Аз сьм нова тук.Когато видя тема свьрзана с осиновяване винаги чета с интерес,може би защото там е болното ми място.Може би в мое лице някои от вас ще намерят себе си,може би така ще отговорите на някои от вапросите си,а се надявам да го прочете и някои от биологичните ми,вьпреки че в това се сьмнявам.Сега сьм на 36 г семеина с детеце на 3 год.Научих че сьм осиновена на около 10 год. и от тогава до скоро както на много от вас ме измьчваше мисьлта да намеря биологичната си маика.Когато станах пьлнолетна я открих с детектив.По случаиност се оказа че имаме познат в сьщото село.На пьрвият вьпрос дали иска да се видим отговорила с вьпрос-"какво иска пари ли?"Както и да е видяхме се.Винаги сьм си представяла пьрвата ни среща и вьпросите които ще и задам.Не попитах нищо бях като онемяла.Разбрах че имам по-малка сестра.От тогава от нея ни вест-ни кост до скоро.Виждах човека които ни свьрза и все се надявах да ми каже че пита за мен,но тои нищо не казваше и аз нищо не питах.На рожденият ми ден естествено винаги се сешах за нея.Миналата година пак видях този човек и тои ми каза че питат за мен и дали бих искала да дам телефон да се чуем.Дадох му номера си и жената<не мога да я нарека маика>се обадя.Разбрахме се да им отидем на гости.Оказа се че сьпруга и починал и вече може да ме потьрси спокоино.Видях сестра си и двете и дечица.Отидохме сьс сьпруга ми.Те се дьржаха с нас все едно че цял живот сме били там.Како това,батко онова...Да ви кажа защо отидох.Отидох понеже вече бях маика.Не мога да си представя и ден без детето си,а да го оставя пцлен абсурд,Реших че понеже не е била пьлнолетна когато сьм се родила вместо нея са решавали други и може би цял живот е страдала за мен.Поне тази среща и дьлжах.Какво веше разочарованието ми когато на другият ден се чухме сьс сестра ми и разбрах че имам още един брат когото сьщо е изоставила.Тои сьщо ги е намерил и те имат и негови координати.Направо бьх шокирана.За миг изчезна сьжалението ми кьм нея.Тогава вече е била пьлнолетна и пак го е оставила.Що за човек може да си да изоставиш и двете си деца.После се оказа че аз и сестра ми сме от един и сьщи баща.Когато ходих преди години не беше ли редно да му каже.Все пак тои и е сьпруг сигурно би искал да знае.Оказа се идруго че тази жена не помни кога сме родени аз и брат ми.Обадих и се и казах че не искам да ме тьрси по никакьв повод и че за мен е кьсно да се правим на семеиство и че аз имам страхотна маика.Вече една година подьржаме врьзка с брат ми които сьщо е оставен за осиновяване.Тои в момента не е в БГ,но се чуваме често,а моята маика е тази която ме е осиновила.Гледала ме е сама и ми е дала повече отколкото би могла биологичната.При брат ми сьщо е така.
- Публикувана: 10 фев. 2009, 11:04 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2009, 23:59 ч.
размислите на една осиновена
Ееееех мила... каквото и да ти кажа, вероятно ще звучи клиширано.
Затова няма те успокоявам, че това се случва, че си била родена за да се срещнеш с истинската си майка - в смисъл всяко зло за добро. Не бих ти казала, че е изпитание, че си избрана, че си късметлийка, че слава богу, че така се е получило та си разбрала кой кой е.
Никой, никой на света не заслужава твоето огорчение и мъка.
Когато чета подобни истории ушите ми забучават, сълзи на яд и бяс ми избиват и ми става много много тежко на душата. В такъв момент си представям, че ако моето прекрасно, умно, усмихнато момченце един ден бъде отхвърлено по подобен начин .... по добре да не пиша какво си представям че ще направя. Няма разум, няма съдене, няма теглене на добро и зло. Само инстиктивни реакции
Желая ти много сила, кураж и вяра в себе си.
Тук има такива прекрасни жени, които не само са оцелели след мелачката, но са създали чудесни семейства, имат кариери, изобщо .... дано да пишат. Те са хората, които могат да кажат адекватните думи
Искам само още едно нещо да ти кажа - вероятно (казвам вероятно, защото не те познавам, но от поста ти виждам, че явно е така) има един човек (освен детето ти разбира се), за който ти си и винаги ще бъдеш най-важното събитие, най голямата радост, най-силния трепет. Това е твоята майка. Този факт, по никакъв начин не компенсира болката ти, не те утешава, не заличава раните, но все пак е добре да знаеш, че има някой, който да те гушне и да те полюлее, докато болката изболи своя момент.
П.С
Ей това най много ме потресе "Оказа се че сьпруга и починал и вече може да ме потьрси спокоино." Не искам да съдя никого, но простооооооооооооооо...........................
Затова няма те успокоявам, че това се случва, че си била родена за да се срещнеш с истинската си майка - в смисъл всяко зло за добро. Не бих ти казала, че е изпитание, че си избрана, че си късметлийка, че слава богу, че така се е получило та си разбрала кой кой е.
Никой, никой на света не заслужава твоето огорчение и мъка.
Когато чета подобни истории ушите ми забучават, сълзи на яд и бяс ми избиват и ми става много много тежко на душата. В такъв момент си представям, че ако моето прекрасно, умно, усмихнато момченце един ден бъде отхвърлено по подобен начин .... по добре да не пиша какво си представям че ще направя. Няма разум, няма съдене, няма теглене на добро и зло. Само инстиктивни реакции
Желая ти много сила, кураж и вяра в себе си.
Тук има такива прекрасни жени, които не само са оцелели след мелачката, но са създали чудесни семейства, имат кариери, изобщо .... дано да пишат. Те са хората, които могат да кажат адекватните думи
Искам само още едно нещо да ти кажа - вероятно (казвам вероятно, защото не те познавам, но от поста ти виждам, че явно е така) има един човек (освен детето ти разбира се), за който ти си и винаги ще бъдеш най-важното събитие, най голямата радост, най-силния трепет. Това е твоята майка. Този факт, по никакъв начин не компенсира болката ти, не те утешава, не заличава раните, но все пак е добре да знаеш, че има някой, който да те гушне и да те полюлее, докато болката изболи своя момент.
П.С
Ей това най много ме потресе "Оказа се че сьпруга и починал и вече може да ме потьрси спокоино." Не искам да съдя никого, но простооооооооооооооо...........................
peshevakali , твоята история наистина е много тъжна.Трудно ми е да повярвам, че има такива жени 
Моята логика тръгва от ... да речем поговорката - Крушата не пада по далеч от дървото! , и някак си не мога да проумея ,познавайки себе си, че мога да имам такива създатели , но не го изключвам ,разбира се.Аз все пак никога не бих изоставила детето си...
Иска ми се да ти кажа нещо, от което да ти олекне , на твое място просто бих затворила тази "страница" от живота си , минало -заминало, знаеш истината, приемаш я като голям човек и продължаваш!!!
Все пак ,не си очаквала кой знае какво от тази жена ,нали ?!
Регистрирай се ,бъди с нас ,нека си помагаме взаимно , различно е когато си споделяш с хора, преживели същото , поне аз така мисля
Моята логика тръгва от ... да речем поговорката - Крушата не пада по далеч от дървото! , и някак си не мога да проумея ,познавайки себе си, че мога да имам такива създатели , но не го изключвам ,разбира се.Аз все пак никога не бих изоставила детето си...
Иска ми се да ти кажа нещо, от което да ти олекне , на твое място просто бих затворила тази "страница" от живота си , минало -заминало, знаеш истината, приемаш я като голям човек и продължаваш!!!
Все пак ,не си очаквала кой знае какво от тази жена ,нали ?!Регистрирай се ,бъди с нас ,нека си помагаме взаимно , различно е когато си споделяш с хора, преживели същото , поне аз така мисля
Много тъжна история ,аз за това бих си спестила подобни емоции ,но това е въпрос на личен избор ,разбира се-да търсиш или не.
Никога не бих съдила друг осиновен ,че е търсил -и аз съм имала хиляди въпроси ,но вече се научих да живея без да си ги задавам.
Единственото чувство ,което ми остана е страхът какво ли е щяло да стане с мен ,ако не бях попаднала при родителите ми.Знам ,че ужасът е отминал ,но още ме плаши мисълта за алтернативата.
Сигурна съм ще намериш сили да превъзмогнеш случилото се
Никога не бих съдила друг осиновен ,че е търсил -и аз съм имала хиляди въпроси ,но вече се научих да живея без да си ги задавам.
Единственото чувство ,което ми остана е страхът какво ли е щяло да стане с мен ,ако не бях попаднала при родителите ми.Знам ,че ужасът е отминал ,но още ме плаши мисълта за алтернативата.
Сигурна съм ще намериш сили да превъзмогнеш случилото се
Препоръчани теми