм влюбена в безбрежната гола иберийска земя. Има и една съвсем друга история, от която се носи повей на море, носталгия и сон. Е, тук определено съм оставила душата си.
Но сега думата ми е за Мадрид - имперската столица.
След обединението на испанските земи, е водил спорове със Севиля и Валядолид за правото да бъде главен град на Испания. Имал е своя Златен век, въстания, гражданска война, републики, диктатури и крале.
През всички тези, вече шест века, обаче е бил метрополис.
Още първите ми впечатления от града са за богатство, традиции и култура (във всички аспекти на понятието), трупани векове.
Епизод 1 - местната таверна
Доверихме се на NG и по тяхна препоръка посетихме BODEGAS ROSELL (Calle General Lacy № 14). Едно историческо бижу, с облицовка от типичните "асулехос" по стените , прекрасно местно вино, което ни препоръча сервитьора, тапас, тортиля и хамон. Вкусно, уютно и колоритно. Храната, обстановката, гостите – всичко си заслужаваше посещението! Бях забравила, че използват (и не само испанците) за специалитетите на заведението израза „де ла каса” – толкова е мило!
В таксито на връщане дадох адреса на шофора: „Площад Санто Доминго, до полицията”. Той ме поправи: „Ааа, до Комисарията”. А след малко съвсем деликатно ме попита: „Вие за Комисарията ли сте или за хотела?”
Епизод 2 – музеите
В музея „Прадо” се насладихме на работите на Доменикос Теотокопулос (наричан Ел Греко), Веласкес (Доменико Веласкес де Силва), Гоя (Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес). Не мога да дам определения за тях. Това, което остана завинаги в душата ми е озарението и хуманноста от платната на Греко.
Колекциите на музея „Тисен-Борнемиса” са многолики и разностранни. Картини, събирани, подреждани и представени с идеята за пълнота и любов към изкуството. Тук всеки може да намери своите автори и картини. За мене това бяха вечните Реноар, Дега и Моне.
Направихме безуспешен опит за музея „Кралица София”, но те не работят във вторник и в неделя следобед, когато за нас беше останало свободно време.
Ел Мусео дел Хамон (Carrera de San Jerónimo, метростанция Севиля, посока Сол) обаче посетихме неколкократно и за по много! Най-ценното отново бяха посетителите- театър , в който всеки беше дошъл да се наслади, да прекара добре и да се забавлява.
Епизод 3 – старата столица
Толедо е град, където съжителстват останките на трите основни религии, „град на мира”, както го представи местния гид. Най-зашеметяваща е Катедралата на Толедо„Санта Мария”- втората по големина църква в Европа. Малко се обърках със синегогите – една беше наречена „Санта Мария де бланко” и след 16 век се е използвала за християнска църква, но въпреко всичко я наричат „синегога”, а всъщност отвътре всичко е мавританско. В друга имаше настанено училище ...
Сега Толедо носи гръмкото название „столица на автономна област Кастиля- Ла Манча” (която има правителство и президент , и сграда на президенство, която е прекрасна). А всъщност градът е малък, местните хора се спират по улицата да се поздравят, разговарят и не бързат за никъде. Само ако завиеш зад един ъгъл в лаборинта от тесни улички, ще се озовеш съвсем сам и ако се изолираш от останалия зад гърба ти шум, можеш да се пренесеш без много въображение назад, назад във времето.
Направихме отново добър избор с храната – ресторантчето El Torreron („Голямата кула”) -срещу кметството. Нямаше начин на 5 м от кметството да не се стараят.
Задължително е да си купиш сувенир – меч, керамика или просто картички.
Епизод 4 - el distrito de Salamanca
Това е един от двайсетината квартали, които формират общината на Мадрид. Ако не си го видял, ще остане празнина в пътуването ти до Мадрид. Казват, че няма две еднакви сгради тук. Внушителната архитектурата от края на 19 и началото на 20-ти век, малките бутици и галерии, големите марки, дизайнерските заведения, за всичко това ще си спомням, след като напусна Мадрид. Напомня ми на еврейския квартал в Прага, на някои части от Виена, но всъщност е едно от многото сърца на Мадрид.
Епилог
Многолик, многоетносен и много добре организиран видях Мадрид. Ако мога да нарека Лондон един съвременен европейски Вавилон, то Мадрид е по-малкият му брат.
За да възприемеш пълноценно обстановката, живота и колорита на града, трябва да отвориш сърцето си, да се потопиш в него и в крайна сметка да не забравяш, че най-прекрасното състояние е да си „турист”.