Публикувана: 6 фев. 2009, 14:19 ч.
Последно мнение: 6 фев. 2009, 15:45 ч.

Защо говорите за децата си в първо лице множественно число?

Гост

6 фев. 2009, 14:19 ч.

Ами просто ми е интересно ако някой има обяснение зашо е така. На мен ми звучи тъпо и е тъпо.... Днес в поликлиниката слушам разговор между лекари и майка с бебе:
-Докторе ние пак сме болни!!!
Естествено доктора попита:
-Как така и двете сте болни?Кои вие сте болни?
- Не "Тя" е болна.
-Ами тогава защо казваш "ние сме болни "? Аз си помислих че и двете сте болни .....не си ли ходила на училище ?!!!!?!?!?!!!

Дете, бебе-трето лице единственно число среден род ...нали така беше в четвърти клас се учи

Последна редакция: пт, 06 фев 2009, 14:26 от Most of

# 1 6 фев. 2009, 14:38 ч.

Мнения: 4 784

Most of, темата не е за под форум Хранене...
Аз лично избягвам да говоря така, но понякога човек се унася.

# 2 6 фев. 2009, 14:50 ч.

Мнения: 2 746

Е, хайде, хайде, доктора се е поизхвърлил малко Simple Smile

Предполагам че въпросното лично местоимение се поставя в отговор на въпроса "вие пак ли сте болни?" и от там е тръгнало да се употребява масово.Един вид като нарицателно в определена ситуация.

# 3 6 фев. 2009, 14:53 ч.

Мнения: 9 814

Имаше вече такава тема в Нашите деца.
Лично аз никога не говоря в І-во л. мн.ч.
За мен детето ми винаги е било отделна част от мен, личност със свои живот.

# 4 6 фев. 2009, 14:54 ч.

Мнения: 1 745

Аз лично също рядко съм говорила така,но имам случаи!Правя го,защото чувствам себе си и детето като едно цяло!Особено като малко бебенце! Heart Eyes

Не виждам пък и какво толкова дразнещо има в това! Rolling Eyes

Тук,във Форума,също съм срещала доста груби изказвания по този въпрос! Rolling Eyes

Не виждам нищо кой знае колко лошо,дразнещо и т.н. в това!
А на мен лекаря ако ми каже така,не искам да ти казвам къде ще го навра! Mr. Green

То нали всички говорят супер правилно,та чак забележки ще правят! Stop

# 5 6 фев. 2009, 14:59 ч.

Мнения: 1 289

Цитат на: Франческа Салиери в пт, 06 фев 2009, 14:53

Случвало ми се е някога да кажа ние,но рядко.Все пак детето си е самостоятелна личност.Но пък не виждам нищо лошо да го възприемаш като част от себе си,все пак 9 месеца сте били"вие"....

# 6 6 фев. 2009, 15:01 ч.

Ланкър, планините Овнерог
Мнения: 10 353

Старая се да не говоря така, но за майките май е нормално. Все пак 9м са били едно цяло с детето, минава време, докато "се разделят"

# 7 6 фев. 2009, 15:07 ч.

Мнения: 1 896

Хехе, това е готина тема, макар че докторът според мен е бил ненужно груб.
Аз съм имала следния случай - сама без деца разглеждам бебешки дрешки за момченце в магазина, продавачката идва, усмихва ми се мило и казва: "Вие доколкото виждам сте мъже." А пък аз мислех, че очевидно съм жена и то в единствено число, но... Laughing

Иначе напоследък наблюдавам и майки от други националности как го правят същото, така че не е само бг феномен.
Но и на мен ми е дразнещо малко и го избягвам, освен ако особено не държа да се впиша в групичка, в която се говори така. Laughing

# 8 6 фев. 2009, 15:22 ч.

На топло...
Мнения: 584

Според мен докато живеем в симбиоза и сме практически неразделни (толкова неотлъчни като сиамски близнаци), не е ненормално да казвам ние, говорейки за него.
Всеки негов проблем на секундата е и мой, сам не може да го реши все още и е зависим от мен. От него тръгва, а с мен свършва...
Самостоятелна личност ще стане тогава, когато е способен да се изправя и решава проблемите си. Дотогава е моето дете и аз съм майка му - това сме ние.
Естествено, всяко нещо, с което се прекалява, не е съвсем приятно, но в разумните граници няма лошо Peace

...

Мен не ме дразни използваното местоимение, има време и другите да вкараме в действие, говорейки за hahaha

себе си

# 9 6 фев. 2009, 15:23 ч.

София
Мнения: 1 535

Понякога и аз се усещам, че тръгвам да говоря така и се поправям Crazy

. Но май е всеобща "болест"
Налага се обаче да поправям и дъщеря ми ooooh!

. Тя пък от къде го прихвана това newsm78

# 10 6 фев. 2009, 15:26 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

И в предишната тема написах същото, ще го кажа и сега. Не, не сме били едно цяло с детето ми 9 месеца. Ясно си спомня, че докато аз спях, той риташе - значи, още тогава си беше самостоятелно същество със свой ритъм, воля, потребности и желания! Да се мисли за детето като част от майката е може да подведе по доста опасни пътища.

Как така "пишкаме в момента" или "ядем"? Той пишка, аз му сменям папмперса, той яде, аз държа шишето.

Но, ако ще си говорим за това какво се учи в четвърти клас... май тогава ни светнаха и, че не се пише множествеННо, а множествеНо. Сещаш ли се