отказва да ходи на градина

Да не би да го тормози някое дете? Ако преди това си е ходил без проблем и става изведнъж, има някаква причина 

Според мен щом се е адаптирал веднъж и така неочаквано си променя настроението-има някакъв проблем.
Трябва да помолиш госпожите да наблюдават  внимателно -да не го тормози някое дете или нещо друго го притеснява.

А защо просто не поговориш с него и не го попиташ какво го притеснява?
Но не така строго, както явно го правиш, за да му се налага да си търси измислени причини, които да ти представя като убедителни, а покажи, че наистина те интересува как се чувства и защо не иска да ходи.
Може да си направите някаква игра на 'детска градина', където той да разиграва ситуации, които се случват там. Много бързо ще се насочи към разиграване на проблемната ситуация, защото точно това е начинът да я покаже на 'повърхността'. Просто му предложи тази игра, без разбира се да му казваш защо и го наблюдавай.

Нещо се случва в детската градина за да отказва да ходи след като се е адаптирал вече. Опитай се да разбереш от детето. Започнете някъква игра и така го поразпитай в хода на играта. Аз прилагам този метод с успех.

При моя син проблема е същия,но аз го отдавам на това,че ходи от скоро на детска градина и не се е адаптирал и интегрирал все още.Не яде нищо,абсолютно нищо и не пие там(отдавам го на това,че не желае да се храни сам, може но не иска и аз съм си виновна за това, тъй като все още го храня, защото когато го храня си изяжда всичко, а ако не го нахраня просто нищо не иска сам да хапне - не е злояд,  яде  всичко), Също на детската не иска да играе с децата, въпреки че докато го гледах в къщи го събирах с деца и виждах как търси други деца .
И аз съм много притеснена, което е нормално за всяка майка.Детето не ми изтъква някаква причина,че не иска да ходи а казва просто,че иска да си остане в къщи. Много съм доволна за сега от госпожите - мили внимателни, гушкат го всяка сутрин и го успокояват като плаче, когато го взема не е потиснат, а е доволен, че си отиваме в къщи и те казват че се е държал добре и даже е бил най доброто дете и го хвалят(това ме притеснява, защото по принцип е палав), но всяка сутрин плаче и едвам го обличам и храня на закуска в къщи, буквално го завличаме до детската -дърпа се и не мога да го отскубна от мен, когато го оставям.
Ако детенцето ти ходи от одавна, а само от два месеца е тоя проблем явно има някаква причина -потърси я, но ако ходи само от 2 месеца и отказва, предполагам че ще се адаптира, просто му трябва повече време. Дано всичко отмине и всички дечица ,които не искат да ходят на детска градина се чувстват добре там и започнат за се забавляват.

Възможно е да има и други причини за това нежелание. Първо, ако почивните дни покрай Коледа са били повечко или някой от родителите е ползвал отпуск. На децата им харесва да си стоят вкъщи и после тръгването на градина е като първия път - същите драми и неволи.
Ако някой от родителите е останал вкъщи - отпуск, безработица, майчинство... Детето се чувства отхвърлено и не може да проумее защо го пращат на градина, когато има кой да го гледа. Много често такива деца правят опити да бягат от градината, точно защото знаят, че вкъщи има кой да им отвори.
А за наличието на бебе и ревността от този факт няма нужда и да се споменава, нали?
Възможно е някоя от тези ситуации да съвпада с вашия случай.

При дъщеря ми имаше един такъв период наскоро, не беше чак толкова зле положението, но се пазареше за детската, а там била по-затворена. Причината беше едно момиченце, което я тормозеше. Сега това дете не е на градина и моето е доста по-щастливо и пак се радва да ходи на градина, вече почти не споменава въпросното дете, а преди нон-стоп за нея говореше, понякога си измисляше даже, че я е ударила, но явно доста й се беше насъбрало.

Явно и при вас има проблем, разрови се, за да го откриеш.

И при мен имаше подобен проблем -но в  по малка степени то само с едната госпожа.Средната е доста разговорлива-т.е не млъква и едната госпожа е била по толерантна-оставяла е я да се наговори,а другата и е правила забележка-та сутрин когато тази беше на смяна-влизаше с рев,и така всеки път-но само докато влезе-след това мир и спокойствие.Опитай се да разбереш какво то4но го тормози

Дъщеря ми също не иска да ходи-предпочита у дома или при бабите,защото си прави каквото поиска,често пита - "Утре почивка ли сме",че не й се ходело на градина, но и аз съм съгласна,че за всяко дете причините да различни - може да не му се става толкова рано сутрин, някое дете да го удря,закача, учителките да са по-строги/сестра ми като малка избяга от градината,защото учителката я биеше/...Моят съвет е - говори с детето, с учителките, с други родители - защото понякога учителките не казват всичко,за да нямат проблеми....или пък го спри за малко - да се успокои детето, но му обясни,че все пак трябва да се ходи на градина...успех!

Май всички деца минават през такъв етап. Естествено е всяко човешко същество да се опитва да клиничи и, ако мине номерът, да се възползва. Затова трябва да си твърда. Аз обясних на моите, че както мама и тати ходят на работа, така и те трябва да ходят първо на градина, после на училище. И, ако не им харесва този вариант, може направо на работа да тръгнат. Но, тъй като не са учили достатъчно, няма да имат никаква професия и единственото занимание, което могат да намерят, е да мият стъклата на колите по кръстовищата или да просят. Децата ми охотно приеха хомота на науката след като им начертах такова бъдеще!

Според мен или има обективна причина в градината, за да не иска да ходи повече там, или е чист опит за манипулация. А може да е съвсем друго нещо. Би ли дала повече информация относно обстоятелствата около вас - да е бил повече време болен вкъщи или някой да го е гледал вкъщи повече време или нещо от този род.
Децата обичат да си стоят вкъщи, защото няма този режим, който го има в градината, няма го взимането на играчките от друго дете, няма го насилието от страна на другите деца и т.н. И когато се наложи да тръгнат отново на градина, ситуацията с адаптацията се повтаря.
Поне при сина ми е така. И при племенниците ми беше така. Щом се задържат повече време вкъщи, после е кошмар да ги върнем в градината.

Напълно подкрепям. Не се самозалъгвай, че е криза на възрастта и т.н. Нещо се е случило. И моето дете 2 месеца и кусур, през лятото ми опяваше, че иска на градина, но щом тръгна още след 1-я ден каза, че повече няма да ходи. В началото не искаше да сподели защо, но в последствие ми каза - причината беше в г-жата. Говори с детето, предразположи го да споделя и ще разбереш причината

baibibi, използвали сме едни и същи доводи  ! Аз също цветущо им обясних как биха мели улиците. Също така се учудиха, че няма да могат да получат и книжка за кола ако не могат да четат и следователно да познават знаците. Казах им, че и не могат да получават джобни, защото няма да могат да смятат правилно.
И така  

Аз пък не бих използвала подобни методи. Ако детето не иска да ходи на градина, защото там не му харесва и ти го принуждаваш с довода, че ако не ходи, ще му се случи нещо още по-лошо (да мете улиците и да мие прозорците на колите), от това не виждам какво добро може да произлезе. Детето трябва да се чувства добре на градината и да ходи с желание. Ако текущата не отговаря на това условие, сменяме я.
Не бих карала детето си да ходи някъде, където се чувства зле. Просто не намирам в това смисъла на детството