Преди няколко дни съседка ми даде мартеничка, която каза, че е от църквата Свети Мина.Детенце ми е варицела и някак си дали заради това, но ми стана някак мило, много мило от жеста!
Естествено започнах да мисля как да отблагодаря и запретнах ръкави.Направих една торта, която ми отне два дена.Правих струвах, тя все не става и става, но нейсе след няколко опита, след час подир час проверяване дали се е получила, стоене до нощите пустата стана и...
Отивам сутринта усмихната, приветлива до съседите казвайки, че се надявам да не съм изпуснала сутрешното кафе и давайки чинийка с торта обяснявайки, че това е благодарност за мартеничката.
Отсреща обаче много навъсено ми казаха нервно, с лош тон, че няма нужда, че няма смисъл и едва не ми затиснаха носа на вратата...
Стана ми едно тъжно, едно чуждо и болно....разплаках се във вкъщи, мъж ми се видя в чудо!
Аз просто исках да благодаря!
Седя и се чудя защо, какво се случва и защо понякога хората сме така неприветливи, така невъзпитани - можеше просто да я вземе пък да прави каквото си иска. Не ми е пръкнало ей така да я занеса за да съм ги притеснила с нещо, имах идея просто да благодаря....