Пораснали деца от смесени бракове

Супер тема  ,тъкмо утре ще накарам моите да се разпишат

E това ще бъде страхотно.  Просто ми се иска да погледна през очите на детето си и да се опитам да поправя грешките в зародиш.   

Много интересно, особено ако живеят в трета страна, тогава миш-маша е пълен.   Не че ще се отъждествят със саудитци, щото са родени и живели там. Когато питаме по-големия какъв е (5г), той упорито повтаря, че е англичанин за ужас на татко си ирландец.

Хахаха, нашият син казва, че говорил кроменийски и бил кромениец (идва от селото в което живеем) и няма сърдити. Не мисля, че той самият бил се чувствал странно поради причината, че дете от смесен брак. По скоро реакцията и поведението на заобикалящите е понякога определяща. Тук в Холандия говорят за него като за не- холандец. А в България не е българин. То аз се чудя много често какъв е тогава, а мога да си представя той как би се чувствал в бъдеще

А като беше по-малък, преди две години, питат го в Лос  Анджелис откъде сте и той гордо отговаря: "We are Arabs" з

Милена, напълно те разбирам за "чужд" сред своите, макар че при вас би трябвало да е малко по-леко и по-ясно положението с идентификацията.  За това трябва да намерим по-глобален термин.

Ако не ме смятате zа прекалено дърта, Ще ви раzкажа 

Дърта ?!?  Я не се излагай  Разкажи,интересно Ще ми е а и на другите съЩо мисля. 

Ееее, хайде сега пък дърта
Като поговорката  " поживял, та увидел ".
Ра3кажи. Интересно е. И а3 искам да 3нам.


Noia, аватара ти е супер.

Моята дъщеря пък е "българче". Много държи на това и ако и кажа че е немка, го приема като лична обида.  Даже когато някой я пита как се каzва, ако иска да го иzбъzика, му каzва "българче". И папчо (баща и) е българче щото явно това е комплимент някакъв. 

Татяна, раzкажи, аz много се надявах точно ти и още няколко порастнали деца да се включите по темата. Наистина ли прави впечатление че мама и папа говорят раzлични еzици? Аz все си мислех че децата от смесени бракове до такава степен са свикнали с раzличниците еzици, че приемат именно това положение zа нормално и може дори да им е странно че в други семейства се говори само 1 еzик.

Ами пове4ето тук zнаете моята история 
На кратко фактите. Родена съм в Германия, майка германка (но и тя донякъде от български проиzход  ), баЩата българин, единствено дете.
Докато бях дете, ходихме само веднъж годиШно до Варна.
Майка ми ме е гледала. БаЩа ми беШе на работа и то по такова време, 4е се виждахме само преz по4ивните дни, а тогава той доста спеШе  Искам да кажа, 4е прекарах доста пове4е време с майка ми, отколкото с баЩа ми.

Като дете не исках да 4уя българска ре4, камо ли да говоря. БаЩа ми не беШе постоянен с опитите си да ми говори на български, и той бърzо се откаzа, като си zапуШих уШите и му каzах, 4е не искам да 4уя тоzи еzик, zа какво ми е  Според мен реагирах така не само zаЩото 4увах само немска ре4 в ежедневието, ами zаЩото в Германия нямах контакт с български деца. Имахме поzнати българи там, но все беz деца.
Знаех има/няма 20 думи на кръст. Раzбирах малко. Като бяхме в БГ, ми превеждоха. За какво да у4а български? 

Когато бях на 11 години, тъкмо бяхме довърШили вилата ни край Варна и майка ми по4ина. Това бе моментът, когато БГ стана по важна zа мен. Пръво, 4е покрай вилата си ходихме все по 4есто в БГ, и zаради роднините там (2 месеца след майка ми по4ина и дядо ми в Германия и от тогава нямам никакви роднини тук, докато в БГ вси4ки бяха живи и zдрави), които сед zагубата станаха по важни някак си. Вляzох в пубертета и раzбира се, исках сама да си обЩувам с децата в БГ, а не татко да ми превежда  Пък и след като я нямаШе майка ми, ве4е не бях единственната, която не говориШе български 
И така, по4нах да нау4а еzика по времето на ваканциите в БГ (3 пъти годиШно бях там). После се нау4их и сама да пиШа и да 4ета.  Много се интересувах от вси4ко българско, ходих и по собствено желание (и нежелание на баЩа ми, който се опасяваШе 4е Ще страда немското у4илиЩе) на българско у4илиЩе в Берлин (zа 2 години само). Намерих си български приятели в Берлин, имахме клуб в посолството (с компютър Правец  ). Много ми беШе мъ4но zа БГ, където хората бяха по сърде4ни, в Германия се 4увствах по самотна, някак си. И по това време исках и аz да съм българка и се определях като такава.

И така    По късно оба4е, може би повлияно от факта, 4е живях няколко години в 4ужбина, раzбрах, 4е няма какво да се иzкривя, немкиня съм и в това няма ниЩо лоШо  . Не отри4ам българските си корени  , но факта, 4е съм иzрастнала тук си каzва думата. Все по 4есто zабеляzвам раzликите в манталитета    Съвсем ясно осъzнах, 4е не съм българка, когато се роди дъЩеря ми. Осъzнах, 4е не мога да й говоря на български, не ми идва от вътре. Знаех, 4е на мен самата Ще ми е трудни4ко и 4е няма да съм постоянна. Не zнам детски песни на български освен zай4енцето бяло, липсва ми българско детство. Пък и не искам да я нау4а на раzвален еzик. За това й говоря само на български и то беz никакви гриzения на съвестта. От опит zнам, 4е тя Ще може да нау4и еzика, ако някой ден желае.
Много оби4ам България (не и държавата  ), културата, еzика, религията, кухнята  Но не съм българка.

брaвус, Татяна!

Татяна, благодаря че сподели. Много интересно.

Моите деца не са от смесен брак, но почти през целият си живот са живяли извън БГ (само ваканции са карали там).
При мен щерката твърди, че е българче  .
А младият господин от аватара- израелец  .
Но не винаги е било така, до преди година беше точно обратното.

много ми стана интересно.....Татяна, благодаря и а3, че сподели усещанията си....а 3а това, което си научила - шапо , и3ра3яваш се прекрасно на бьлгарски

ето  и моето вклю4ване,запазвам словореда и вси4ко какато са го написали моми4етата-първо голямата кака

аз се 4уствам и от двете страни , харесвам наи много България ходим там по4ти всяко лято ,и зная езика мога да 4ета и пиша. имам там  приятели , когато живяхме там аз ходих на градина .
харесвами 4е маика ми и бащами занаят разли4ни езици .
когато порасна предпо4итам да живея тук в Сирия  


а сега  и другата

аз се 4уствам българка  ,мен ми хареса България пове4е , там ми хареса природата и традициите , тук е по лек живота ,нямам проблем да говори мама на български а бащами арабски и двата са лесни