Дъщеря ми се страхува дори за малко да отиде в другата стая да си вземе нещо.Това много ме затруднява, защото изисква от мен или някого да я придружи.Ако забрави и отиде някъде сама се връща тичайки и видимо уплашена.Стрхува се от плюшени играчки също, може би защото винаги съм избягвала около нея да има такива, че предизвикват алергии.Привиждат и се явно разни неща.Не купувам страшни книжки за да не я плашат.Е някоя подарена може да се е промъкнала.Някой сблъсквал ли се е с подобно нещо?И как да се справя с това.
- Публикувана: 16 ян. 2009, 15:47 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2009, 16:14 ч.
Страх да остане само в стая-3г дете.
Да не когато е оставала сама в стаята да се е стреснала от нещо?
Това за мен е основателна причина да не иска да остане сама.....
Лично аз бях на не повече от 3 години и половина, когато се стреснах от сянката на гардероба в стаята.
Станах на 7-8 г. и едва тогава преодолях напълно страхът си от това да оставам сама.
За плюшените играчки, вероятната причина за страха може да идва от това че, детето ги смята за реални и не може да разбере че, са реални.
Това за мен е основателна причина да не иска да остане сама.....
Лично аз бях на не повече от 3 години и половина, когато се стреснах от сянката на гардероба в стаята.
Станах на 7-8 г. и едва тогава преодолях напълно страхът си от това да оставам сама.
За плюшените играчки, вероятната причина за страха може да идва от това че, детето ги смята за реални и не може да разбере че, са реални.
дъщеря ми, на 5,5год и синът ми на 2,8год също ги е страх от тъмното 
; не мисля, че е нещо необичайно, при повечето хлапета е така и постепенно отминава; просто децата са с доста развинтено въображение и им се привижда какво ли не когато не виждат нищо в тъмното 
; в къщи вечер винаги светят лампите навсякъде, така че ако решат да отидат от една стая в друга да няма проблем ; нощем светвам нощна лампа, но я загасям когато заспят; ако станат за нещо през нощта е тъмно, но не се плашат 
; детска работа ; предполагам, че ще им мине от само себе си
; не мисля, че е нещо необичайно, при повечето хлапета е така и постепенно отминава; просто децата са с доста развинтено въображение и им се привижда какво ли не когато не виждат нищо в тъмното ; в къщи вечер винаги светят лампите навсякъде, така че ако решат да отидат от една стая в друга да няма проблем ; нощем светвам нощна лампа, но я загасям когато заспят; ако станат за нещо през нощта е тъмно, но не се плашат ; детска работа ; предполагам, че ще им мине от само себе си 
Моят син имаше период от който се страхуваше от луната.Искаше да дърпам пердетата, когато е сам в стаята си за да не го вижда луната.
Края на лятото пък имаше някаква параноя, че плажната му топка ще отиде на плажа и вечер като си легнеше ставаше тревожен и плачеше.Сега плажната му топка е затворена в чекмеджето под кошарата, че да не може да излезе.
Не знам от къде са тези му страхове и какво се случва в малката му главица.
Края на лятото пък имаше някаква параноя, че плажната му топка ще отиде на плажа и вечер като си легнеше ставаше тревожен и плачеше.Сега плажната му топка е затворена в чекмеджето под кошарата, че да не може да излезе.
Не знам от къде са тези му страхове и какво се случва в малката му главица.
Ами според мен този страх е напълно нормален. Отивай с нея в другата стая,обяснявай,че там няма нищо страшно.Попитай детенце какво го плаши.Не че можеш да направиш нещо,просто да знаеш.Ще мине време и ще се оправи.Малкият ми е на 5 ,и сега има моменти, в които се страхува.Спят на нощна лампа, а вечер, когато сме в хола,лампите светят навсякъде.
Аз самата бях много страхливо дете,и не смятам това за голям проблем!
Аз самата бях много страхливо дете,и не смятам това за голям проблем!
Ами, тя всъщност никога не е оставала сама, дори като бебе щом отвореше очи и познатата физиономия на някой близък заставаше над нея.Спи при нас на спалнята.Няма страх от тмното.Казва, че се страхува от играчките и аз измахах, тези които биха могли да я плашат,но пак се страхува от накакви въобржаеми.Например: в коридора имало динозавър 
Не знам дали ще го израсте, в смисъл, дали няма да се сменят пък с други и все от нещо да я е страх? Ако е с по-голямо въображение, може би трябва да и помогна да го развие, но в друга посока, не съм сигурна как да постъпя?
Не знам дали ще го израсте, в смисъл, дали няма да се сменят пък с други и все от нещо да я е страх? Ако е с по-голямо въображение, може би трябва да и помогна да го развие, но в друга посока, не съм сигурна как да постъпя?
Страховете при моята щерка се менят-около 3 г. започнаха.За кратко от луната ,когато си лежеше в кошарата,после пък не искаше да прекоси дългия полутъмен коридор вкъщи,за да стигне в своята стая и там да светне лампата.На моменти се позасилват страховете,после сякаш забравя...Но при нас ,за съжаление,гледането на мн.филми и в ДГ ,и вкъщи,са причината- основната.
Тери също мина такъв период.Когато започна да гледа филмчето за Франклин около месец ми казваше,че в стаята и имало бухъл.Сега от време на време се сеща и се присмива на себе си как се е страхувала от бухъла.Много ми помогна книгата на д-р Фицхю Додсън за това как да реагирам на нейните страхове.