Преди да забременея всичко беше перфектно. Мислех си, че съм открила най-допадащият ми човек в секса. Няма нещо, което да не сме пробвали, направили и т.н.
Забременях, имах рискова бременност, от третия месец по препоръка на лекарите спряхме с креватните изпълнения.
Бебето е вече на 5 месеца. Не сме правили секс от година. Направо съм жива за оплакване.
Поставих въпроса, естествено неведнъж. Отговаря ми, че ме възприема вече по друг начин, като майка на детето си. Отделно от това, нямал желание, даже въобще не му идвала мисълта за секс нито с мен, нито с която и да било
Няма любовница, абсолютно изключено е. На 35 години е, аз съм на 26. Имам още някое килце отгоре, но положението въобще не е трагично. Гледам, колкото ми позволява времето да се поддържам в що годе приличен вид вкъщи, е не се гримирам, ама .....
Не съм достатъчно уверена в себе си и тялото си обаче, за да мина към варианта "секси бельо", съблазняване и т.н. Може би, ако виждах поне някакъв намек от негова страна, че има желание нямаше да е така.
Няма здравословни проблеми, здрав, прав мъж е, с почти неутолим апетит за секс в миналото.
Как се справихте вие? (за тези, които са минали по този път) Интересуват ме идеи и на останалите. Усещам, че нещата ще се влошат още повече ако продължавам да бездействам. Засега изкарвам всичко на майтап, понякога и сериозно говоря, отговора е "да, да ще правим" Ама времето си минава.
Темата не е пързалка, за съжаление.....