Тази тема си я обещавам от 100 години,че ще я пусна...Все и се каних, и днес ми писна, и сядам да излея мъката си.....
В къщата ни утре има рожден ден.....И исках да зарадвам близка роднина с торта, направена от мен......Цяла седмица я мисля, цяла седмица умувам....Досаждам на тортената тема, въобще.....най-накрая и на мен ми писна от мене си......
И така решено е - торта Династия. До снощи знаех рецептата наизуст. Продукти в наличност......Всичко е оборудвано....
Най - накрая идва и моя час - часът, в който децата не сварват да спят, че през деня току-виж изпуснали някоя клюка, мъж е от кротък по-кротък - спи по-блажено и от децата, а аз....аз запрятам ръкави - зер торта ще бъркам.....
Но не би......
Първо орехови блатове - пълна скръб! Търсих, търсих някакво по човешки обяснено разяснение на това как се прави тортата, но освен едно мнение на Димитрина,че блатовете ги е пекла по 1 ч.(май така беше, станали и са на кора) - нищо по-съществено. Хванала съм се на хорото ще играя.
Разгеле, блатовете в 3ч. сутринта са готови. А преди това в 1ч. миксера работеше на пълни обороти, добре,че никой не събудих от спящите красавци. Идва ред на крема....Крем като крем...Да, ама не......
Точно там зациклих.......Единият стана като хората - шоколадовия, другият - масления - пресечен, ужасен, въобще......Трагедия на н-степен!
Докато се чудя откъде ми дойде това чудо на главата - станало 5ч., време за По първи петли по радиото......Да, ама не ми е ни до песен, ни до петли....Ни да легна, ни да правя закуска - ще събудя тези, които спяха и заради мен......Легнах с кофража.....
След 2 часа съм на крак.....Трескаво търся помощ във форума, но уви......правя , бъркам, то не бяха водни бани, не бе микровълнова......да не казвам,че снощи реших да направя цялата тортена библиотека с покритията - кое от кое по-неуспешни при мен! Все едни ронливи, никакви, не стават въобще за работа....Ни мастика, ни марципани, ни нищо....Кръгла нула съм!
Съфорумка - после ще се върна да и напиша ника,че беше един на латиница, пък аз хич не ги помня тях..... - ми пожелава търпение.....Да, ама то се вади търпение ако го имаш...Пък аз още в ранни зори ни търпение, ни валидол, ни нерви.....
Крема се сгъсти.....Най-накрая......започвам с тортата, но.....си мисля......Тортата е за друг човек, децата ще се сърдят защо на тях няма - ревнивци като майка си. Ще отделя един блат и ще измисля нещо.....С 3 блата спретнах нещо като торта, обаче на места тече този ми ти крем, че Ниагарския водопад боб да яде......От хиляди покрития дето ги пробвах снощи...само на Ванчччето шоколадовото тесто прилича на нещо. То ще е жертвата......Ама нали и за другата торта трябва да има,че един шеф и една кройка по чаршафа падна......
Благополучно Ниагарския водопад заприлича на нещо смислено.....
Но.....за децата тортичката...Решавам да е тип Шоколадовите рула на Лео.....Речено сотрено....За по-сигурно - желатин в кремовете сложих(ех, изучих се и аз, дърта сладкарка да спасявам положението!), чак се изпъчих от гордост,че съм се сетила.....Не трябва ад пада тортата.....Направих я, сложих въпросния блат от предното чудо, сложих и бананчета, сложих и рула....И от 2 торти - стана една!
Кой като мен.....
Дойде ред да вадя тортата......Леле като я обърнах......То Ниагарския водопад тепърва щял да бушува........Разпад на цялото ми творение, барабар със сладкарската ми гордост - крем с желатин.
Няма торта, няма радост за децата, нямам нерви, нямам сили и да изкрещя вече.......Добре,че компютъра не ми бе пред очите,че щях да урочасам(нищо,че очите ми нямат нищо общо със синия цвят) форума от воле, че после на всички потребители в него под строй щяха куршум да му леят, яйца да чупят, клечки да горят.
Та така.....
Да изтипосам на стената на провала моите шедьоври - Тук - някаква минимална компенсация за целия ми труд, нерви, безсъние и пр. и Тук - основния ми провал, ала опит да вкарам 2 торти в 1+Ниагара в действие......
И от цялата работа знаете ли...не ме е яд нито за времето(имала съм бол време - пропиляла съм го!), нито за парите - все пак пари се изкарват, а и не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари......, нито за нервите - ей след тази тема всичките ми нерви ще са превързани с вашите утешителни думи, нито за безсънието - то и без това от сън спомен няма.....Яд ме е, че с тортата исках да покажа личното си добро отношение към роднината-рожденник утре(не, не е свекърва, нямала съм такава личност покрай мен, починала е преди много години), да засвидетелствам уважението си към него, а то сега......един нищо и никакъв жест.......Дето не струва и 5 пари.......Яд ме е!
Събота и неделя ще ближа рани от тортоправенето си, ще страдам в ъгъла, ще размишлявам върху основни пустолати в сладкарството, и.....ще видя дали ще искам да погледна отново право в очите тортената библиотека.......
Напук на цялата работа, адреналина ми така се вдигна(и трите адреналинки боб да ядат пред мене), че наготвих за цяла войска в мирно време - то не бяха козунаци, кифли, мъфини, баници, питки, супи, манджи - само за един следобед!
Сега кухнята ми блести от чистота, че след всички тези премеждия, не можех и себе си да намеря вътре в нея........пускам си премеждията с молба да напълним темата с чувство за хумор за провалите, които имаме. Защото...незнам доколко си го признаваме и пред самите себе си - не винаги сме съвършени и не винаги правим перфектната вечеря......
Та споделете тук, не се притеснявайте, излейте си гнева.......че повече да не се повтаря!
Аз чувствам,че ще съм потребител - рецидивист в тази тема, ама това е друга тема.......
Подкрепете ме, не с утешителни думи, а със снимки от своите провали....Няма само ей такива изискани ястия да развалят добрия ни вкус......
В кратце още един път снимките, току-виж някой не ги е видял от многото букви -
Тук - някаква минимална компенсация за целия ми труд, нерви, безсъние и пр. и Тук - основния ми провал, ала опит да вкарам 2 торти в 1+Ниагара в действие......
И за да затвърдя,че съм рецидивист -
http://i120.photobucket.com/albums/o195/rdjvl/PIC_0525-1.jpg
http://i120.photobucket.com/albums/o195/rdjvl/PIC_0528.jpg
Може да използвате темата и за излагане от страна на ресторанти, на свекърви и на друга любима рода......
Благодаря за вниманието! Сигурно имам някъде грешки, нямам време да напискам бутона за правопис и да го чакам да ме проверява.....
В къщата ни утре има рожден ден.....И исках да зарадвам близка роднина с торта, направена от мен......Цяла седмица я мисля, цяла седмица умувам....Досаждам на тортената тема, въобще.....най-накрая и на мен ми писна от мене си......
И така решено е - торта Династия. До снощи знаех рецептата наизуст. Продукти в наличност......Всичко е оборудвано....
Най - накрая идва и моя час - часът, в който децата не сварват да спят, че през деня току-виж изпуснали някоя клюка, мъж е от кротък по-кротък - спи по-блажено и от децата, а аз....аз запрятам ръкави - зер торта ще бъркам.....
Но не би......
Първо орехови блатове - пълна скръб! Търсих, търсих някакво по човешки обяснено разяснение на това как се прави тортата, но освен едно мнение на Димитрина,че блатовете ги е пекла по 1 ч.(май така беше, станали и са на кора) - нищо по-съществено. Хванала съм се на хорото ще играя.
Разгеле, блатовете в 3ч. сутринта са готови. А преди това в 1ч. миксера работеше на пълни обороти, добре,че никой не събудих от спящите красавци. Идва ред на крема....Крем като крем...Да, ама не......
Точно там зациклих.......Единият стана като хората - шоколадовия, другият - масления - пресечен, ужасен, въобще......Трагедия на н-степен!
Докато се чудя откъде ми дойде това чудо на главата - станало 5ч., време за По първи петли по радиото......Да, ама не ми е ни до песен, ни до петли....Ни да легна, ни да правя закуска - ще събудя тези, които спяха и заради мен......Легнах с кофража.....
След 2 часа съм на крак.....Трескаво търся помощ във форума, но уви......правя , бъркам, то не бяха водни бани, не бе микровълнова......да не казвам,че снощи реших да направя цялата тортена библиотека с покритията - кое от кое по-неуспешни при мен! Все едни ронливи, никакви, не стават въобще за работа....Ни мастика, ни марципани, ни нищо....Кръгла нула съм!
Съфорумка - после ще се върна да и напиша ника,че беше един на латиница, пък аз хич не ги помня тях..... - ми пожелава търпение.....Да, ама то се вади търпение ако го имаш...Пък аз още в ранни зори ни търпение, ни валидол, ни нерви.....
Крема се сгъсти.....Най-накрая......започвам с тортата, но.....си мисля......Тортата е за друг човек, децата ще се сърдят защо на тях няма - ревнивци като майка си. Ще отделя един блат и ще измисля нещо.....С 3 блата спретнах нещо като торта, обаче на места тече този ми ти крем, че Ниагарския водопад боб да яде......От хиляди покрития дето ги пробвах снощи...само на Ванчччето шоколадовото тесто прилича на нещо. То ще е жертвата......Ама нали и за другата торта трябва да има,че един шеф и една кройка по чаршафа падна......
Благополучно Ниагарския водопад заприлича на нещо смислено.....
Но.....за децата тортичката...Решавам да е тип Шоколадовите рула на Лео.....Речено сотрено....За по-сигурно - желатин в кремовете сложих(ех, изучих се и аз, дърта сладкарка да спасявам положението!), чак се изпъчих от гордост,че съм се сетила.....Не трябва ад пада тортата.....Направих я, сложих въпросния блат от предното чудо, сложих и бананчета, сложих и рула....И от 2 торти - стана една!
Кой като мен.....Дойде ред да вадя тортата......Леле като я обърнах......То Ниагарския водопад тепърва щял да бушува........Разпад на цялото ми творение, барабар със сладкарската ми гордост - крем с желатин.
Няма торта, няма радост за децата, нямам нерви, нямам сили и да изкрещя вече.......Добре,че компютъра не ми бе пред очите,че щях да урочасам(нищо,че очите ми нямат нищо общо със синия цвят) форума от воле, че после на всички потребители в него под строй щяха куршум да му леят, яйца да чупят, клечки да горят.
Та така.....
Да изтипосам на стената на провала моите шедьоври - Тук - някаква минимална компенсация за целия ми труд, нерви, безсъние и пр. и Тук - основния ми провал, ала опит да вкарам 2 торти в 1+Ниагара в действие......
И от цялата работа знаете ли...не ме е яд нито за времето(имала съм бол време - пропиляла съм го!), нито за парите - все пак пари се изкарват, а и не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари......, нито за нервите - ей след тази тема всичките ми нерви ще са превързани с вашите утешителни думи, нито за безсънието - то и без това от сън спомен няма.....Яд ме е, че с тортата исках да покажа личното си добро отношение към роднината-рожденник утре(не, не е свекърва, нямала съм такава личност покрай мен, починала е преди много години), да засвидетелствам уважението си към него, а то сега......един нищо и никакъв жест.......Дето не струва и 5 пари.......Яд ме е!
Събота и неделя ще ближа рани от тортоправенето си, ще страдам в ъгъла, ще размишлявам върху основни пустолати в сладкарството, и.....ще видя дали ще искам да погледна отново право в очите тортената библиотека.......
Напук на цялата работа, адреналина ми така се вдигна(и трите адреналинки боб да ядат пред мене), че наготвих за цяла войска в мирно време - то не бяха козунаци, кифли, мъфини, баници, питки, супи, манджи - само за един следобед!
Сега кухнята ми блести от чистота, че след всички тези премеждия, не можех и себе си да намеря вътре в нея........пускам си премеждията с молба да напълним темата с чувство за хумор за провалите, които имаме. Защото...незнам доколко си го признаваме и пред самите себе си - не винаги сме съвършени и не винаги правим перфектната вечеря......
Та споделете тук, не се притеснявайте, излейте си гнева.......че повече да не се повтаря!
Аз чувствам,че ще съм потребител - рецидивист в тази тема, ама това е друга тема.......
Подкрепете ме, не с утешителни думи, а със снимки от своите провали....Няма само ей такива изискани ястия да развалят добрия ни вкус......
префърцунени чинии, с една капка супа, два стръка праз и артистично размазана куркума...
В кратце още един път снимките, току-виж някой не ги е видял от многото букви -
Тук - някаква минимална компенсация за целия ми труд, нерви, безсъние и пр. и Тук - основния ми провал, ала опит да вкарам 2 торти в 1+Ниагара в действие......
И за да затвърдя,че съм рецидивист -
http://i120.photobucket.com/albums/o195/rdjvl/PIC_0525-1.jpg
http://i120.photobucket.com/albums/o195/rdjvl/PIC_0528.jpg
Може да използвате темата и за излагане от страна на ресторанти, на свекърви и на друга любима рода......
Благодаря за вниманието! Сигурно имам някъде грешки, нямам време да напискам бутона за правопис и да го чакам да ме проверява.....
Има едно правило в което съм се убедила - никога не прави нещо за гости, което не си опитвала да го правиш преди.Представям си те много добре в какво състояние си била, на мен също ми се е случвало, но винаги замазвам положението 
.Ами аз знам, че на Бъдни вечер се слага само паричка.Това как да е, но се оказа, че четката с която мазах питката е била с ужасно качество.Мъжът срещу мен вадеше едни дълги силиконови косми и си ги редеше до него.А аз бях като изцеден парцал и ми идваше да прихна да се смея с глас.
и сготвихме количество колкото за целият китайски народ. А бяхме само двамата. 
Кой да знае, че лещата набъбвала. 
) Че какво и е на домашната тортичка, станала крем-торта Ниагара - лъжици вкъщи нали имате?! Пък че е вкусна, то си личи и на снимката. А другата не знам що не ти харесва, съвсем добре си изглежда. Де да ми я направеше някой на мен такава.
, като се има в предвид че именно аз ти препоръчах Династията. 
. Какво се разсеях, люснах едно почти вряло мляко в сухата мая и я изтрепАх поне на едно 3/4. Чакам, чакам да се вдигне, малко побухна и това е. По едно време се сетих че 50-55 градуса топло мляко въобще не е стоте дето ги плиснах