проблем с храненето при 6 годишно дете и съвет за добър детски психолог

Здравей,
Твоето дете го гледат баби, нали?
Почти виждам картинката - родителите са много заети и храненето на детето е натегнато, притеснително, потискащо задължение. Детето ти плаче когато му се предложи храна? То никога не е възприемало храната като едно от удоволствята в живота си? Храната е едно от удоволствията с които сме надарени. Защо инак бихме били облагодетелствани с 2000  вкусови сензори върху езика, всеки от които съдържа от 30 до 80 рецептора - значи - 60 000 до 160 000 рецептора? (За илюстрация и сравнение - в клитора, който е телесната точка с най-голяма концентрация на чувственост, се съдържат "само" 8000 нервни окончания, а в пениса - 2000). В носовете ни пък има над 25 милиона клетки, които различават до 10 000 миризми. Тези факти  са достатъчни да докажат, че храненето просто трябва да е удоволствие за нас. Ние имаме вродено желание да изпитваме наслада. И че ако то не е наслада, за това сме виновни самите ние. Във вашия случай - вие, които сте направили така, че на вашето дете това удоволствие е не само отнето, ами заменено със страдание.
Ти искаш съвет и аз ще ти дам такъв, макар и да имам опасения, че ще го възприемеш по-скоро като упрек, или натякване. Това би била разбираема отбранителна реакция. Нещо не е свършено добре, кой е виновен - ти Но аз наистина не те упреквам. Човек прави грешки най-вече от незнание, въпреки добрите си намерения, каквито съм убедена, че ти имаш.
Така че по-добре, вместо да затвърждаваш у детето си идеята, че храненето е "проблем", че то не може да се справи, че е болно и трябва пак да ходи на лекар, психиатър и т.н. - вземи точно обратните мерки.
Осъзнай първо ти, че човек се храни не само защото е полезно (както не прави секс само за да се размножи), а защото е приятно.
Направи самата ти и всички твои близки, които си ангажирала с тази дейност - изхранване на детето ти - усилие да му повярваш, че готвените ви манджи наистина на него му вонят гадно. Едно защото то има много повече вкусови рецептори от възрастните хора - с възрастта чувствителността се променя, намалява, обонянието - също. С възрастта започваме да не долавяме много от миризмите, които сме усещали като малки. Страшното във вашия случай е и че вкусът и обонянието подлежат на обучение. В края на краищата всичко става не в носа, устата, а в нашия мозък. Така ние сме способни, точно ние, които най-много обичаме нашето дете и сме най-загрижени за неговото добруване, сме способни да го превърнем във "вкусов" инвалид, неспособен да изпита иначе вроденото си желание за наслада от храната!
Как да го превърнем в инвалид?
Ами просто е:
- Представяме му, с целия си авторитет, храненето като мъка, задължение, тегоба.
- Наплашваме го, че щом не яде  е болно, или непременно ще се разболее, или изобщо не е наред.
- Без да правим сметка, че като ни казва най-честно, че нещо му вони зле, то просто му вони зле. Въпреки, че ние го намираме за вкусно същото това нещо.
- Лъжем го докато го храним и му правим непочтени номера и цирк.
- Заплашваме го, или го травмираме по какъвто и да било начин. Ние сме по-възрастни и по-опитни. Можем да измислим смайващо много начини. То никога не може да се мери с нас, или да се бори с нас. Единственото, което може да направи, е да не яде при никакви номера, които му прилагаме.
- Караме го да се чувства виновно, че не му е вкусно и няма апетит. Щом дъщеря ти плаче и в училище, когато я подканят да яде, значи наистина Е травмирана.
- Тъпчем го с още разни хапчета и сиропчета в медицински опаковки.
- Помъкваме го на нов, много специален доктор, което действие сме обсъждали много загрижено пред самото него.

Как да му помогнем? Наистина?
- Сещаме се самите ние, че хапването е кеф, гот, куул, груви Може да сме забравили някъде в заетостта си, нали
- Не го караме да яде. Нито насила, нито с измами. Никой нормален, интелигентен, разумен човек, над 2 годишен, който може да се движи нормално, живее в нормален дом, в който има храна и тя не е заключена, или скрита, не е умрял от глад. Няма такъв.
- Не му тикаме храна по двайсет пъти на ден. Предлагаме храна 4 пъти дневно и я прибираме след 30 минути от масата, ако  не бъде изядена. Спокойно, без напрежение, без ах и ох.
- Вслушваме се и се вглеждаме в детето си. Какво не обича го? Манджа с червен пипер, магданоз, лук - дори да сме се опитали да го маскираме ситно настърган, или смлян, дори и най-мъничка сланинка по месцето го отвращава, не иска да яде дебело и набързо намазана филия и то непременно от друг човек, защото - сакън - ако на 6 годишното момиченце се даде филийка, масло, прибор за мазане - то или ще се изцапа, или ще се нарани, или ще похаби филийката, ще загуби време и т.н. - следиш ми мисълта, нали
Детето не иска да си изпие витамините? Не иска портокал? Защото е кисел и задължителен Дай му връзка магданоз Най-добре - купи връзка магданоз. Помоли го да ти помогне с разопаковането на напазаруваните неща. Дай му задача да измие магданоза.  Кажи му как да го прибере за съхранение. Докато го прави отскочи и си отмъкни стръкче-две и ги изхрускай. Ти самата знаеш ли, че магданозът е вкусен и витаминозен? Не го карай и то да опита. Нека просто те гледа. Седни да се храниш пред него. Яж бавно, спокойно, с удоволствие. Не го карай да опита! То само ще реши, ако реши и ако поиска не му давай много. Само една хапчица и то малка.
Никога, за нищо на света, не обсъждай пред него храненето му и своето отношение към него - че това е нещо, което ти тежи, че детето ти "има проблем"... това би било неговият проблем, а не, че не ще да яде.
...
Така се започва. А за да бъде целият процес ефикасен и при това приятен - човек трябва да отдели време за него.
Това време, разбира се, е много повече отколкото времето да се намери и да се отиде на доктор, цената е много по-голяма (макар и не в същите парични знаци) от това да се платят консултациите на доктора и поредните хапчета... но си струва.
А ако не можеш да се справиш - значи просто не искаш. И никой не ти е виновен, уви.
Никой няма да го направи вместо тебе, или срещу заплащане. Дори детето ти, което толкова те обича, че просто не може да яде защото си му втълпила, че има проблем с храненето и то, като знае това, просто му се отщява изобщо да опита.