Радвам се, че Ви има и Ви благодаря! Благодаря Ви за всико, за беседите, размислите, снимките, радостите и тревогите..... Може би много от Вас не са вярвали, че ще срещтнат толкова подкрепа и разбиране, докато не са окрили товавиртуално и реално кътче. Е и аз бях от тази група . Но сега вече съм мноооого по-уверена и спокойна. Искам само да споделя, че аз едва сега започвам да правя първи крачки по невероятният път към майчинството, към онази първа прегрътката, сълза, болка, радост......, към моето Всичко. Искам да споделя с някой който би могъл да ме разбере. Да може да прогледне защо избирам именно осиновяването..... Засъжаление съпругът ми е абсолютно против, а аз съм обедена, че това е моят път. Искам дете, мога много да му дам, цялата си обич, любова, познание...... живота си, сърцето си, СЕБЕ СИ. На 35г. съм и до сега по една или друга причина не спях да видя заветните две чертички, а и се оказа, че макар омъжена се оказах сама в борбата за дете... Е аз реших, ще бъда МАЙКА, макар и сама, но мисля, в същност зная, че ще се справя. ,Скъпи дами, моля Ви стискайте ми палци и от сега искам да се извиня, но ще Ви заливам с въпроси, ще имам нужда от Вас.