Мразя родителите си

  • 8 527
  • 33
  •   1
Отговори
искам да си излея душата, мразя родителите си, винаги съм ги мразела, и двамата.
Когато бях бебе ме зарязаха при баба и дядо, била съм бебе като са се развели. Идваха да ме видят понякога лятото и вместо да ми се радват си избиваха комплексите на мен. Едва когато станах на 27 започна да ми се оправя живота, успях да завърша университета, родителите ми никога с нищо не са ми помагали, даже и не ме търсеха от страх да не би да им искам помощ.
Срещнах мъжа на живота ми, омъжих се, имаме прекрстно момиченце. Едва сега моите родители са се сетили , че имат дъщеря, но не мога да им простя, че точно когато бях малка нямах никаква подкрепа, толкова е трудно да се живее без родители, сега им говоря, колкото да не е без хич, но не искам да имам по-тесен контакт със тях.
Понякога си мислп, че съм много гадна и не трябва да се държа така и трябва да им дам още един шанс, но отвътре нещо ме спира, прекалено често се сещам за пропиляното ми и тъжно детство.
Приемам всякакви съвети и критики   Sad

# 1
  • Мнения: 4 489
Kogato човек намери сили да прости, живее много по-лесно. Винаги съм се чудела как се живее с омраза в душата.  Confused Бих искала да имам родители, които да ме ядосват от време на време, но си нямам.  Sad
А защо са те "зарязали" при баба ти? Може би са работели, т.е. принудени са били?

# 2
  • Мнения: 25 441
Не си длъжна да ги обичаш.
Гледай си детето, мъжа - те са твоето семейство. Опитай се да не повтаряш това, с което са те огорчили родителите ти и толкова. Миналото си е минало, загърби го, защото имаш да градиш бъдещето на детето си.

# 3
  • Мнения: 6 607
Kogato човек намери сили да прости, живее много по-лесно. Винаги съм се чудела как се живее с омраза в душата.  Confused Бих искала да имам родители, които да ме ядосват от време на време, но си нямам.  Sad
А защо са те "зарязали" при баба ти? Може би са работели, т.е. принудени са били?
Д а те ядосват и да те зарежат са две съвсем различни неща.
И моите ме ядосват със сигурност и аз тях ,но никога не съм се съмнявала ,че мога да разчитам на тях за каквото и да било.
Наистина не си длъжна да ги обичаш.

# 4
  • Мнения: 804
Знам за какво говориш и затова съм сигурна в това, което казвам.
Въобще не си гадна. Няма защо да имаш угризения, а и те не заслужават да ги мислиш толкова.
Сетили се!
Кака Сийка ти го е казала, гледай си твоето семейство и се радвай най-сетне на живота си, без тези хора да ти тровят мислите.

# 5
  • Мнения: 1 447
Съжалявам за това което са ти причинили.Не мисля,че си гадна,на твое място сигурно и аз така бих мислила за родителите си.
Отдай се на семейството си,обичай детето и съпругът си ,което е най-важното.
Не живей с миналото защото ще предизвиква само умраза в теб.

# 6
  • Мнения: 45
боже, как звучи"мразя родителите си"-много тежки думи ,но щом така го чувстваш!Живота си върви и ти заедно с него,не гледай назад И НЕ ПОВТАРЯЙ ТЯХНАТА ГРЕШКА -УСПЕХ!

# 7
  • София
  • Мнения: 2 217
Ние няма как да преценим точно какви са родителите ти - ти казваш твоята гледна точка....Не казваш как се държат сега, с детето ти, сега помагат ли ти и т.н. Кажи какво е поне обяснението им защо са те оставили....Не си длъжна, да, никой нищо не е длъжен на този свят - знам само, че майка има две сестри, едната от които е оставена на баба и дядо да я гледат и при всеки опит баба ми да я вземе е ревяла като магаре....А сега не спира да плюе майка си, че я била оставила....Та, ако я слушаме само тя какво казва - баба ми е чудовище....но ние знаем и другата истина....Е, твоите може да са от тези, дето просто не им пука за детето им, има и такива.....За съжаление.Ако е така - хич не се тормози....Всъщност, ако сега искат да се поправят, можеш да им дадеш шанс, не е нужно да се влюбваш в тях...

# 8
  • Мнения: 15 619
И те са имали своите страхове и недостатъци, опитай да погледнеш през техните очи.
Приеми го като урок и не повтаряй грешките им спрямо твоето дете.
 Опитай да не таиш горчиви чувства и спомени в сърцето си и по-лесно ще вървиш напред.

# 9
  • Мнения: 12 648
Не си гадна и не се обвинявай. Достатъчно е, че поддържате някакви отношения.  Може пък да са добри баба и дядо.

# 10

благодаря ви  Hug

А защо са те "зарязали" при баба ти? Може би са работели, т.е. принудени са били?
след като са се развели и двамата са се оженили отново, имат други партньори, други деца.
Баща ми въобще не се интересуваше от мен, обади се едва преди около месец, защото сина му
щял да кандидатства тази година в нашия град, и искал да живее при нас, за да не харчел пари. На мен ми стана много болно, защото аз съвсем сама съм се издържала по време на цялото следване, то и затова завърших толкова късно де, и никой не се поинтересува как съм.
Майка ми се интересуваше малко повече от мен, но никога не прави нещо за мен просто ей така, защото съм и дъщеря. Когато се омъжих и двамата не ме попитаха имате ли нужда от нещо,от помощ. От баща ми получих една бутилка вино, майка ми ми даде пари и след като минаха около две седмици ми каза, че си ги исак обратно, грешка била направила, не трябвало да ни дава, и аз и ги върнах естествено, умриях от срам тогава от съпруга ми, стана ми много неудобно, почувствах се като най-самотния човек.
След като забременях майка ми дойде на гости, аз понеже не съм първа младост винаги съм се притеснявала дали изобщо ще успея да забременея и много се радвах , че е станало.
Поговорихме си с майка ми и аз и споделих, че малко се притеснявам дали ще може да осигуриме на детенцето всичко, точно тогава бяхме взели и кредита за апартамента. Нейния отговор беше, ами махни го тогава докато можеш, аз ти казах, че е по-добре човек да няма деца, те само пробл;еми носят, и това го казва жена , която никога не се е грижела за деца.
Стана ми много болно, ама не съм само наранена, ами направо се усещам каква омраза тая към тях, особенно към баща ми.
От една страна не искам да прекъсвам контакта си със тях, страх ме е да не стане нещо с тях и да съжалявам, но от друга ми писна постоянно така да изкарват нещата все едно съм им длъжна за нещо и трябва да им правя услуги. Когато са ми нагости се държа добре, не изпитвам омраза. Започвам да ги мразя, когато понякога се замислям какви са, или когато започнат със прищевките си и съветите си, омъжи се за чужденец, абортирай бебето, и някакви такива простотии. Не искам да им слушам съветите, да са ме съветвали когато съм била малка и когато наистина съм имала нужда от закрила и съвети, сега живота нака ме е ошлайфал, че не нямам нужда от тях. Майка ми навърши преди около месец 50 години и аз се надявах да си пооправиме отношенията и се разбрахме с нея да отидеме на почивка само двете, аз да платя хотела , а тя ще поеме излизания и ресторанти. Ок аз се съгласих, като отидохме на почивка, обаче съвсем не и хареса да плаща, за хотела че аз го платих беше отдавна забравила вече, само да доуточня, че тя и мъжа взимат два пъти повече от мен и мъжа ми, така че парите не са проблем. И се започна, защо не се сваляш с мъже, аз да знаеш на твойта възраст колко ги въртях, но това че съм женена пука и на нея. Ти си много глупава ми вика, да се ожениш за тоя мухльо мъжа ти, знаеш ли какъв богат можеше да хванеш, ами коя майка си мисли така за дъщеря си, аз да не съм прос...тка. Имах няколко нещастни връзки преди мъжа ми, и когато го срещнах направо не можех да се нарадвам на щастието си, най-накрая намерих човек, който безумно ме обича, на когото мога да се доверя, той ми е огледалния образ на моето вътрешно АЗ.
Надявам се да не съм ви отекчила, по принцип съм много опимистичен човек и винаги се стремя да имам позитивно мислене, единствения ми проблем са родителите ми.
Вие сте прави , аз не трябва прекалено да мисля за миналото ми, но понякога го правя неволно.

# 11
  • Мнения: 599
Само защото са те създали, не означава, че са ти родители.
Родителят има доста повече отговорности от това да сътвори един живот.
Твоите "родители" са достойни за омраза.

# 12
  • Мнения: 15 619
Омразата разяжда отвътре, трОшка. Кому е нужно да мрази и да се трови сам?
Просто са различни, ама много различни по разбирания и сетивност. Човек винаги знае правилния път.
Сигурна съм в това.
Успех, момиче! Гледай напред! Hug

# 13
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Трудно се прощава, особено такова отношение и то от родители.
Опитай се да намериш хармония със себе си. Не ги мисли толкова. Тези силни чувства само ще те измъчват. Мисля, че е време да решиш дали ще градиш по- близки отношения с тях и ще им позволиш да те нараняват отново или ще ги дариш с безразличието си и ще си осигуриш собственото спокойствие и комфорт. Какво и да предприемеш, трябва да забравиш всякакво чувство за вина. Ти си в пълно право, сама да определиш как ще ги премаш. Да са мислели преди години, сега си ти на ход. Те са "виновните" в случая, ако изобщо би следвало да се търси вина.

Последна редакция: пт, 27 мар 2009, 10:32 от Северина

# 14
  • Мнения: 12 648
Много болка си насъбрала.

Общи условия

Активация на акаунт