моля за съвет

  • 1 434
  • 10
  •   1
Отговори
Здравейте на всички.
Искам да помоля за помощ,защото мисля ,че не мога да се справя... Имам дъщеря на 6г. и 8м. преди около половин година се разделихме с бащата... Докато бяхме заедно с него живеехме с моите родители,които правеха всичко възможно да се чувстваме добре. След като се разделихме известно време тя не го посещаваше и като че ли стана по спокойна и се държеше много добре с всички...Напоследък той започна да я взима да преспива при него един път в седмицата или през седмица (както му е удобно) и тя стана изнервена всички сме й криви (особено баба й,която душата би си дала за нея).Постоянно крещи и се сърди (колкото и да се опитваме не може да й угодим).Много ми е тежко и не знам как да реагирам.Опитах с разговори,караници ,но нищо не помага.

# 1
  • Мнения: 636
Здравей!
Опитай се да поговориш не само с хлапето,но най-вече с баща му. Четейки м/у редовете
разбирам какво искаш да споделиш - накратко: бащата влияе зле в/у възпитанието на детето!!!
Но за съжаление, ако разговорите и с двете страни не помагат   newsm78 остави нещата с времето
да си дойдат на мястото. И аз на това тайно се надявам за себе си, и аз не мога да се справя -
аналогична на твоята съдба, но дъщеричката ми е с годинка точно по-голяма и сме се развели
още когато тя бе на 8 месеца. Редовно баща й я взема, баба и дядо там и висят на един крак,
капризите и се презадоволяват, все още баба й я храни докато тя играе на компютъра / а все пак
е първокласничка, не бебе.../ ,правят се на маймуни и грам възпитание...........
Представяш ли се прибирайки се при мене какво е чудо на чудесата...???  Thinking
Моите опити за възпитание просто отиват на вятъра, а съм я отгледала сам сама / нямам аз родители /,
давам си живота за нея и само аз знам с цената на какво....... Но не мога да спра контакта с онези !!!

Говорих с тях, говоря всеки Божи ден - къде спокойно, къде вече ме изнервят и почвам да им крещя.
Говорила съм и с нея, говоря всеки Божи ден - пак спокойно, за да не я стресирам, къде пак избухвам...
Но се оказва, че аз съм лошата - посветила живота си на нея, а ТЕ - дето я виждат за по 2-3 часа на
седмица - са светците!!!

Та историята ти е същата като моята. Съвет, който мога да дам, понеже все пак вие от скоро сте
разделени - РАЗГОВОРИ !!!!  А ако някой друг може да даде друго предложение - и аз ще чакам
с нетърпение останалите мнения!!!!


# 2
Не ми ще да прекъсвам връката с баща й....,но в крайна сметка ако се наложи... Тъй като ние с нея живеем при моите родители се чудя дали да не се  изнесем на квартира някъде... ,но пък без тяхната помощ няма да се справя (работното ми време е от 10.00-19 -20 часа..)

# 3
  • Мнения: 23
сигурно при баща й й я настроиват срещу вас. често се случва в семействата. с течение на времето всичко ще се оправи

# 4
  • Мнения: 1 559
сигурно при баща й й я настроиват срещу вас. често се случва в семействата. с течение на времето всичко ще се оправи

Може и да не я настройват,но цялата ситуация да е изнервяща за детето.Сигурно изживява всичко по свой си начин.Според мен и дай малко време,без разговори,без разпити(какво прави там,ама защо го прави и т.н.). Peace

# 5
  • Мнения: 48
не я разпитвай какво са правили или казали нека тя сама да ти споделя,моята дъщеря като ходеше при баща си и новото му семейсво,също си идваше   кълбо нерви, но след време се оспокой и не искаше да ходи там,защото само и говорили ,че аз неставам за нищо и новата й майка щяла да се грижи по добре.нейните думи бяха -аз майка си имам,а баща не ми трябва.-това беше преди 12 години .  не е виждала баща си от тогава и не и липсва.

# 6
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
сигурно при баща й й я настроиват срещу вас. често се случва в семействата. с течение на времето всичко ще се оправи

Може и да не я настройват,но цялата ситуация да е изнервяща за детето.Сигурно изживява всичко по свой си начин.Според мен и дай малко време,без разговори,без разпити(какво прави там,ама защо го прави и т.н.). Peace
най-силно чувстваме липсата на нещо ко го виждаме ама не го притежаваме
сигурно сега осъзнава липсата на баща си...трябва да я преживее
ако има начин оставете я да си излива гнева като се кара и сопва...та тя също има нужда да изсипе своето непримирение някъде...още повече в такъв момент децата са жертви - от където и да го погледнеш са такива...тях ги "завличат" накъдето искат техните родители и дори и да ги питат какво искат - не се съобразяват с тях
в нея има гняв и тъга...дай и да ги преживее някак...
нормално е д ае разстроена и нещастастна и да си го "изкарва" на другите, особено на тези които са най-близки и най-я обичат....
успех и имайте търпение...знам колко боли и аз имам деца, които ми се сърдят...но това е техния начин да излеят негодуванието си и гнева си и аз до колкот нервите и времето ми позволява ги оставям...

# 7
Абсолютно съм съгласна с catnadeen :

"..нормално е да е разстроена и нещастастна и да си го "изкарва" на другите, особено на тези които са най-близки и най-я обичат...."

Просто я оставете сама да си изживее ситуацията. Не е нужно чак толкова много да й угаждате, защо тя ще се опита да се възползва и да ви манипулира. Даже подозирам, че вече го прави.
Може да се обърнете към детски психолог, който да ви посъветва как да се справите със ситуацията.
Като цяло обаче опитайте с търпение, търпение, търпение.
Щом започне кризата /предполагам не е нон-стоп раздразнителна/, то не й се карайте, нито се опитвайте на всяка цена да й угодите. Просто й обяснете кратко и търпеливо, че поведението й е неприемливо и , че ще разговаряте отново щом се успокои. След това се опитайте да не й обръщате повече  внимание, докато не се успокои.
В останалото време, когато е спокойна и се занимавате с нещо заедно, между другото й вметнете, че много я обичате, дори когато тя се държи лошо и трябва да й се карате за това.
/Това последното е защото мисля,  че много от хората и децата чувстват вина, че са се държали лошото и чувството на вина ги кара да се държат още по-лошо/
И не на последно място, мисля, че причината само до някъде е в баща й. Просто тя е във възрастта, наречена "кризата на 7-годишните" и още "ранния пубертет". Това означава, че е само период, който ще отмине, но тежкжо и горко на майките докато това стане.  Grinning

Освен това не видях връзката с изнасянето на квартира каква е и как ще помогне. По-добре е  за детето познатата среда. А ако й забраниш да се вижда с баща си, то може да стане още по-лошо, ако не днес, то утре.
И не забравяй, каквото даваш на детето си днес - това и ще получиш от него утре.

# 8
Имах удобен момент да се срещна с баща й без нейно присъствие....Поговорих с него.Той твърди,че когато е при него тя въобще не говори за това какво се случва вкъщи(нито пък той я разпитва).В интерес на истина аз също съм забранила да се говори лошо за баща й вкъщи,защото смятам че независимо какви са нашите отношения той винаги ще си бъде неин баща и ми се ще да запазят връзката между тях.

# 9
Моята като беше на толкова и понякога проявяваше същите признаци. Обяснявам си го с училището и средата там. Имам чувството че още повече и залипсва майка и се озлоби. Кофти момент е -усещат разликите спрямо връстниците си , пък са малки за да проумеят причината. В 2ри 3ти клас нещата стават още по трудни.

Последна редакция: пт, 13 фев 2009, 16:00 от mikron77

# 10
  • Мнения: 2 175
Здравей,

Катадийн ти е дала добър съвет и според мен е налучкала точно причините за поведението на детето..
Аз минах съвсем скоро през целия този ад - раздяла, пренасяне, безкрайни детски истерии, агресии и 1 клас..
Направи ми впечатление, че в началото явно още не му беше много ясно на маллкия какво точно се е случило - в резултат на това, беше адски изнервен, истеричен и дори агресивен..Говорихме с психолог - оказа се, че агресията е насочена изцяло към баща му.. В смисъл - смяташе се за изоставен..Обясних му, говорих му, дори заедно с мъжа ми му обяснавахме, че макар и разделени сме си негови родители..
После изведнъж стана агресивен спрямо мен - нормално реакция на осъзнаващо вече ситуацията дете..
Сега сме в някакъв преходен период - определено е доста по-спокоен и примирен вече..Сега се страхува или по-скоро ме ревнува - държи, когато сме заедно да му посвещавам изцяло времето си.. Laughing
Мисълта ми беше - имай търпение.
Говори й, говорете й и двамата - щом сте в добри отношения, това ще я успокои..
Съобразявай се с нея, но и не й давай да ти се качва на главата..
Успех! Hug

Общи условия

Активация на акаунт