Панически страх или тема за детските страхове!

  • 2 263
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 035
Момиченцето ми е на 2 г. и 6 месеца от вчера е изпадна в панически страх от сянката си, всъщност от всички сенки които вижда  Cry
Не иска да се светна вечер лампата, не стъпва на земята, само лежи в леглото и задължително иска да е загъната - явно се чувства защитена така. Вечер иска само да я прегръщаме и се вкопчва в нас, а денем постоянно се оглежда в стените и земята с един много уплашен поглед. Абе много е стресирано момиченцето ми, никога не съм я виждала такава  Cry Cry Cry
Предполагам на 100 %, че се дължи на филмчетата които гледа - много обича Франклин, Грижовните Мечета и Мечо Пух, но и в трите има епизоди за сянката, явно от тях се е наплашила и странното е, че ги гледа много отдавна, но сега изведнъж тоя панически страх.
Днес не и давам да гледа нищо.

Моля ви, момичета давайте съвети какво да правя, за да си извадя детето от това състояние?
На някоя случвало ли се е подобно нещо?

Мерси предварително!

Последна редакция: ср, 28 яну 2009, 08:29 от val_stef

# 1
  • Мнения: 21
Val stef, това е възрастта, в  която по принцип се появяват детските страхове. Те са най-разнообразни - от хора, животни, тъмното, водата. Те отминават понякога от само себе си, с израстването. Децата нямат способността рационално да си обяснят някои явления, нямат толкова познания за заобикалящия ги свят и затова се страхуват, от непознатото. Страховете често са свързани с чувство за незащитеност, несигурност, може да се появи страх от изоставяне. Така че правилно сте се насочили да я гушкате повече, да я успокоявате. Давайте повече любов, говорете й. Не знам какво точно се случва във филмчетата със сянката. Но пък казваш, че е от вчера - случило ли се е нещо по-особено преди да се случи това. И как възникна страхът - изведнъж ли или и преди е питала за това. Това са въпроси, чиито отговори могат да те насочат към някакво решение или пък начин да обясниш на мъничето какво точно е сянката и защо не бива да се страхува от нея. Аз съм психолог, но нямам много опит в работата с деца. Затова оставям тел. на психолози, които работят предимно с деца: Консултативен ценнтър "Плиска" - 97 97 040, 0887 98 33 94, fsc04@abv.bg

# 2
  • Мнения: 2 331
Синът ми изживяваше такъв страх от тъмното.Много обяснявах, че ние сме там, че го пазим и т.н. и нищо.Накрая се опитах да разбера какво точно в тъмното го плаши.Оказа се, че го е страх от гръм.Сетих се, че всичко започна с новогодишни фойерверки.Тогава съчинихме приказка за чичо Гръм, който е приятел на децата, за облачетата, които си играят и се бутат и така гърмят...и изведнъж страхът започна да се овладява.Сега се кара на чичо Гръм да не гърми толкова силно и се любува на лампичките му-светкавиците...
Дано и при вас този метод с приказките свърши работа.Но, най-напред разбери какво точно я стряска!Аз бих и направила зайчета от сенки на стената.Много са забавни.И бих изиграла куклен театър така-със сенките...

# 3
  • Мнения: 1 598
Това го преживях миналата пролет, но Тони беше само на 1,6 г.  Sad При една разходка в слънчев пролетен ден тръгнахме по улицата и слънцето остана зад гърба ни. В следващия момент Тони изпищя и се вкопчи в мен отказвайки да стъпи на улицата. Мина известно време докато разбера какво точно го уплаши. Доста време ни трябваше да преодолее страха. Постоянно говорех че няма страшно, гушках го и му показвах как настъпваме сянката. Но все пак той тогава беше по-малък и не разбираше всичко.

Али е по-голяма и може да разговаряш с нея. Добра идея е играта със сенки на стената, ако може да правиш фигурки. Прегръщайте я и говорете нежно и постоянно.
Трудно е да виждаш колко е уплашено детето ти. Но най-важно е да знае че сте до нея и я обичате.

Ето една тема където може да зададеш въпроса си. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.0

# 4
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Не бих отдала такава драматична промяна в поведението на детето само на обичайните за тази възраст детски страхове и фантазии. Прекалено внезапна и бурна реакция е. На твое място, бих се опитала да разбера дали не се е случило нещо в реалния, ежедневен живот на детето, което да е предизвикало съответното необичайно поведение.

Детските страхове не се провокират от филми, филмите са само повод детето да извади нещо от психичния си живот, което го тревожи. Сянката резонира нещо, което става става в главата му , много е възможно то да е свързано с някакъв реален стресор. Ако не отмине до два-три дни, аз също бих потърсила детски психолог.

Успех желая на детето и теб в преборването с това препятствие!
  bouquet

# 5
  • Мнения: 1 547
Най-простото е да я накараш да настъпи твоята сянка - може да играете на тази игра навън, докато се разхождате. Най-добре е, разбира се, първо да и обясниш с прости думи какво точно представлява сянката и че всяко нещо на този свят има такава. Научи я да прави по стените сенки на животни с ръцете си и изобщо, внуши и, че това не е нещо страшно, а дори напротив.  Simple Smile

# 6
  • Мнения: 2 257
В допълнение на crazy chick - гушни я и заедно настъпете сянката, както сте прави и двете, за да е вкопчена в теб и да те види теб, че я настъпваш. После се засмей и я подгонете - сянката, не дъщеря ти. Laughing Ако изобщо има начин да се превърне в игра, защото детенцето ти е доста наплашено, действайте по този начин. Или погъделичкайте сянката и се смейте. Или пък хвърлете топка към сянката и я хванете - да става игра, но със смях и ведро чувство и дръж детето винаги в теб. Но пак повтарям, правете играта само ако изобщо има начин да се стигне до тези действия - детето може да е толкова шокирано, че нищо подобно да му се вижда забавно и да плаче още повече. Ти ще провериш дали изобщо е възможна тази игра.
И аз се чудя как така изведнъж се е изплашила - така както си седи ли реши, че я е страх или нещо се случи преди това, дори дребно на пръв поглед? Филмчетата може да допълват страха и, но едва ли точно вчера са отключили този страх, нещо друго да се е случило напоследък, дори и маловажно?

# 7
  • Мнения: 2 035
Благодаря ви за отговорите.   bouquet
Цял ден я разхождаме на пред на зад, мъчихме я да развличаме, говорихме за сянката, играхме с нея както и ме съветвате и вие - правихме птички, сърнички, нооо само временно се отпуска и после отново тоя панически страх идва. Като е по светло е по добре, но стъмни ли се и е в шок.
В колата днес като стана тъмно чак не поглеждаше през прозореца си вечерта все едно имаше някой там и тя не искаше да го погледне и се криеше. Беше си извъртяла главичката и гледаше само мен в очите.
Иначе и аз се връщах на зад, нищо по различно не ни се е случило, стандартния ден - двете се гледаме през деня и общо взето ни е еднообразно. Ето сега е легнала, не смее да гледа в страни, а гледа право в телевизора.
А в един момент ако погледне към стените и почва да се кокори с един невен поглед и да съм кажела да се махали, викам на кой бе маме на сенките ли, а тя тихичко ми вика - не  Cry Cry Cry
Ох, направо не доумявам какво се случи.... Дано Божичко ми се оправи детето по бързо!
Отивам момичета пак при нея да я гушкам, че да и е по спокойно...

Последна редакция: вт, 27 яну 2009, 22:37 от val_stef

# 8
  • Мнения: 1 568
Преди 3-4 години моят син изпитваше панически страх да заспи,защото сънувал само и единствено кошмари!Не спеше по цели нощи,не знаех какво да правя,ужас,побърках се от паника и мъка!Накрая една вечер съвсем случайно в джоба си имах една малка червена кутийка от бонбона и ми хрумна съвсем необмислено нещо,което направо ни спаси живота!Казах му,че когато спиш с нещо червено в леглото всички кошмари и страхове бягат,защото ги е страх!С кутийката спа със седмици докато се скъса!Той вече е почти на 9,но от тогава не е заспивал без нещо червено,било то ако щете кърпичка...играчка,солница,от една година някаква пласмаса си е намерил от счупена играчка,дори на село като си ходи баба му има червен салфетник и когато оправя леглото салфетника се слага в раклата при одеалата!Това е закон-легне и червеният предмет е до главата му,години вече и ми е казвал ,че от тогава не е сънувал кошмари!колко е вярно не знам,но съм спокойна,че той е спокоен!Измисли и някаква такава игра! Peace

# 9
  • Мнения: 104
Аз едва ли ще мога да дам съвет, но разказа ти ми припомни една случка от преди много години - братовчедка ми беше на 3 години някъде и вечерта бяхме ходили с родителите ни на ресторант. Като тръгнахме да се прибираме, вече беше тъмно и както си ходехме, като се разпищя това дете от сянката си, разрева се, викаше "Махайте ми го от краката", накрая се наложи да я носи баща й до вкъщи. Така и не разбрахме как изведнъж се стресна... Но при нея беше единичен случай и после поне аз не помня да е споменавала нещо, но пък и аз не съм била кой знае колко голяма...

# 10
  • Мнения: 5 228
Твърде вероятно е да е видяла нещо по телевизията, което да я е уплашило много или е сънувала нещо. Добре е преди заспиване да не я оставяш да гледа телевизия. Не й показвай притеснението си, защото така може да "потвърдиш", че има нещо страшно. Опитай се да разбереш от какво точно я е страх - сенки, чудовища, хора . . . Нали последния път е казала, че не я страх от сенките. След това можеш да измислиш някакво "вълшебство" против страха. Моето дете беше сънувало кошмар и не искаше да си ляга, аз сипах в едно малко шише вода, казах й, че е вълшебна и пази от кошмари и вечер я пръсках с нея няколко дни. Можеш да измислиш нещо подобно, защото детето е твърде малко, за да се опитваш рационално да решиш проблема, с аргументи и обяснения.

# 11
  • Мнения: 439
val_stef, може би трябва да го преодолеете отново с филмчетата за мечетата, мечо Пух и Франклин и да обясняваш. Може би трябва да го види и ти да и обясниш от самото филмче, че не е страшно и героите, зависи от коя серия гледка, са добре и няма нищо страшно! Късмет и дано премине

# 12
  • Мнения: 2 950
Незнам дали ще мога да ти помогна, но преди всичко трябва ти да се успокоиш. Детето усеща и твоите страхове и тревоги за нейното състояние, а в момента нейните са й предостатъчни. Не се сърди, но положи усилия да си по-ведра и да не мислиш, че това е нещо страшно.  Peace

Дъщеря ми също мина през този период. Тя се кокореше и беше готова да се разплаче, всеки път когато видеше сянка.  Shocked Играхме на сенки по стените, обяснявах на дълго и на широко какво е сянката, изкарвах всичко много смешно и весело. Наредих й различни предмети на масата - моливи, кутийки, книжки, чинийки и светнах лампата. И тя видя, че всички имат сенки - това я успокои. Също й казах, че всяка принцеса има сянка и то е като продължение на голяма й рокля - малко измислено, но на нея й хареса обяснението.

желая ти успех и бързо излизане от този труден период.  Hug

# 13
Val Stef, Здравей!
Прекалено силен е страхът, за да е само от филмче. Може би е провокиран от филмче, но има и нещо повече. Моят съвет е да отидете на детски психолог и да разговаряте.
Аз с моята дъщеря освен, че правим фигури с фенер на стената, правим и обратното. Правим слънчеви зайчета и си слагаме пръстите, така че да правим сенки върху тях. Пробвай всякакви варианти.
Опитай се да разбереш какви са тези други неща от които я е страх. Плашена ли е с баби Яги, Караконджули, говори и с други, които са я приспивали за всичко, което ти или те се сещат.
Скоро даваха Таласъми ООД, дали не го е гледала без възрастен, за да и обяснява какво се случва?
Така, както описваш ситуацията е доста остра. Моят съвет е да отидеш на психолог. Майчетата имат право, че е малка, за да разбере рационалното обяснение. Но това да спи с червено, примерно в легло също не  е решение, защото както казва самата майка на 9 години детето все още не е превъзмогнало страха си и само червеното го успокоява.

# 14
  • Мнения: 798
Понякога много се ядосвам на бабата на сина ми (не моята майка  Mr. Green), която с най-добрия тон го пита например: теб нали не те е страх от тъмното? или нещо подобно, при положение, че той не е дал никакви признаци за това. Все й правя забележка да не му вкарва зорлем страхове. Но пък сега той вече си има свои  Grinning
Страхува се от чудовища, страхува се от лошата кралица (от Снежанка), страхува се от Звяра (от Красавита и Звяра) и затова вика мен или баща си да го пазим докато гледа тези детски. А пък чудовищата ги борим заедно. Вчера, например, бяхме в градинката и той ми сочи настрани и ми показва къде са чудовищата. Без да виждам нищо, което и минимално да асоциирам с чудовище, потвърждавам, че са там и почваме да ги гоним. Я с думи, я с пръчки. И те си тръгват  Laughing И той е щастлив, защото ни е спасил. За злата кралица пък готви гадна каша и въобще по всякакъв начин се борим със злото  Peace

Общи условия

Активация на акаунт