Здравейте Мами,искам да споделя ,един голям за мен поне ,проблем-имам син на 1 година и два месеца развива се нормално и по4ти нямахме проблеми някъде до като навърши годинка.След това оба4е ми се взе тока започна да проявява голям инат,какво да ви такъв инат е чак самия той на може да се търпи.Понякога плаче без причина,седи и реве,опъва крака и ако счучайно го доближа започва да реве още по-силно,понякога и на разходки се получава същата ситуация,умирам от срам.Има слу4ай в който просто го оставям да се нареве и му минава за около 5-10 мин. , но има и моменти в който може да реве с часове , много ми е мъчно,като го гледам и не знам как да реагирам , случвало се е от рев да започне да се захласва.Моля Ви дайте ми съвет,как да постъпя,не искам да става мамино гевезе , но кой е по-добият вариант да го оставя да се наплаче или да се опитам да поговоря с него внимателно и спокойно.Благодаря Ви .
- Публикувана: 7 фев. 2009, 18:12 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2009, 19:21 ч.
Възпитание
Докато реве, едва ли можеш да говориш спокойно с него - само ще се дразни още повече 
Имам чувството, че ако не всички, то повечето деца минават през такъв период. Аз лично бих изчакала да се нареве поне малко, т.е. да мине силният рев в началото, и едва тогава бих поговорила с него. С моя обикновено така процедирам, или пък го гушвам (ако ми позволи) и гледам да му отвлека с нещо вниманието.
Имам чувството, че ако не всички, то повечето деца минават през такъв период. Аз лично бих изчакала да се нареве поне малко, т.е. да мине силният рев в началото, и едва тогава бих поговорила с него. С моя обикновено така процедирам, или пък го гушвам (ако ми позволи) и гледам да му отвлека с нещо вниманието. 
дано мине бързо
Ако се случи навън- за ръката и се прибираме. Често изглежда, че направо го влача пред критичните и изумени погледи на разни баби... 
Ако сме вкъщи- правя се, че не го чувам или му казвам да отиде в другата стая да плаче на спокойствие. Или повишавам тон. А напоследък сядам до него и се правя, че плача и аз /ама аз водя по децибели/ . Млъква и ме гледа втрещено. Засега действа. 
Ако сме вкъщи- правя се, че не го чувам или му казвам да отиде в другата стая да плаче на спокойствие. Или повишавам тон. А напоследък сядам до него и се правя, че плача и аз /ама аз водя по децибели
/ . Млъква и ме гледа втрещено. Засега действа. 
Бебо като се разреве от лигня (то се познава) заставам пред него и започвам да го имитирам ама рева по- силно. Той ме поглежда втренчено с много интересен поглед, забива пръста в устата и замлъква огорчен, че не ме е направил на дупе По-често обаче повишавам тона и му показвам показалец с думите "Нали знаеш, че така не е правилно!" ... той млъква за малко и после спирам да му обръщам внимание.
По-често обаче повишавам тона и му показвам показалец с думите "Нали знаеш, че така не е правилно!" ... той млъква за малко и после спирам да му обръщам внимание.
Темата е сериозна,разбира се,така че извинете за отклонението,но не мога да се стърпя...големи сте сладурки,много ме разсмяхте! 
Аз все още не съм имала чак такъв проблем,но никога не е късно...
Когато дъщеря ми реве от глезотия я поглеждам насърчаващо с думите "А по-силно можеш ли?Не те чувам,давай по-високо!" Обикновено млъква,но понякога продължава да хленчи сравнително поносимо още известно време! 
Аз все още не съм имала чак такъв проблем,но никога не е късно...
Когато дъщеря ми реве от глезотия я поглеждам насърчаващо с думите "А по-силно можеш ли?Не те чувам,давай по-високо!" Обикновено млъква,но понякога продължава да хленчи сравнително поносимо още известно време!
Абе, да не са зъби... 
Той и Иван изпада в пристъпи, но не без причина. Иначе тръшкането за нещо вече е обичайно, но за щастие много лесно се залисва-давам му да отваря и затваря врати или капака на тенджерата Ако нищо не помогне му пускам "Бебе Айнщайн"-при нас това винаги работи
Той и Иван изпада в пристъпи, но не без причина. Иначе тръшкането за нещо вече е обичайно, но за щастие много лесно се залисва-давам му да отваря и затваря врати или капака на тенджерата Ако нищо не помогне му пускам "Бебе Айнщайн"-при нас това винаги работи 
Още не сме стигнали тази прословута с инат и тръшкания възраст 1-4 години, но вече съм се "подковала" с The Happiest Toddler on the Block, Karp, H. - ако можеш да си я поръчаш/намериш отнякъде, мисля че ще си решиш проблемите с поведението на детето през следващите 2-3 години.
Ние също минахме през този период. Разходките за мен бяха някакъв кошмар. Непрекъснато се тръшкаше за щяло и не щяло по улиците. Писъци , ревове, търкаляне по земята. Сега сме в по лека форма на инат, прави тези магарии само в къщи 
. Заредила съм се с търпение и чакам да отмине този период.
. Заредила съм се с търпение и чакам да отмине този период.