ПРОБЛЕМИ С 5 годишно осиновено дете

  • 9 022
  • 33
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
МОЛЯ, ОСИНОВИХ ДЕТЕ НА 5 ГОДИНИ, КОЙ ДА МЕ НАСОЧИ ЗА ОБУЧЕНИЕТО МУ? ИМА ИЗОСТАВАНЕ В РАЗВИТИЕТО, СЕГА Е НА НИВО 3,5 ГОД
НЕ ПРЕДПОЛАГАХ, ЧЕ ТОЛКОВА НЯМА КОЙ ДА МИ ДАДЕ НАСОКИ,  КЪДЕ ДА УЧИ И КАКВО ! ДОСЕГА СЕ СБЛЪСКВАМ САМО С ПЕЧАЛБАЛИ ИЛИ НЕЗАИНТЕРЕСОВАНИ ХОРА.
ЩЕ СЪМ БЛАГОДАРНА АКО МИ ПОМОГНЕ НЯКОЯ ОТ ВАС С ПОДОБЕН ПРОБЛЕМ
angela61@abv.bg

# 1
  • София
  • Мнения: 9 517
Здравей, Анжи, и добре дошла.
Моля те, за да можем да ти отговорим, напиши кога е осиновено детето, какво значи обучение според теб, какво имаш предвид под изоставане в развитието и т.н.
Също така можеш да поразровиш из форума - принципно децата, осиновени на по-голяма възраст имат проблем с адаптацията, както и майките им между впрочем. Връзката се изгражда бавно и трудно, но се изгражда. Преди да сте изградили връзка се съмнявам, че детето ще започне да дърпа напред - връзката с майката е от изключително значение. Време ви трябва и на двамата, много време.
Вече ако има някакъв по-специфичен проблем, за който е нужен специалист, предполагам че тук ще има кой да те насочи, но за всичко това трябва повече информация.

# 2
  • Мнения: 104
Предполагам , че сте заедно от 1-2 месеца.Не се плаши ,не е толкова страшно, аз също осинових синът ни на 5 год.Сега не мога да пиша повече ,ще се опитам да пиша довечера по късно и да споделя много неща. В движение  се учим да сме едно семейство, ние да бъдем майки  - децата наши синове или дъщери. Hug

# 3
  • Мнения: 2 084
Анжи, добре дошла. Зарежи обучението! Поиграите си и се погушкайте като за начало. Откога сте заедно. Ние тука все сме майки на професори и от нашите гарджета по-хубави няма. Моите ненавършили 5 години принцове само по ядрена физика малко изостават, но наваксваме бързо. Отпусни се, и разкажи.  bouquet

# 4
  • космополитно
  • Мнения: 941
По тревогата в думите ти допускам, че отскоро сте заедно и че си неподготвена за спецификата в развитието на децата от институция.
Не се шашкай! За тези деца "нормата" е изоставане в психосоциалното, че дори (при някои) и  изоставане и във физическото и моторното развитие...
Всички тези изоставания са поради цялостното занемаряване на децата в "домовете"- липсата на достатъчно емоционални стимули; невъзможността за адекватно за възрастта движение; непълноценна храна...

Поздравления за решението ти да приемеш за свое това голямшко дете!    bouquet
То 5 год. е било в затвор, а ти си го завела в един обширен и пъстър свят гъмжащ от непознати неща, порядки, взаимоотношения.... #Crazy

Можеш да почувстваш колко объркващо е това за детето и как то вероятно се чувства както абориген попаднал в цивилизацията (може и да се затвори в себе си за период от време).

Отнасяй се с него като с обично  дете (гушкай го, поглези го, развеждай го наоколо...), което... има много да учи: въвеждай го, обяснявай му, учи го, показвай му, разказвай му кое какво е и за какво служи...И бъди спокойна и търпелива- дечицата много бързо наваксват компенсаторно изоставанията си (естествено колкото повече престой в институция, толкова повече дефицити за неутрализиране).

Но децата наистина бързо живват-досущ като поляти цветя, които са били оставени дълго  да вегетират без вода и топлинка!...

# 5
  • Мнения: 104
Здравейте !Осиновихме детето на 5 г.2м. и сме заедно от 07.май 2008г.- вече 9 месеца заедно.Докато го посещавахме в дома не ми правеше впечатление ,че е по  малък на ръст тегло ,че не изговаря ясно думите -както говорят 5 годишните деца,защото около мен нямаше деца на тази възраст отдавна бяха на тази възраст.
Когато го взехме ,си останах в къщи само 2 седмици докато му извадят новите документи /акта за раждане/,да го запиша на лекар,да изкарам документи за детска градина.Предварително я бях уговорила още когато подадох и документите за съда.Сметнах, че ще е по добре сред децата,занимания игри .Приеха го много добре в градината,а както е общителен и раздаващ целувки ,му прощаваха белите.Отскубнал току що засятите цветя иги подарил на лелята,пак ги посадили -оцеляха и цъфтяха.
Когато го заведах за първи път на детската площадка,о ужас кадето си намереше паднали царевични пръчици,семки си ги вземаше и слагаше в устата да ги яде.Сядахме на скамейката,той не доволстваше ,че го карам да сяда ,но аз упорито обеснявах ,че това е мръсно и не се яде.Когато иска да дойде при мен и да си вземе каквото носим солети,цар.пръчици или др. С този проблем се справихме за три дни , когато изпусне нещо или намери само ми казва и отива да го хвърли в коша.
Ако другите деца ядат нещо ходеше и си искаше- понякога още го прави но рядко ,в повечето случаи идва и ми казва ,че иска да му купя.
Друг проблем беше , че отиваше при всеки в парка и се буташе да го гушнат,раздаваше целувки на всички .Някои се радваха на вниманието/особено по възрастните баби/,други го гледаха като изкопаемо.Повечето се  радваха ,че бил общителен и ми възразяваха когато правех забележки и се карах-да не ходи при хората на пейките да се бута а да си играе като  другите деца на пързалката,люлките и пясъка, иначе се прибираме.Когато някой кажеше "Не му се карай."- аз отговарях "А вашето дете така ли прави?",всеки отговаряше с"Не." и повече не възразяваха когато правех забележки.Правех забележки и предупреждавах ,че ще си тръгнем два пъти трети път наложеше ли се да правя забележка го извеждах от парка, понякога и с рев. Сега все още обикаля парка по 10 пъти в кръг като див кон който доскоро е бил вързан,вие да не си помислите ,че го държа вързано това дете просто има свръх енергия.Вече не ходи при всеки в парка само ако е познат.             На 5 г.2м. беше висок 96 см и 12 кг.Заведох го на ендокринолог направихме изследвания анемия няма ,щитовидна жлеза наред ,снимка на ръчичките по развитие на костна система -колкото дете на 3г. и 6 м.Изписаха ни витамин "киди"да пием.Апетит има детето - храна -масло,домашно пиленце отгледано от дядо и баба и пак от тяхната градина на вилата  зеленчуци и плодове на воля."Потупване по дупето."
Сега сме почти на 6 г./ще ги навършим на 15.февруари  и сме104см и15кг
Как се справихме с говора-сами.Докато вървим,готвя или правя нещо което ми позволява да говоря играем на думи аз казвам дума той повтаря след мен ако не я кажи добре повтаряме я.Сядаме на дивана един до друг всяка вечер четем приказки пак по същия начин -в началото прочета една дума той повтаря,сега вече чета 2 и повече думички и тои повтаря.Тъй като той искаше да държи и "чете" книгата мама започна да и се изкривява погледа-започнах да повтарям приказките ида ги чета със затворени очи.
Един месец почти не бях спала ,изпитвах ужас паника страх безпомощност ,но никога не я показах пред него аз трябваше да бъда силна за да го вградя в това общество.Да бъда Мама.
Почти три месеца се учихме на много неща карах се ,правих забележки подред на всички имах,имам чувството ,че всички /домашните-свекърва ми и свекър ми /се вдетениха имам цяла детска градина в къщи .Държат се с него като с три годишен...
Май аз станах агресивна и хиперактивна .
Не може да стои на едно место все шава, но мама го кара да стои и да оцветява.В началото, драсни малко и става да ми го показва  ,сега вече оцветява цялата картинка и тогава идва да ми я показва.Правих ме си състезание  ,кой ще оцвети най напред картинката .Просто трябва да ги заинтригуваш да обърнеш всичко на игра .Казвам"Имам работа седни оцвети една картинка и ще излезем" а той казва"Добре и аз имам работа/отговорност/"и сяда да оцветява.
От Бъдни вечер сме по близки, тогава ме попита "От къде ме взехте? ".Преди това съм се опитвала да почна някакъв разговор за дома за имената на децата с които е бил и бях вметнала вместо дом -голямата къща с много деца,но той отклоняваше разговорите.Аз казах "Как от къде? Кажи ти ."Той каза "Бях с много деца в една голяма къща"Прегръшахме се дълго всякаш да са убедим ,че се намерихме,Говорихме си ,че се обичаме.
В началото казваше "Обичаш мене?"и чакаше отговор да кажа ,че го обичам много дори и когато е непослушен.
Сега казва "Много те обичам мамо!" и вече не моли за отговор ,а го получава" Много те обичам."следва прегръдка.
Приспа ми се отивам да спя,ще пиша пак когато мога и приспя мъжете.

# 6
  • Мнения: 3 715
Анжи, като те чета и се връщам 9 месеца назад и макар че детето ми беше на две, изпитвах същия ужас като теб.
Първо се успокой и се зареди с много търпение. Моето дете беше на две, а развитието - и емоционално и физическо беше като на дете на годинка най-много. Не искаше да се гушка, чак на третия месец ми позволи да легна до него на леглото, до тогава сядах на пода и слагах глава на края на леглото до крачетата. само това ми позволяваше. Иначе на всички мъже на улицата казваше тати, на мен ми викаше "лельо" цял месец. С играчки почти не играе и сега, а гледането на телевизия е максимум 5 минути.
При мен проблемът се задълбочи и с трудното ми приемане на детето. Трябваха ми около 6 месеца, за да свикна с него и да го приема като мой. Ужасно трудно се нагодих към новата си роля на майка, нещо, което не бях очаквала от себе си. Мислех си, че когато детето дойде в нас, аз ще съм перфектната майка. Да, бе, да.
Съветът ми е първо да се успокоиш, всичко ще се нареди, детето ще напредне, ще влезе в нормата за връстниците, но трябва време. С всички деца от домовете е така, просто при по-големите е имало повече време да назаднат. В никакъв случай не мисли, че детето ти не е в ред. Защото в един момент аз си мислех, че моето е тъпо и никога няма да се оправи. Ми не е така, просто трябва време и търпение.

# 7
  • Мнения: 1 843
Анжи, ще се опитам да ти разкажа някои неща по-подробно, но по-късно.

Осинових голямата си дъщеря на 4 години и 2 месеца близо. Разбирам за какво говориш, но гледай да се успокоиш. Нормално е! Засега само - опитай да останеш с детето повече време у дома и не го гледай като 5 годишно. Ще дойде и този момент, ще навакса, но за да стане, има нужда да си изживее онова, което не е.
Не му се карай и не се срамувай, че се държи като по-малко. Следвай го.

До после! Simple Smile

# 8
  • Мнения: 1 325
Анджи, човек никога не е максимално подготвен за това какво да очаква, когато осинови дете и то на по-голяма възраст. Независимо колко е чел и колко се е интересувал. Това, че детето изостава е напълно нормално. Само, че не трябва да поставяш в основата на напредъка му обучението. На детето трябва време и любов и всичко ще се нареди от само себе си. Ежедневието ви, в което сте заедно ще научи детето на всичко. Малко по малко. Нещата не стават от веднъж. Сричка по сричка, дума по дума. Детенцето е загубило толкова много време от живота си, не може да навакса с космическа скорост. Като слижиш и периода на адаптацията му към новата среда, в който според мен децата не напредват особено, иска си поне от 6 месеца нагоре. Днес ние навършваме точно 6 месеца откакто сме заедно и все още имаме доста "недоразумения", които изглаждаме постепенно. Така, че кураж!
Кмира, поздравявам те, освен за огромното ти търпение към детето и за това, че си от Хасково (моя раден град към който имам специален сантимент). И ние сме много общителни към непознатите, даваме целувки наляво и надясно, но с времето - все по-малко.
Кудкудяка и аз си мислех като теб, че съм много търпелива и от мен ще излезе перфектната майка. Като с магическа пръчка. Да, наистина не става така. Понякога не мога да се позная, уж бях човек с волски нерви! Нямах проблеми с приемането на детето, по-скоро с факта, че живота ми се промени тотално и завинаги. И ми трябваше време да свикна с това.
Успех на всички мами в начинанието на бъдат такива! И то перфектни Simple Smile

# 9
  • Мнения: 11 870
И аз от групата на майките, осиновили по-големи деца.
За първи път видях сина си, когато той беше на 2г.7мес.Поднормено тегло и ръст, малко думи в речника, много дефицити в поведението, на тази възраст беше мнооого далече от ползване на гърне, напр.Формално отговаряше на всичките ми изисквания, посочени в доклада/ бях посочила възраст до 3год, като се надявах, както всички на по-малко дете/така, че трябваше да се справя.

Дали защото аз самата цял живот съм се напъвала да бъда все сред първите, дали по някаква майчина интуиция, приех някак спокойно дефицитите на детето.Убедих се, че това са социални дефицити и реших, че ще ги преодолеем.По външен вид и поведение,както и  умения, синът ми наподобяваше дете на година и половина.Ами да, притеснявах се.Но ми помогнаха други майки на осиновени деца, споделяйки че социалните дефицити са нещо естествено и преодолимо.И сега детето ми говори по-зле от други деца, само от броени дни сме махнали памперса, чудо да стане не може да нареди пъзел.Но наистина, нищо му няма!Дала съм му пълна свобода и го приобщавам към света по метода на удоволствието.Не му се редят пъзели- добре.Много обича да пее-чудесно!Пеем заедно,така учим думи и понятия.Играем ролеви игри/доста неуспешно от моя страна,защото нещата се въртят около техника и коли, а аз дори нямам шофьорска книжка/Но помага за ориентация, логика и учене на думи.
В началото четях в Нашите деца, че биологичните деца на тази възраст "обожават книжки".Моят не ги поглеждаше.Бутах книги и в ръцете на майка ми/ пенсионирана учителка/, а тя се смееше- Ами за какво му са, още не ги харесва,на което аз издивявах.Само след шест месеца /май няма още и шест да сме заедно/ синът ми обожава, не ами си умира за книжки.Но не какви да са, не всички са му интересни.А точно класиката в приказките,вечните книги на всички поколения деца, книгите от моята детска библиотека

Анжи,
, ако много се притесняваш, заведи детето на специалист.Просто за да си спокойна ти.Но убедена съм, във всеки човек има нещо уникално и слагането на хората в калъп чрез разни средностатистически знания и умения може само да навреди на развитието на детето.Много по-ценно е да откриеш негови специфични и уникални умения, отколкото да се стремиш да го изравняваш.
Моето дете е гледано в един от най-добрите домове в България, вероятно и най-добрият като чета написаното тук.И пак има проблеми- липсата на обич и индивидуална грижа е нещо пагубно за децата, както и намирането на любовта кара децата / и възрастните ,разбира се/ да цъфтят и да летят след мечтите си!

# 10
  • София
  • Мнения: 9 517
Малко ОФФФ и не знам дали му е мястото тук, ама все страдам от липса на време.
Момичета, не мислите ли, че би било добре да спретнем една тема на тази тема, която евентуално да заковем - така хем кандидатите ще имат понятие какво ги очаква при взимане на по-голямо дете - не само дефицитите на детето, но и тези на майката /ако мога да ги нарека така/, хем човек като вземе детето, няма да се чувства така ужасен от собствените си реакции. Ако идеята ми е добра, моля някой по-знаещ и можеш и по-добър от мен в перото да сложи началото.
Иначе инфо има, но то е разпръснато из целия форум и човек трудно се ориентира.

# 11
  • Мнения: 2 123
нещо като осиновеното дете в къщи - месец първи ли

# 12
  • София
  • Мнения: 9 517
Ами нещо такова, но да се набива на очи, че не става въпрос само за чувствата на детето, но и на майката. А и не е само първия месец, ами направо година.
Не си доспивам напоследък и хич не съм по мисленето.

# 13
  • Мнения: 1 325
Фоксче прекрасна идея. Всъщност тази тема май ще е най-важната и полезната. Какво се случва и какво не се случва през първата година на детето в къщи. Нещо такова. От какво да се страхуваме като родители и от какво не. Как майката приема себе си в новата си роля.Определено ще е от помощ за всички майки. Аз научавам от тук, например, че много от реакциите на моето дете са характерни за повечето осиновени деца.

# 14
  • Мнения: 6
Благодаря на Всички  Ви, НЕОЧАКВАХ, ЧЕ ЩЕ ИМА ТОЛКОВА МНОГО ОТЗИВИ. БРАВО НА ФОКСЧЕ, ЗА ИДЕЯТА ДА СЕ НАПРАВИ ТЕМА КОНКРЕКТНО ЗА ТОВА, КАКВО ПРАВИ МАМА, СЛЕД КАТО Я СПОХОДИ ЩАСТИЕТО ДА СИ ИМА ДЕТЕНЦЕ. СПОРЕД МЕН ВСИЧКИ  СЕ ИЗПРАВЯМЕ  ПРЕД ПОЧТИ ЕДНАКВИ ПРОБЛЕМИ И СМЕ ЕДНАКВО НЕПОДГОТВЕНИ КАКВО ДА ПРАВИМ.
АЗ СЪМ С МОЯТА НИЯ, ОТ 6.12.2008Г, Т.Е ВЕЧЕ ГДИНА И МАЛКО.
ТЯ Е МНОГО ОТВОРЕНО, КОМУНИКАТИВНО И ПОЗИТИВНО ДЕТЕ. НЯМАШЕ ПОЧТИ НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ С ВРЪЗКАТА С МЕН И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ/ АЗ Я ОСИНОВИХ И ОТГЛЕЖДАМ САМА/.
АЗ СЪЩО СЪМ ПОЗИТИВЕН ЧОВЕК, НО  В НИТО ЕДИН МИГ НЕ СЪМ ИМАЛА КОЙ ЗНАЕ КАКВИ ОЧАКВАНИЯ  ОТ ТОВА ДЕТЕ. АЗ Я ОБИЧАМ И И ТЯ МЕ ОБИЧА, ТОВА СИ ГО КАЗВАМЕ ВСЕКИ ДЕН ПО 10 ПЪТИ.
ПРОБЛЕМА, КОЙТО МЕ ТЕРЗАЕ Е СЛЕДНИЯ- ТЯ ВЕЧЕ Е НА 6Г 10МЕС. И БИ ТРЯБВАЛО ДА Е В ПРЕДУЧИЛИЩНА ГРУПА , АЗ Я ОТЛОЖИХ ПО СЪВЕТ НА УЧИТЕЛКАТА Й, КОЯТО БЕШЕ В ЛОГОПЕДИЧНАТА  ДЕТСКА ГРАДИНА, НА БУЛ. СВ.НАУМ, С ПРЕЗУМЦИЯТА ДА СЕ СЛЕДИ РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО, ДА СЕ ЗАБАВИ ОТИВАНЕТО Й В УЧИЛИЩЕ С ЕДНА ГОДИНА, ЗА ДА НАВАКСА И ДА НЕ СЕ КОМПЛЕКСИРА ??!! НО КАТО ВСИЧКО ХУБАВО В ТАЗИ ДЪРЖАВА НАПРАВИХА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ГРАДИНАТА,  ГОЛЕМИ ГРУПИ, СМЕНИХА СЕ УЧИТЕЛКИТЕ И ЛОГОПЕДА Й И  СЕГА СЪМ ПРОЦЕС НА УМУВАНЕ, КАКВО ДА НАПРАВЯ . ЖИВЕЯ В МЛАДОСТ-1, НЕ ИСКАМ ДА ПЪТУВАМЕ ЧАК ДО ЛОЗЕНЕЦ, НО КАКВА ГРУПА ДА ТЪРСЯ И ТО ПО СРЕДАТА НА ГОДИНАТА ???? ДАЛИ ГРАДИНА С 5- ГОДИШНИ, ДАЛИ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА, КЪДЕТО СИГУРНО НЯМА ДА СЕ СПРАВЯ/ ЗНАЕТЕ ПРОБЛЕМА С КОНЦЕНТРАЦИЯТА/ ДАЛИ БАЯ СКЪПОТО  МОНТЕСОРИ ??? БЯХ МНОГОСЛОВНА
В ПОДКРЕПА НА ФОКСЧЕ ДА СЪСТАВИМ СПИСЪК С ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ С КОИТО СМЕ СЕ СБЛЪСКВАЛИ , ПЪК КАК ДА ГИ ОФОРМИМ ВИЕ ЩЕ КАЖЕТЕ , АЗ СЪМ НОВАЧКА ЩЕ ПИША ПАК СЛЕД МАЛКО, ДА СИСТЕМАТИЗИРАМ И ЗА СЕБЕ СИ НЕЩАТА !!!! ОБИЧАМ ВИ , ПРИЯТЕЛКИ !!!!

Общи условия

Активация на акаунт