До мамите с работещ татко

Ако е безработен, ще да е направо "Супер татко" , при положение, че и на майката ще й се наложи да е безработна за известно време 
Предполагам, че питането ти се отнася до това , до колко работещия татко помага за бебчето.
Моят мъж работи доста отговорна и психически натоварваща работа, но абсолютно винаги, както и да се чувства играе с дъщеря ни и твърди, че "когато му се ухили забравя за всичко останало и нищо друго не го интересува" .

Нашият е същият! Винаги намира време за хлапето. Дори когато нощем бебо реве от коликите и аз искам да изляза от стаята, за да го оставя да се наспи, се сърди. Казва, че не му пречи и това си е неговият син и иска да участва абсолютно във всичко.

По скоро си е до човек!
Нашия тати не работи,но никога не се е занимавал особено с бебка!
Цялата работа в отглеждането е падала върху мен!Дори не иска и един памперс да смени,и ако съм навън ме чака да се прибера аз да си го оправям,че го е гнус!
Не е любвеобвилен баща,който да се прехласва по детето си,но такъв му е характера,вече съм свикнала!Това в никакъв случай не значи,че не обича детето си!От време на време като се заиграят двамата,просто си умирам от умиление!
Но пък страшно много ми помага в домакинските работи,готви,чисти,пазарува...
Всеки си има различни черти,и понякога едно е за сметка на друго!
А и го оправдавам донякъде,защото той самия е израстнал без баща  и може би оттам идва "неумението му",така да го нарека да е типичния любящ баща.
Но никога не е късно нещата да се променят и някой ден да е най-прекрасния баща за нашата дъщеря!
Късмет!

Нашия татко работи и то много .Не помня откога не е почивал в  събота и неделя, а вечер рядко се прибира преди 18 часа.Но когато си е в къщи  помага с каквото може .Научих се да не се сърдя , че вечно е на работа , не само защото трябват пари, но и защото е в частния бизнес ,конкуренцията е голяма и трябва да се работи, за да се задържи .

СЪщото е и при нас. няма събота, няма неделя. Но винаги отделя максимално време на малката, играят си, след баня той се оправя с нея, храни я, приспива я. Просто нямам никакви оплаквания. Свикнах с постоянните отсъствия и липсата на внимание към мен, както и липсатас на време за двама ни. Но, не може всичко да е идеално

То всичко е много относително Съпругът ми е съдия/това го пиша във връзка с темата/,обикновено като няма заседания следобед се прибира по-рано от работа,но и като беше дъщеря ни бебе той много се грижеше за нея т.е. гледаше я ,извеждаше я на разходки и сега събота и неделя тя му е зачислена.Абе пак казвам всичко е относително и не бива да се сравнява,защото става страшно

не очаквам мъж ми да сменя пампи,да разхожда бебе и т.н.,но като има възможност излиза с нас

И нашият татко работи много-по 12 часа и понякога и събота и неделя-това означава че съм все сама.Вече не ми прави впечатление-и да се ядосвам пари трябват.Но когато се прибере си играе с малкия,обръща му внимание,но за грижи не остава време.Но няма как да искам и пари а и да гледа детето

Моят също работи много, рядко се прибира преди 22, а почти никога преди 21, а понякога има да работи от вкъщи допълнително и откарва до 1-2 през нощта, но ужасно много ми помага. Сутрин взема детето, за да поспя (ако той си е легнал пръв), докато стане време да тръгва на работа. Прави абсолютно всички неща, свързани с гледането. И памперси сменя, и на разходки я води, храни, занимава, всичко. Разделяме се по време, не по дейности.

Мъжа ми работи много вечер често се прибира към 20ч. а излиза сутрин в 9ч., постоянно е в командировки за по 2-3 дни...ноо всеки път когато е вкъщи и събота и неделя, прави всичките неща които съм описала в другата тема. Основно той чисти и пазарува, отменя ме с малкия изобщо каквото трябва го прави без да го изисквам от него

И нашият тати е така.Когато си е вкъщи ако не е много изморен ми помага,не точно с детето - помага за готвенето и другите домакински задължения.Ако е изморен сяда с малката на компютъра и играят игри.

Съпругът ми така като гледам е някъде по средата, в смисъл, прибира се през седмицата към 18-19 ч., което за мен не е късно. Като се прибере винаги взима Ема и се грижи за нея докато я изкъпем и заспи. Под "грижи се", имам предвид, че се занимава с нея, за да имам и аз поне 2 часа да си взема душ, да направя нещо за себе си. Като цяло и той се включва в домакинската работа, когато вижда, че съм уморена -  прибира масата, понякога мие чиниите, събота и неделя ми помага в чистенето. Уикендите са си изцяло наши, не е на работа тогава и сме заедно. Иначе и той е сменял памперси ( е, не мога да кажа, че му е от любимите занимания), храни я редовно, когато съм заета с друго и т.н., но аз лично се радвам най-много на това, че той е от хората, които умеят да си показват чувствата и дори малкото прекарано време с мен и дъщеря ни е наситено с внимание и любов. Просто той си е такъв, не се скъпи на думи, жестове, а пък особено откакто се появи бебка е още по-грижовен.


Бих искала да кажа на авторката, че колкото мъже, толкова и характери. Това, че не прекарва може би достатъчно време с вас, вероятно се компенсира от нещо друго. Нещата не са толкова прости, понякога един мъж колкото и да иска да е със семейството, нуждата от финанси за същото това семейство все пак е определяща. Аз предпочитам да прекарам дори 2 часа седмично с мъжа ми, но да знам, че той се чувства пълноценен и доволен от факта, че осигурява семейния бюджет, или поне по-съществената час от него. От моите наблюдения ако един мъж не се чувства доволен и полезен за близките си, то неминуемо това се отразява и на отношенията в семейството, започват се конфликти и нещата отиват в грешната посока

Моят работи на смени и няма определен час на излизане и прибиране в къщи.Локомотивен машинист е, и предпочитам да се наспи,а не да ми помага защото е отговорен за доста хора и трябва да е адекватен,а не полузаспал на работа .Иначе когато почива разхожда малкия,гледа го когато имам работа,играе си с него.Единствено наакани памперси не иска да сменя

Моят мъж е лекар - дневни, нощни смени. Понякога след нощна застъпва веднага и редовна смяна. Но, щом стъпи вкъщи, независимо колко е уморен, се залавя с децата. Къпане, разходки, хранене, игри - във всичко си партнираме 50:50. Дори често поема част и от моите отговорности. Като се раждаха децата, си взимаше по един месец неплатена отпуска, за да ми помага /и двата пъти родих със секцио/.
Няма такъв мъж, ей!