Здравейте !
Реших да споделя с вас нещо,което стана не отдавна и много ме озадачи. И Не заради самата случка ,а заради човека който я предизвика.
Историята е дълга-като всяка любовна история,но аз ще се опитам да конкретизирам самото събитие.
Героите в моята история сме трима.Аз ,човека с когото бях решила да споделя живота си-(ще го нарека условно „Х” и трънът в неговите очи-човекът,условно наречен „У”
С „ Х” се запознахме по най-модерния начин-в Интернет.Писахме си почти година .Най -накрая той се престраши и лятото се срещнахме.И тъй като сме от различни краища на България решихме това да стане на нашето красиво черноморие.
След като се видяхме се харесахме и решихме да градим общо бъдеще.
Запознахме все по-често да се виждаме и опознаваме.И тъй като аз съм от по-голям град ,с повече възможности за реализация ,той прие да живее в моя град,понеже това било предизвикателство за него.
Всичко изглеждаше идеално до момента,в който той започна да обсебва личното ми пространство.
Разпитваше ме за миналото ми,в което няма лошо ,а аз не съм крила нищо от него.
И всеки път когато ме разпитваше търсеше несъответствия във всяка моя дума и се опитваше да намира лъжи в истината.
Чашата преля с въпросната случка,която искам да разкажа.
По времето ,в което бяхме само виртуални познати аз си чатих и с други хора,както и той.Не виждам нищо осъдително в това.
Наред сред хората ,с които комуникирах беше и човека „У” с него имах и лек флирт.Прекратих отношенията си с „ У” в момента ,в който реших да градя бъдеще с „Х”,но”Х”не повярва и продължи да се рови и да търси несъществуващи неща.
Често ме разпитваше точно кога съм прекратила взаимоотношенията с „У” и ако откриеше несъответствия в обясненията ми се ядосваше много.Аз никога не съм си падала по подробностите и не съм смятала за нужно да навлизам в тях.Но очевидно това ми е било грешката,понеже „Х” е „ЧОВЕКЪТ–ПОДРОБНОСТ”.
Последното ми „провинение” беше ,когато се сдоби с чата ми с „У” А по какъв начин е станало това не знам ,а и не ме интересува.
Явно този чат не покри неговите очаквания и той реагира много остро.Обвини ме отново в ЛЪЖА и несъответствия.Това ме озадачи.Не съм очаквала,че някой може да ме връща месеци назад във време,което отдавна е затворена страница за мен.И да ми натяква за минали неща.
Неприятно ми е ,че не ми вярва.Обидно ми е,че гледа под лупа всяко мое действие и дума.Искам да кажа,че аз съм много открит човек и съм на принципа „право ,куме в очи” и никога не съм толерирала мнителността и той това го знае,но именно този мой „порок” сложи край на отношенията ни.Може би аз съм си виновна,че не съумях да го накарам да ми вярва.Но за мен подробностите в миналото наистина са без знание,за разлика от него.
И сега се замислям какво ли бъдеще ме очакваше ако бяхме останали заедно.
Вие как мислите?Изпадали ли сте в подобни ситуации и как сте реагирали?
.
Реших да споделя с вас нещо,което стана не отдавна и много ме озадачи. И Не заради самата случка ,а заради човека който я предизвика.
Историята е дълга-като всяка любовна история,но аз ще се опитам да конкретизирам самото събитие.
Героите в моята история сме трима.Аз ,човека с когото бях решила да споделя живота си-(ще го нарека условно „Х” и трънът в неговите очи-човекът,условно наречен „У”
С „ Х” се запознахме по най-модерния начин-в Интернет.Писахме си почти година .Най -накрая той се престраши и лятото се срещнахме.И тъй като сме от различни краища на България решихме това да стане на нашето красиво черноморие.
След като се видяхме се харесахме и решихме да градим общо бъдеще.
Запознахме все по-често да се виждаме и опознаваме.И тъй като аз съм от по-голям град ,с повече възможности за реализация ,той прие да живее в моя град,понеже това било предизвикателство за него.
Всичко изглеждаше идеално до момента,в който той започна да обсебва личното ми пространство.
Разпитваше ме за миналото ми,в което няма лошо ,а аз не съм крила нищо от него.
И всеки път когато ме разпитваше търсеше несъответствия във всяка моя дума и се опитваше да намира лъжи в истината.
Чашата преля с въпросната случка,която искам да разкажа.
По времето ,в което бяхме само виртуални познати аз си чатих и с други хора,както и той.Не виждам нищо осъдително в това.
Наред сред хората ,с които комуникирах беше и човека „У” с него имах и лек флирт.Прекратих отношенията си с „ У” в момента ,в който реших да градя бъдеще с „Х”,но”Х”не повярва и продължи да се рови и да търси несъществуващи неща.
Често ме разпитваше точно кога съм прекратила взаимоотношенията с „У” и ако откриеше несъответствия в обясненията ми се ядосваше много.Аз никога не съм си падала по подробностите и не съм смятала за нужно да навлизам в тях.Но очевидно това ми е било грешката,понеже „Х” е „ЧОВЕКЪТ–ПОДРОБНОСТ”.
Последното ми „провинение” беше ,когато се сдоби с чата ми с „У” А по какъв начин е станало това не знам ,а и не ме интересува.
Явно този чат не покри неговите очаквания и той реагира много остро.Обвини ме отново в ЛЪЖА и несъответствия.Това ме озадачи.Не съм очаквала,че някой може да ме връща месеци назад във време,което отдавна е затворена страница за мен.И да ми натяква за минали неща.
Неприятно ми е ,че не ми вярва.Обидно ми е,че гледа под лупа всяко мое действие и дума.Искам да кажа,че аз съм много открит човек и съм на принципа „право ,куме в очи” и никога не съм толерирала мнителността и той това го знае,но именно този мой „порок” сложи край на отношенията ни.Може би аз съм си виновна,че не съумях да го накарам да ми вярва.Но за мен подробностите в миналото наистина са без знание,за разлика от него.
И сега се замислям какво ли бъдеще ме очакваше ако бяхме останали заедно.
Вие как мислите?Изпадали ли сте в подобни ситуации и как сте реагирали?
.
