как се подготвяте за раждане в 9 месец

  • 4 761
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 42
Здравейте тръпнещи в очакване мами Simple Smile Какво предприемате на финалната права - как се подготвяте за Големия ден физически и психически?Колко често посещавате гинеколога си?

# 1
  • Мнения: 9 973
физически-много ходене,изкачване на стълби,секс
психически-никак,радвах се на корема си

# 2
  • Мнения: 2 110
През цялата бременност се стараех да се храня здравословно и да се щадя от лоши хора и техните мисли.Не съм спирала да работя до последния ден ,защото така се чувствах много добре.Работа ми го позволяваше.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 020
Аз не съм тръпнеща в очакване мама, но си спомням последния ден преди да родя - физически - наспах се едно хубаво и до последно оправях стаята на детето. Психически - ми ..... честно казано подготвях се за това, което ме чака и се настройвах, че всичко ще е както го искам. Така и стана.
Успешна финална права.

# 4
  • Мнения: 8 999
По препоръка на моя лекар всяка седмица посещавах ЖК. Друго не съм правила, просто си живеех като нормален човек.

През цялата бременност се стараех да се храня здравословно и да се щадя от лоши хора и техните мисли.

Ъъъ, а как точно познаваше кой е лош и коя мисъл е лоша? И дали изобщо има лоши мисли за теб този лош човек? И как точно се щадеше?

# 5
  • Мнения: 7 474
Запълвах си времето с пазаруване на последните дреболии за бебето
и се молех вече да излиза, че не можех да дишам вече  ooooh!
На лекар ходех веднъж седмично. За самото раждане гледах да не мисля
много, но не ме беше страх, защото не знаех какво е. Laughing

# 6
  • Мнения: 2 172
Еми как  Laughing
1.Осмия месец-приключихме покупките за беба.Донакупихме останалата по-голяма част от  дрешките,които щяха да ни трябват първоначално.Взехме кошарката.Изпрах и изгладих всичко и прилежно подредих в гардеробчето.Оправих и кошарата с чаршафи и обиколници.Взехме шишета и всякакви аксесоари.
2.Деветия месец- приготвих прословутата чанта с багажа за болницата.
Общо взето през този последен месец не съм правила нищо подготвително.Само помня,че всяка вечер гледахме филми на компа и ядяхме близалки с мъжа ми.Аз бях чисто гола,увита в чаршаф и все си казвах.Ето сега...тази вечер ще е.Да,ама не беше.Преносих с 8 дена  Laughing
3.На първата консултация в 9-тия месец, док ми даде папката с документи и изследвания като каза,че почне ли раждането тръгвам за болницата с тази папка.Без нея не можело.След това ми назначи последни изследвания (кръв,урина),ходих и още веднъж на консултация.И уточнихме,че ако до термина не съм започнала да раждам да идем на термина.И така всеки ден след термина ходихме да слуша тоновете,прати ни и на запис в болницата.Някъде на 3-тия ден от преносването ми направи гинекологичен преглед ,да види има ли ракритие,ала бала,но нямаше нищо.Вечерта преди да родя беше последната консултация  Peace

Последна редакция: нд, 15 фев 2009, 17:19 от elfi4ka

# 7
  • Мнения: 9 390
На лекар ходих веднъж на две седмици.
Физически-много разходки. 
Психически-не спирах да мисля какво ме очаква и дали всичко ще мине добре.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 271
физически - гледах да се движа възможно повече, въпреки че ми беше тежко.
А за психическата ми подготовка, природата се погрижи - толкова ми беше писнало да ми тежи корема, да не мога да дишам, толкова исках да си видя бебето, че за мен раждането беше радостно събитие, което очаквах с нетърпение. Simple Smile

# 9
  • Мнения: 1 763
Физически- никак. Навън беше студено, гадно, на мен ми стискаха ботушите и въобще не ми беше до разходки. Повече си лежах .
Психически също не се подготвях. Не ме беше страх от раждането.

По лекари ходех доста. Направих си уговорка с лекар за раждането и ходех всяка седмица да ме преглежда. Лекарката, която ми водеше консултациите, също ме караше да ходя всяка седмица, за да слуша тоновете на бебето. Това ходене по болници ми беше досадно, но поне бях сигурна, че всичко с бебето е наред.

# 10
  • Мнения: 2 334
Физически- никак. Навън беше студено, гадно, на мен ми стискаха ботушите и въобще не ми беше до разходки. Повече си лежах .
Психически също не се подготвях. Не ме беше страх от раждането.

По лекари ходех доста. Направих си уговорка с лекар за раждането и ходех всяка седмица да ме преглежда. Лекарката, която ми водеше консултациите, също ме караше да ходя всяка седмица, за да слуша тоновете на бебето. Това ходене по болници ми беше досадно, но поне бях сигурна, че всичко с бебето е наред.

Все едно аз съм го писала  Laughing

# 11
  • Мнения: 9 814
Физически при мен подготовката за раждането се състоеше най-вече в дълги разходки и подходящи упражнения.
Психически се настройвах за нормално раждане без упойка.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Физически се подготвях от самото начало- много ходене пеша, изкачване на стълбите да 8 етаж ежедневно. А психически се настройвах за еднонормално раждане. Беше ме шубе ако трябва да си призная, че като тръгна да раждам няма да има кой да ме закара, но нацелих мъжо у нас в деня на събитието.

# 13
  • Мнения: 1 740
Физически с много разходки,а и корема не ми тежеше и времето беше много хубаво и непрекъснато бях на вън. Психически се настройвах за нормално раждане.

# 14
  • Мнения: 641
Физически-не мога да се подготвям много,защото кръста ме боли убийствено,но гледам всеки ден да изкачвам стълбите от 1 до 8 етаж(и нагоре и надолу).
А психически не се настройвам ,защото съм си настроена още от когато забременях,че като тръгне бебето да излиза връщане назад няма и честно казано нямам никакви страхове.
Смела съм може би защото не знам какво ме чака,но каквато и да е болката ще е нищо в сравнение с радостта след това.

Общи условия

Активация на акаунт